Глупостите, които мъжете казват и правят, докато жена им ражда

Моят мъж реши да ходи на две интервюта за работа, точно в деня, в който се появи дъщеря ни.(не, че беше без работа или имаше намерение да сменя настоящата. Напрежение, бе…). След два часа на системи лекарката вика „Ходи яж, явно няма да стане сега. Аз след 16 часа глад, клизми, течащи води му звъня и му казвам „Позволиха ми да ям. Идвай, носи..“ . Обаче бъдещия татко, взел си отпуск заради предстоящото раждане ми каза, че след трийсетина минути е на интервю (вече второ за деня)и не може!!! (Така се наложи да изям три болнични кюфтета, за да имам сили. Въпреки твърде розовия цвят бяха кулинарен шедьовър…)

След като дете n°1 се роди, моят мъж каза, че раждането (естественото) било много лесна работа – „напъваш 2 пъти и готово“. Предложих му другият път да роди той 🙂

Мдаа, тези всичките истории показват, защо природата е решила, че жените трябва да раждат…. Много ми се ще, ако мъжете можеха да са поне малко бременни, да разберат какво е….

Моят присъстваше на раждането и като се роди бебето акушерките му предложиха да отреже пъпната връв. Той се дърпаше ама те настояха. И както 2 акушерки му държаха пъпната връв от двете страни и му подадоха ножица да я среже той каза, че се чувствал като Бойко Борисов, в следствие на което всичките 10 човека в родилна зала избухнаха в смях 😀

Относно снимките на новороденото. 9 месеца бременност съпругът ми не успя да си хареса модел камера, с който да заснемем на видео и снимки раждането на детето. Бяха ме настанили в родилното с чести контракции, когато той отиде да купува. Върна се. Направи направи няколко ужасни снимки на подпухналата ми от 20-часови контракции физиономия и се оказа, че няма повече памет. Забравил да купи мемори карта. Добре, че акушерката се смили и направи няколко снимки с нейния телефон.

Е,как бе, всички мъже са дебили и идиоти. Ако седна да пиша колко тъпотии жените говорят и без мъжете да раждат, зарежи =D

То това даже в по-голямата си част изобщо не е смешно. Горките жени с такива мъже до тях.

нашия татко в деня на раждането се върна от работа, хапна и отиде на рожден ден макар че бях с болки на 10 мин. само каза „когато решиш, че е момента ми звънни да те закарам в болницата“… изчаках контракциите да станат на 5 мин и му звъннах..

В деня на раждането на сина ни ( седмица преди терминът), сутринта мъжа ми отиде да тича. Когато се върна му казах, че имам болки през около 10 минути, а той ми отговаря “ Стига халюцинира, още седмица имаш. Поспи си още“. Едва го наках да тръгнем към болницата . Е, след 4 часа държахме най- милото си.

Има песен за тая работа: https://www.youtube.com/watch?v=7CYE0DYIbaw 🙂

Хаххахаха „той се върна с прашки“ е безценно 🙂 Моят пък не знаеше къде се намира. Не можаха да го накарат да мръдне от вратата на родилното. Изпратили го да спи, а той ги питал дали са нормални. Но после – излиза анестезиолога да му каже новината и пита “ Кой е таткото?“, моят мъж мълчи. Обажда се друг човек „Аз“ и анестезиолога казва: „Честито, имате момиченце.“, а другият отговаря безпомощно: „Ама аз чакам момченце и да изпишат жена ми.“. След известна препирня за собственост и след появилата се реална опасност да му дадат детето на друг, мъжът ми се усетил и предявил претенции 🙂 Та, докато се окопити разбра последен, че е станал баща. Аз нямаше какво да правя докато ме шиеха и пуснах съобщения на приятелите ни, които пък му се обадили да му честитят 🙂 Трябва да се съберат бисери и за първата среща на тати и бебе – също безценни моменти 🙂

Много ли се смяхте на „мъжът ми изпадна в хипогликемичен шок, защото не е закусвал”? Защото по принцип изпадането в хипогликемичен шок го има в репертоара на най-добрите циркови клоуни. Публиката си умира от смях, клоунът – ако е добър т.е. знае кога да спре да е в шок – оцелява.

Моят мил мъж и при двете ми раждания ме остави в болницата…аз естествено очаквах да е още там докато родя или поне да трепери над телефона кога ще звънне, но не, човека и двата пъти се беше прибрал да си доспи понеже бил страшна изморен с телефон на вибрация . Само информативно- с първото ме приеха в 8:30 сутринта и родих следобяд…не знам от кое точно е бил изморен може би от спане цяла нощ

Водите ми изтекоха през нощта и отидох в банята да се подготвя. Когато се появих в спалнята по кърпа, мъжът ми се събуди и аз казах, че е време за раждане. Тогава той стана с лъвски скок, облече се и хукна през вратата, докато аз все още стоях само по кърпа в средата на стаята. Дотичах до входната врата и извиках къде е тръгнал и чух гласа му в истерия някъде от долните етажи на блока – В болницата, как къде!!!???? 😀

Моят мъж искаше да ходи на рожден ден вечерта след секциото ми, аз бях още в реанимацията! Ако беше пред мене и имах пушка, щеше да е до там!
Казах му, че ми трябва да е на разположение всеки момент. Трезвен.

Бременна с близнаци. Водите ми изтичат през нощта. Как бяхме я избрали тази болница, на върха на един склон. Спира мъжът в подножието на склона и тръгва да гледа табели дали е разрешено спирането, а аз тръгвам да се катеря сама нагоре по склона.

Първото си дете преносвах вече 7 дни. Контракциите ми започнаха в понеделник към 16 часа и то директно на 5 мин и дооста силни. Отидохме в болницата и… разкритие само 3 см. Искаха да ме приемат, но аз издействах да си отида вкъщи и да чакам там. Цяла нощ аз не спах заради болката и се молех да не се разраждам преди да се сменят лекарите, защото този от вечерта не го харесах, а не исках избор на екип. Сутринта нямаше кой знае каква промяна в честотата на контракциите и болката и решихме, че още не раждам и таткото, който хубаво си поспа през нощта, реши, че поне за 1-2 часа трябва да отиде на работа, защото бил извикал едно момиче на разпит, бременно в деветия месец и къде щял да го търси после, ако роди докато той е в отпуск по бащинство. Аз се развиках, че вече съм в 10 месец и е по-важно при мен да стои, но отиде. Е, и аз инат – изчаках го да се върне и така отидохме в болницата – родих във вторник в 17(горе долу 25 часа зор). Второто дете – 2-3 дни преди термина. Към 20ч ходихме при лекаря на преглед за разкритие – 1 см. пак предложение да остана в болница, но аз пак отказах, а ще раждам в друг град, но… предния път раждах 25 часа сега и наполовина да е – ще стигнем – 50км са. Прибрахме се. Около 22.30 усещам нещо като болка, но даже имам намерения да спя. Таткото си легна дори. След час контракциите са на 3-5 мин – няма да се спи, но пак не бързам – 12-13 часа има още до края поне. Таткото стана да тръгваме, но като видя колко съм спокойна, че имаме време попита дали ще може да хапне, че след това не се знае кога ще може пак с моето бавно раждане. И Яде, а аз се превивах от контракции. Стигнахме в болницата точно като вече идваха напъните. Водите ми изтекоха по пътя. Приеха ме светкавично и едва успях да си облека нощницата/без нея не може да се ражда/ – след 10 мин му честитяха син, а още не беше попълнил всички документи по приемането ми.

И моят беше уплашен и въпреки едно неприятно усложнение при тръгването , се справи със ситуацията. Изобщо, няма как да ги виним, тяхната сила е в други неща, но не и когато става дума за раждане.Така ни е създал Господ, нека всеки да си знае мястото. Това не ги прави простаци.Лично аз ,мъжа си по време на раждане не го искам да е около мен.

И отново два червея се изприщват от яд, че са негодни за нищо боклуци и въпреки, че както винаги е факт и повече от очевидно, че са такива, те продължават да се напъват с триста зора да се изкарат най най…. нищожни комплексари нищо друго неможещи освен да повтарят на целия трагичен фон, колко са били велики и как жените все им виновни видиш ли, ми как няма да са им виновни на смачканите паразити.

Лично мое мнение, не държа някой изобщо да се съгласява с него, е че мъжът ми няма работа в родилна зала. Знам, че не понася гледки от сорта на кръв, рани и убождания. Въпреки това, ако бях настояла да влезе, сигурна съм, щеше. Отделно, че пропусна първите две раждания, тъй като беше далеч. Не му липсваше обаче духовитост, когато раждах за трети път. Планирано секцио, всичко върви без много шум и напрежение, роди се бебока, той дойде да ни види и каза че му липсвали тръпката и емоцията от цялото раждане 🙂 Май да го бях помолила да влезе, ей така просто да видя дали щеше да е толкова непоклатим 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=i893FyoMwMw&t=9s А ето ги и истинските мъже!
Това видео е другата страна на монетата. Пожелавам си все повече от този вид да има!

[…] и на двама други мъже – Самуил Петканов в текста му Глупостите, които мъжете казват и правят, докато жена и… и на Пътник О’Свиден – Четирима мъже в […]