Децата променят целия ти живот – това е ясно на всички, които, естествено, имат деца.
Няма вече спонтанно тръгване на море в 3 през нощта и обикаляне на барове и ресторанти – има сополи, хрема и тръшкане. Няма купони и осъмване в кръчми – има захранване с броколи и ставане с кокошките , при това с крясък.
Дори и последният бастион на персоналната ви, частна собственост – ТЕЛЕФОНЪТ ВИ, пада още към шестия месец. Ние, в Майко Мила, сме абсолютно сигурни, че децата чакат да се научат да лазят, само за да се докопат мигновено до телефона ти и да започнат безмилостно да ровчат в него. Или по-скоро – СЪС него.
Естествено, това в общия случай е майчиният клет телефон, който в следващите години е собственост на майката само де юре. Де факто, той преминава във владение на детето, което започва да го експлоатира безмилостно и робски. Всичко започва съвършено невинно – например, с гледане на Маша и Мечока от сутрин до вечер, когато родителят вече отдавна е припаднал от досада и изтощение и му е все едно.
След това нещата се влошават.
Започват да се играят ИГРИ. Аго игрите завършат с неблагоприятен резултат – а те само така завършват, го отнася кой? ТЕЛЕФОНЪТ. Същият случайно пада в чинията със супа и хубаво се увива с фиде, плува в тоалетната, маже се с лютеница и се залива със сок. Върху него се скача, сяда и лежи. Лепят му се лепенки, рисува се с маркер, плеска се с пластилин и, при по-голяма изобретателност, се поправя с детски чук. Случайно се набират номера на хора, с които иначе се чувате максимум един път годишно, и им се дърдорят глупости, крещи им се в ухото и се пищи СИЛНО.
При по-големите нивото е още по-високо. Детето вече е започнало да прави СНИМКИ – на себе си! Стотици снимки. МИЛИАРДИ. На тях, разбира се, няма нищо фокусирано, освен четвърт от лицето, половин нос или малко перчем, но никога и трите. Самоснимането има и положителен ефект – може да отнеме часове, в които детето ще се щрака и ще се гледа в захлас. Вярно, тоя момент нямаме телефон, но пък имаме свободно време, така че никой не смее да се оплаква.
Телефонът обаче е и нещо като бърза помощ при Деца, Които Се Тръшкат. Няма какво да ви го обясняваме – започва то да се суче и гъне като кадаиф, опитвайки се (при това успешно!!) да си качи краката на врата и да излезе от столчето в колата, и единственото, което го спира да се хвърли през прозореца, е ТЕЛЕФОНЪТ. Само той, да се свети името Му, е способен да върне човешкия облик на истерясало двегодишно, което рита гърба на шофьорската седалка и крещи невъобразимо, докато вие също крещите (възпитателно), потите се (обилно) и се чудите как ли изглеждате в очите на околните нещастници в задръстването (като ненормални, как).
Въобще, ние обичаме телефоните, въпреки че преди да родим някои от нас са се клели, че никога, АМА НИКОГА, децата ни няма да седят и да си играят с телефона. Хаха, моля ви се – моите ще са са едни спокойни деца, които се увличат от ребуси по физика, логически задачи и японски език – така си казват някои от нас, които, обаче нищо не знаят и затова им е простено невежеството.
Та, знаейки всички тези подробности за отношенията между децата и телефоните, Майко Мила намери съмишленик в лицето на Мтел и заедно решихме да организираме един чудесен конкурс, наречен “Виж какво направих със смартфона ти!“. Както се досещате – жанрът е нещо средно между ужаси, драма и трилър и има за цел да покаже именно това – КАКВО е направило ТО с телефона ви.
Дали ще е селфи, дали ще е някаква друга ексцентрична снимка, дали ще е снимка на самия клет телефон след употреба от детето – това решавате вие. Въобще, сега ви е паднало да покажете на света какво причинява детето на телефона ви между тези четири стени, така че – възползвайте се.
Между 17 и 24 октомври може да изпратите по една снимка, която след това ще бъде прегледана и одобрена. Снимките ще бъдат качени в галерия на 25 октомври и в следващите два дни всички ще могат да гласуват за фаворита си.
И понеже трябва да има и награди – ето ги и тях! Снимката, която е събрала най-много гласове, ще донесе на собственика ѝ смартфон Huawei P9 Lite в комплект с пакет Прима Фемили, така че да можете по цял ден да звъните на когото си поискате в семейството, да му казвате „КУ-КУ!“ и да му затваряте.
Следващите две снимки с най-много гласове пък ще донесат на собствениците си селфи стик, та да могат тия децата най-накрая да се научи да се снимат И със стик.
Тук може да видите пълните условия за участие, а на нас не ни остава нищо друго, освен да ви пожелаем успех и да отидем да изтръгнем телефоните от ръцете на децата преди да са ги хвърлили през балкона.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
Как да направим новогодишна равносметка, за която да ни завидят всички
31 декември е. Моментът от годината, в който от Младост до Люлин замирисва на барут, отвсякъде се лее Дунавското, а …
1 коментар
Ох, телефоните… В защита на оптимистите сред нас, искам да окуража клетите бременни първескини, които все още таят надеждата, че тяхното дете няма да си играе с телефони. ВЪЗМОЖНО Е! Не губете кураж! Оцелявали са предишните поколения без телефони, ще оцелее и вашето дете, само трябва постоянство и да не ти пука от околните. Дъщеря ми е на две и половина, и никога не е пипвала телефон – нито моят, нито ничий. Не само че оживя, но и не проси или мрънка или иска телефона ми, защото знае че няма да й се даде. Минахме през най-бурната фаза на бебешкия пубертет и без телефон. Не беше лесно, но пък на тези с телефоните да не би да им е по-лесно? Ако се отнеме или откаже телефонът, последвалата драма е още по-тежка. Столчето за кола гледа назад, така че може да си рита колкото си иска. А какво мислят околните, изобщо не ме интересува и само като ми видят погледа, се отказват от всякакви коментари. В резултат на всичко това, сега не ми се налага да се боря за телефона си, да ме гризе вина за ефекта му върху подрастващото ми, и всички които ни познават са впечатлени до бездумие от пълната липса на телефони (и таблети, компютри, телевизор и т.н.) в живота на децата ми.
Не казвам всичко това, за да се хваля, а за да покажа че е възможно, и да дам малко надежда на тези, които все още искат да се борят за истинското детсво без дрогата на мобилните устройства. Да, темата може да бъде смешна и определено има материал за майтапчийски конкурс като този, но шегата настрана – няма по-тъжна гледка от това малко дете да кисне като зомби с телефон в ръка…