Валери и кресливите жени

Щé ми се някак да коментирам изказването на Валери Симеонов за майките на деца с увреждания.

Този господин си позволи да ги нарече „кресливи жени“, които се възползват от „уж болните си деца“, за да изнудват държавата.

И тъй като обществото е пълно с дрънкала (бройте ме и мен), все ще се намери някой “млад консерватор” или ”предприемач с бъдеще”, а даже и “политик с минало” да ми обясни как в една пазарна икономика всеки трябва сам да се оправя и стига с това раздаване на пари.

АЗ СПЕЦИАЛНО много обичам да ми се обясняват прави, здрави, амбициозни синове и дъщери на майка си и баща си. И силно преуспели такива, като Валери Симеонов.

А нещата стоят така:

Когато родиш дете с увреждане, разходите по това дете са да речем минус (-) 200 лева, за да остане живо. (-) 300 лева, за да не се влошава и (-) 500 лева, за да се подобри състоянието му, защото хелоооууу, инвалидните столове, проходилките, лекарствата, физиотерапиите, специалните храни струват пари.

После идва самата майка, която, за да поддържа детето и неговият здравен статус, трябва да си напусне работата.

После трябва да яде (да, и тя яде) минус (-) 300 лева.

После тези две персони биха искали да живеят нормално – да излязат на разходка, да се повозят на метрото, да се видят с приятели, да закупят учебни помагала, да имат електричество (-) 250 лева.

А дори не започваме да говорим за играчки, чинии, вилици, интернет, телевизор, нова печка… все неща, без които ние, персонално, бихме загинали!

И така, изведнъж се оказва, че една двойка абсолютно беззащитни индивиди са с разход само за старт към две хиляди лева, че и повече, защото понякога децата с увреждания трябва да ядат много специфични храни, които са дори по-скъпи от фитнес менюто, дето си го поръчвате в офиса.

Накрая идва бащата, но не винаги, защото имаме едни 25-30 процента изоставени майки, които се оправят съвсем сами. И когато идва, той някакси трябва да изкара тия пари, но пък и той яде. И излиза. И диша. Така са те, капризните родители на деца с увреждания. А пък, да не дава Господ, тия двамата да решат да имат второ дете! Какво нахалство!

А държавата от своя страна дава примерно 300 лева. И никакви перспективи за нищо.

Ни най-малко курсче за работа. Ни най-малко образованийце. Нищо. Няма регистър на хората с увреждане. Ние не знаем колко са те, кои са, къде са. Живи ли са, мъртви ли са. Няма стандарти. Няма ни-що.

И когато няма правила – парите потъват като вода у памук. Тия, същите пари, дето ги има достатъчно, но отиват в нищото.

Искам да ви кажа, че няма държава, в която да няма никакви правила, но за сметка на това да има такава бюрокрация, която изпива живота на едно човешко същество.

Във всяка развита държава има регистър на хората с увреждания, защото без да знаем колко са и къде са няма как – ПОВТАРЯМ, НЯМА КАК, да се дават пари.

Нито да се планират, нито да има стратегия за социална политика.

Аз не знам вие колко харчите на месец, но няма да седя да ви броя парите, нали. Не ми е това работата.

На мен работата ми е да кажа, че има НПО-та на държавна издръжка, които нищо не правят.

Които висят на хранилка.

Да кажа, че ми е омръзнало в тая държава да се делим на такива, дето им “се е случвало и затова разбират”, и такива, дето имат теории.

Няма теория, брат. Има оцеляване. И смърт. И мъка, и си продаваш всичко, и се претрепваш детето ти да оцелее, а то остава дете цял живот и ако трябва, ще лежиш на плочките отпред, за да промениш нещо.

А пък ако на някой здрав и прав това му пречи, да вземем да спрем това лицемерие и вместо да проектираме жалките си проблеми върху едни жени, които се осмелиха да излязат с децата си на улицата, да си кажем:

“Еми, пречат ни, досаждат ни. Да ги застреляме, като нямат пари да живеят, не могат да работят, децата им не могат да учат, за да се свърши и тяхната, и ние да си продължим да си цъкаме живота. Пък ако ни се роди дете с увреждане, ще го дадем да го застрелят и него и така“.

Да си го кажем и да продължаваме напред, че ей го къде е животът. Докато си се обърнал, и колегата вече е дръпнал с една Мазда напред.
Ще ми се да се изясни това управление дясно ли е, или просто не му се занимава, защото въвеждането на правила не е лява политика.

Правилата са задължителни за всеки бизнес. А тук тоя бизнес, наречен България, раздава ежегодно милиони на едни хора да си чоплят в носа и да въртят далавери с кръжоци по терапевтично рисуване и слухови апарати из селата.

Това имам да кажа за Валери Симеонов.

Останалото го цензурирах.

Post Views: 8 163