Говоря за неделя сутринта*

Мая Цанева е в Майко Мила! с разсъждения и спомени за неделята. Неделята е особен ден – хем е почивен, хем вече си с единия крак в новата седмица и задачите те натискат по главата с всичка сила. Но в нея има и хубави неща, а Мая ще ви напомни и за някои позабравени неделни навици от едно време…

******************

Много хора обичаме неделя, други съм чувала, че този ден от седмицата адски ги потиска. Последният ден от седмицата, този, в който дори Бог си почива, е особен. Той е кулминацията на много желания, илюзии, заблуди, задължения и време за тежки истини. И този ден винаги започва с култовото „неделя сутринта“.

Да поговорим за „неделя сутринта“. Като дете на късния социализъм, за мен това беше комбинация от палачинки/мекички/пържени филийки и телевизионно мързелуване с „1000 и едно желания“.

В неделя ядяхме кралска закуска, така че никой не огладняваше до ранния следобед, и гледахме по пижами детски филми. Някъде около 14 часа осъзнавахме колко е кратко щастието – утре сме на училище и забравените домашни заплашително ни дебнат от захвърлената в ъгъла раница.

Горе-долу по това време и майка ми започваше да готви за първите поне три дни от седмицата и така неусетно идваше време за „Всяка неделя“.

Помните ли предаването?

Кеворк Кеворкян го свързвам с две неща: гладене и публицистика. Щом предаването започнеше, майка ми вадеше купчината с изпрани дрехи и започваше маратон с ютия, в който постепенно се включихме и ние. Мразя да гладя, но го правя!

Въпреки това прекъснах ужасната традиция за неделното вечерно гладене и се занимавам с това късно вечер в делничните дни, с фон кулинарно предаване или концерт.

Като тийнейджърка и студентка, и аз имах своите епични изпълнения в стил „неделя сутринта“. Те бяха малко, но достатъчни. Тъй като не обичам бира и шкембе, аз съм на айрян и препечени филии, и остатъци от каквото е останало от снощи.

Късното ставане от леглото ми беше любимо независимо дали бях снощна или с ведър поглед. Неделята беше ден за мързеливи кафета и разходки, за четене на книги, за писане на закъснели текстове… за всичко, което съм отлагала цяла седмица.

Неделята беше ден и за пътувания в посока София, за да стана отново столичанка.

Влакът и рейсът бяха пълни със студенти, които спяха, покосени от махмурлук, или четяха записки от лекциите си. Други се целуваха, събрани отново след уикенда при мама. Други тъгуваха по гаджето, или се караха с него, ей , така между две гари.

Всъщност, май съм виждала не една и две раздели, между две гари, в неделя.

Именно във времената на онези спокойни неделни дни открих неделите на другите.

Неделята на разделените семейства, на необвързаните или самотни жени и мъже, които сядат на кафе и торта още в 9,30 часа сутринта или се разхождат безметежно в късния следобед, когато семейните хора вече се изнервят понеделнишки, готвят и чистят усилено.

Неделята остава и денят, в който отсъстващите мама или татко плащат дълговете си към често пренебрегваното дете с преяждане с торта или пица, посещение на куклен театър и кино.

Ако отидете на кафе в неделя сутрин, ще видите, че компания ще ви правят местните пияници, много двойки „родител и дете“, както и единични почитатели на тортички и кроасани, които усилено цъкат по телефоните си или четат програмата за събития през деня.

Единици са хората, които работят нещо закъсняло, в последния момент преди понеделник.

Сега, ако в неделя сутрин съм навън, аз или компенсирам пропуснатото време със сина ми, или работя.

Неделята ми се промени радикално, когато наследникът се появи. Късно ставане?! От времената на кърменето, та досега, в събота и неделя той става още в 6,30 часа и е готов за… палачинките на татко.

Отдавна съм се простила с илюзията, че ще наспя през почивните дни. Дори и да сме „снощни“, айрянът и печените филийки отдавна не вървят в комбинация с късно ставане или още по-малко с безразборен мързел. Който мързелувал до 10 часа – мързелувал! Малкият човек е готов за предизвикателства навън и все някой трябва да изтегли късата клечка за неделни приключения.

Това всъщност е по-приятната част, защото следобед тъмните облаци на понеделника вече се сгъстяват. Но преди той да дойде, си имаме цялата неделя на разположение – дали я обичаме или мразим, няма значение – все пак, какво щеше да е понеделникът без „неделя сутринта“?

*По парчето „Неделя сутринта“ на Ъпсурт