Моментът, в който ти кажат, че състоянието на детето ти е за ТЕЛК, е началото на история, изпълнена с огромно страдание, усилвано от отношението на всяка институция, която срещаш по пътя си. Една майка, пожелала да остане анонимна, ни разказва за сблъсъка си със системата, която „раздава“ онези проценти инвалидност, от които зависи колко държавна помощ ще получи човекът с увреждания. И за причината, поради която спира да се бори с нея.
Няма да разказвам историята от началото, тъй като е изпълнена с много болка и мъка. Ще започна от момента, в който ни казаха, че състоянието на сина ни е за ТЕЛК. Първо проучихме въпроса: каква е процедурата, какви документи се изискват, кои проценти за какво са и какво всъщност значи да имаш ТЕЛК. Оказа се, че всичко което получаваш, ако попаднеш под заветните 50%, е един лист, на който е записано това – тоест нищо. Не че ако ги минеш ще получиш кой знае колко!
Та, в крайна сметка понаучихме това-онова, събрахме доста епикризи, снимки, удостоверения, молби, заявления и каквото там още се иска и подадохме всичко в съответната служба. Оттам ни върнаха, защото не сме приложили ненадписан пощенски плик и марка, аз какво съм си помислила?!? Няма служителите с техните минимални заплати да ми ги купуват, за да ми изпратят писмото, с което ще ме уведомят кога и къде да се явим за преглед.
Добре, засрамено отидох до пощата, купих за 0,28 ст. необходимото и, чудейки се къде ли е държавата, се върнах отново да подам всичко. Подадох го от втория път и то успешно!
Започна чакането на едномесечния срок, който взе, че изтече без да получим въпросното писмо. Звънях безброй пъти да попитам какво се случва и вечният отговор (в редките случаи, когато някой благоволи да вдигне телефона) беше: „ама изчакайте си писмото, БЕ, госпожа!!!“.
Веднага след това ми затваряха, без да ме оставят да обясня, че едномесечният срок вече е изтекъл преди две седмици.
В крайна сметка, реших да отида на място и се оказа, че всъщност писмото е безследно изчезнало, но, благодарение на великодушието на служителката, го получих на ръка.
Пишеше да се явя след три дни в определена болница на преглед заедно с детето. Отдавам случилото се изцяло на късмета, но да продължим.
Заведох детето в болницата. Имахме час, в който да се явим – 9:30. Но още около 15 човека имаха същия даден час въпреки че бях с бебе на 6 месеца, чакахме до 12:30.
Когато ни приеха в кабинета, започна едно пуфтене и чудене какво му има: четат се документи, прелистват се страници, допитват се до Google. Започва да ми намирисва на подкупи, но твърдо решена, че няма да плащам за проценти, мълча и чакам.
Накрая председателят на комисията ме погледна с последна надежда в погледа и ми каза: „Госпожо, какво да Ви правим?“
Вече сигурна накъде отиват нещата, се усмихнах и отговорих, че всичко е в техни ръце. Синът ми получи 41%. Иначе казано – нищо. Попитах защо ми дават толкова, при условие, че в таблицата, регламентираща за кое колко се дава пише 50%. Отговориха, че съм в пълното си право да обжалвам тяхното решение пред по-горна инстанция – НЕЛК.
Примирих се и обжалвах. Пак чакане, пак разнасяне на документи, попълване на заявления и т.н. След около три месеца доживяхме преглед пред комисия на НЕЛК, където един не особено вежлив, но пък за сметка на това изключително директен доктор ни заяви в прав текст „на такова беличко детенце как да се даде над 50% без нищо“.
Ами, какво да ви кажа, в този момент се зачудих дали случайно не съм полудяла, за да тръгна да водя борба с български институции, за нещо, което уж се полага… Попитах въпросния господин „нищо ли е състоянието на детето“, той сви рамене и каза „айде от мен да мине, давам 44%“. Благодарих му и си тръгнах.
{Детето ми е без палец на лява ръка и липса на метакарпална кост. Лявата ръка в неговия случай е доказано водеща. Също така има скъсена лъчева кост на лявата ръка.
Неговият случай е изключително рядък, слава Богу не е и съпроводен от други заболявания. Реално, наистина е труден за класифициране, но по таблица сметките са:
40% за липса на палец и/или метакарпална кост, 10% за водещ крайник, още 10% за изкривяване на китката поради скъсената лъчева кост.
Последните 20% са по усмотрение на преглеждащия…}
Мина една година, ТЕЛК-ът изтече. Не получихме писмо, защото се оказа, че за лица под 18 г., не се изпращат нови уведомления дали и кога да се яви детето на преглед за подновяване на решението – трябвало да се следи от родителя.
След голямо чудене, подадохме наново молби, документи и т.н. На бързо ни назначиха дата за след 4 месеца.
За трети и последен път преминах през абсолютно същата ситуация. Пак кършене на пръсти, отново едно чудене и маене. Любопитството надделя в мен и взех, че попитах колко не му достига на това дете да вземе заветните 51%.
Изведнъж пред мен се оказаха срамежливи осмокласнички със зачервени бузки и палави усмивки – „е сега, ма моля Ви се, колкото прецените, все пак ще е с 3 години давност това решение“. Трябваше ли да смятам по Питагор или тангенс, така и не разбрах.
Покрай цялата история бях чувала какви ли не суми, а тези мои пусти принципи така и не ми разрешават да си извадя портфейла. Обясних им, че даже показах извадка от таблицата с процентите и заболяванията, пред тях сметнах, че нашия случай е тамън за 51% и не виждам смисъл да подкупвам длъжностни лица на заплата, за да си свършат работата.
Пред мен се разкри поредната трансформация – свенливите осмокласнички изведнъж вече бяха огнебълващи дракони, които се развикаха какво било това отношение и как аз съм била тази, която иска нещо от тях. И да, прави са! Искам от тях да бъдат реалисти, да напишат точно толкова, колкото се полага, а не да ми извиват ръцете. Тръгнах си преди да са се развилнели още повече, твърдо убедена, че ТЕЛК на дете в България се вади или за много тежки заболявания или с много тежки пликове.
А не след дълго гледам новини, майки, преборили се със системата да извадят полагащия се ТЕЛК на децата им, как биват пренебрегвани от политици, общество и прочие. Огорчена съм от системата, от липсата на човечност, от закоравели разбирания.
Загубих моята битка с ТЕЛК и НЕЛК и ви пожелавам никога да не ви се налага да се сблъсквате с тях! Но също така се надявам някога да бъде променена тази система, да бъде уважавано правото на децата в неравностойно положение и да не бъдат дискриминирани.
По темата:
Една от майките зад протеста „Системата ни убива“: Искам синът ми да има работа!
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Несъществуващите проблеми, заради които се редиш на опашка
Едно от “забавните” неща в живота е, че той е пълен със ситуации, които не би трябвало да са проблемни …
Човек не е живял, ако не е пуснал пост в майчинска група
Александра Попова решава да пусне пост по някаква тема в група с майки във Фейсбук, но бързо се отказва. За …
Ако си мислите, че децата ви ще станат по-чисти и подредени като пораснат – лъжете се
Чували сме истории, граничещи с началото на хорър филм, в който майка влиза в стаята на тийнейджър (момче или момиче, …
