Глупостите, които купуваме на децата си (а те не ги поглеждат)

Ох, от последното изречение как ми се сви сърцето. Защото кучето или котето не са играчки а масово ги подаряват по празници, а после ги изхвърлят или ги дават в приюти, защото „не могат“ да ги гледат… А безмислието на 99% от играчките е ясно, това си е индустрия… Но моля не купувайте живо същество, без да сте готови цялото семейство да го гледа, извежда, храни и обича, както обича прекрасното, умно и добро дете.

Много се радвам, ме прочетох докрай статията, още повече, че не купувам играчки за детето си.За сметка на това баби и дядовци с охота го правят, явно съм прозряла правилно,че тенджерите, черпаци и лъжици забавляват детето много повече от китайската индустрия.

Наистина е ад с тези играчки, вече разбрах колежките си с деца ( преди и аз да имам) какво имаха предвид! А при нас приятели и роднини на приятели и роднини с повод и без повод затрупваха малкия принц с всичко възможно. Той вече е на 4,5 години и съм му обяснила, че е алчен за играчки. Сега се чудя какво да ги правя, защото си ги помни и търси поименно. Ако нещо изчезне, е световна трагедия. Вече го детронирах с брат на два месеца, но мъжът ми ме предупреди, че адът тепърва започва и размерите му ще се удвоят!
Към авторката – ако след Нова година размисля за акумулаторната кола, което е малко вероятно, ще ви се обадя, тъй като тя е пожеланото от Дядо Коледа.

Е, аз пък съм доста антиконсуматорски настроена и смятам, че детето трябва да помечтае и да почака някоя играчка, за да я оцени.. Иначе по 10 пъти на ден трябва да купуваме това, което име станало интересно, нали? За съжаление не мога да спра безспирния поток от играчки от милите ми роднини и 3 годишната ми дъщеря има по 2 кашона при всяка баба ; интересни са й пъзели, книжки и разбира се, реалните предмети- да се рови из моите чекмеджета, кухненски прибори… Често „бракувам“ някоя ужасна плюшена играчка или вадя батерии и трупам на балкона. Вчера напр. ми подариха комплект от 320! кубчета.. е, кой нормален човек ще пръсне 320 части в двустайния си апартамент..? Тя самата се привързва към любимите си играчки и вече ме „изложи“ , като отказа подарък поредното бебе -кукла с думите“ не го искам това, аз вече си имам мое..“. та така, скъпи родители, контролирайте поривите си да зариете с целия Джъмбо отрочето си.

И аз не бях готова за домашен любимец, за грижите, за космите и извеждането сутрин на -10 градуса… Факт обаче е, че от вратата синът ми се нахвърля веднага върху кучето и радостта и на двамата е… нямам думи. Неусетно животното стана част от нас, но наистина е сериозен ангажимент.

Куче купихме вече 🙂 имахме предо 2 г., но то почина от старост. Нито е първият ни домашен любимец, нито е приемано като играчка или даденост. За него се грижим ние, а малката го дарява с много любов. Така че, за този подарък не съжалявам. Желая светли празници.

Най- хубавият подарък ще е ако осиновите куче от улицата, от някоя организация или от приют. Така хем детето ви ще има вярно и обожаваящо го приятелче, хем ще спасите една невинна животинка.

забавна статия…
Деца нямам, но съм имала купища играчки като дете… да знаех ги, нямаше как някой да ми вземе нещо… но не ме впечатляваха и не си играех с тях… нашите за да не се спъват в тях, бяха забили десетки пирони, пирончета и карфички, и повечето кукли и плюшени играчки си висяха обесени чинно по стените… и си висяха с години, отвреме навреме, минаваха през пералнята и простора, и пак се озоваваха на стените… след време продължиха да висят чинно прибрани в чували в мазето… и след още някакво време, заминаха дружно към кофите… е имам си една кутия, от обувки, с ценности – плетена кукла от баба, една парцалена, която си правих сама с малко помощ в бодовете… общо взето, честният ми съвет е … не купувайте нищо… нищо което не е искано по-малко от 5-6 месеца.. на децата не им трябват играчки, трябват им игри…

Още в началото си бях поставила за задача да купувам на детето малко, но качествени и желани неща. За съжаление в сметката бях пропуснала бабите и дядовциите и другите роднини, които купуваха и подаряваха без мярка и на състезателни начала и никакви мои опити да огранича купищата дреболии не дадоха никакъв резултат. Положителното беше, че с тия излишни предмети научих дъщеря ми да се разделя и да подарява. Почти нищо не сме изхвърлили. Не го смятам за правилно. Искам да и набия в главата, че практиката купувам-ползвам малко-хвърлям е консуматорска,не е екологична и е ужасяващо разхищение на ресурси от които други хора имат нужда. Подаряхме на познати деца, правихме пакетчета за дарения, продавахме на годишния битак в немското училище където ходи и сега си пази само играчките, към които има отношение и с които си играе. Веднъж в годината преподреждаме стаята й, сортираме и разчистваме място за нови неща. Напоследък го прави почти сама.