Да накараме чорапите да говорят (ако искаме детето да слуша)

Таня Димитрова предлага три лично изпробвани стратегии за справяне с деца (по материали от How to Talk So Little Kids Will Listen by J. Faber and J. King и илюстрации от Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори на издателство “Изток Запад”)

Не съм експерт в отглеждането на деца. Не е като вече да съм пратила в университет 3-4 умни, щастливи, добре адаптирани отрочета и да имам да споделям мъдрости, натрупани с годините.

Но пък много обичам да уча и след като прочетох около дузина книги по детска психология, невроразвитие и родителство, се чувствам достатъчно адекватна да резюмирам няколко много практически съвета за отглеждането на малки деца (2 до 7-годишни).

Всичките съм ги изпробвала на моето с положителен резултат.

Стратегия 1: Ако детето не се чувства добре, няма да се държи добре

Първо трябва да им помогнем да се справят с чувствата си.
Всички имаме вкоренено желание да отречем и минимализираме негативните емоции на детето си:

“Е, нищо ти няма! Защо плачеш?”

“Какво толкова е станало! Виж, тук има много играчки – избери си някоя друга!”

“Глупости, не мразиш Ния – тя е най-добрата ти приятелка!”

Но да видим как бихме се почувствали в разменени роли…

Представете си, че тази сутрин сте се събудили с главоболие (махмурлук?), навън вали противно, колата е счупена и обувките, с които ще трябва да чакате на автобусната спирка, за да отидете на работа, са от велур, който веднага се разкисва в локвите. На спирката се засичате с колежка, на която поне можете да помрънкате: “Уф, изобщо не ми е до работа днес. Писна ми от тая мизерия. Искам да съм в леглото си с чаша кафе…”

Как ще се почувствате от следните възможни реакции:

— “Ее, стига си се оплаквала. Работата ни не е толкова лоша. Пък и съм сигурна, че като стигнем, ще се почувстваш по-добре. Хайде, усмихни се!” (отричане на чувствата ни и критика за отношението ни)

— “Виж сега, наясно си, че имаш нужда от тази работа. Трябва да се стегнеш и да се справиш със ситуацията. Като стигнем, изпий един зелен чай, медитирай 5 минути и ще се почувстваш по-добре.” (съвет)

— “Е, няма идеални професии. Такъв е животът. Няма смисъл да страдаме от такива неща. По-продуктивно би било да се съсредоточиш на позитивните страни.” (философска лекция)

— “Виж Ана колко добре се справя с такива ситуации! Тя винаги се подготвя за работни срещи поне 2 дни предварително.” (сравнение с друг)

— “В колко часа си легна? Да не би да се разболяваш? Пиеш ли витамини?” (въпроси)

Наругахте ли вече колежката на спирката? А ако каже: “Оф, да бе – много е гадно да трябва да ходиш на работа с главоболие и в ужасно време. В такива дни си мечтая за тежък снеговалеж и обявяване на бедствено положени по пътищата, така че всички да си останем вкъщи.”
По-добре се чувствате, нали?

Децата имат нужда от същото – просто да приемем чувствата им. Всяко чувство може да бъде прието. (Но не на всяко желание трябва да бъде угодено.)

Забележете, как първо идентифицирам конкретната емоция и после осъществявам желанието във фантазия. Не се опитвам да я убедя че желанието на детето е нереалистично, ненужно, нечестно…
Просто да приемем чувството, без да обясним защо няма да им угодим, звучи като недовършена мисъл. Но всъщност работи – просто го изпробвайте!

Стратегия 2: Обръщаме на игра. Децата обичат да играят. Биха направили каквото и да е ако е част от игра!

Знам, че понякога сме прекалено изморени, за да обръщаме всичко на игра. Но не това е идеята! Моето дете, например, има супер апетит, така че никога не ми се налага да геймифицирам яденето. Но не обича да се облича, така че тогава прилагам тази стратегия. При други може да е точно обратното.

Стратегия 3: Даваме избор (между предварително одобрени алтернативи). Това дава усещане за автономност и контрол над собствения живот, което е изключително важно за развитието на детето.