Близнаци?? Какво кърмене, бе, госпожа!

Браво на теб! Щастлив край и за теб и бебетата:) Завидна упоритост! Първата част на текста обаче направо ме отказа от идеята за кърмене…и това с помпата, звучи ужасно..направо си го представих.

Поздравления за упоритостта и за дългото кърмене, продължавайте все така! <3 Кърменето на близнаци е съвсем възможно, само бебетата са две 🙂 Дано повече майки се вдъхновят от този разказ!

И аз кърмя близнаци вече 18месеца и аз имам поликистозни яйчници, плюс след секциото бях с тежка анемия, което също затруднявали лактацията. Браво на тази мама, че е успяла да кърми, минала съм по този път и знам какво е да седиш с дни с дете и/или помпа закачена на всяка гърда. Последната дума, с която ще го опиша е ‘лесно’.
Въпреки, че и на мен ми е коствало повече от средните мъки да кърмя, не мога да кажа с такава лекота, че когато много искаш нещата се получават. За някои майки просто не се получава и да седнем да ги съдим, че не са искали достатъчно или не са опитали достатъчно не е от полза за никого. Наблюденията ми до сега са, че майчинството идва с едно универсално чувство за вина, че не правим достатъчно или не правим най-доброто за децата си. Мисля че всяка от нас ще е по-добър родител ако се подкрепяме, окуражаваме и напомняме, че е ОК да не сме съвършени, вместо да се сравняваме и сочим с пръст. Кърмено, АМ… най-важното е детето да е нахранено и мама да е спокойна.

Ох, колко познато. Въпреки че много я мразя, трябва да си призная че помпата е най-добрият приятел на кърмещата майка! Имах много трудности с кърменето в началото и с двете бебета (въпреки че не са близнаци), и помпата спаси положението и двата пъти.

Не мога да разбера обаче какъв е тоя всеобщ мит сред българските жени, че нямат кърма. Насажда им се отвсякъде. Като чета и слушам за този феномен, колко много жени се отказват или изобщо не започват, защото нямали кърма, ще си каже човек че сме нещо национално повредени. Не че наистина не се случва навсякъде, и не виня жените които наистина по медицински причини нямат, просто в България това е адски често срещано схващане, и „нямането“ е повече отколкото е нормално. За сравнение, живея в чужбина и въпреки че тук жените имат много трудности с кърменето (най-вече, ранното връщане на работа), нямането на кърма не е сред главните, и не е такава идея фикс. Какви са тия сравнения с крави, боже мой! Ами както е могла да износи две, така ще може и да изхрани две, то тялото се нагажда към бебетата! Дами, не слушайте старото поколение и не му давайте да ви вменява вина или неадекватност, и да ви убеждава че българските жени са нещо дефектни и масово не могат да произвеждат кърма (чудно ми е преди адаптираното мляко, което все пак съществува сравнително от скоро, как точно са си изхранвали нашите баби децата?!?). Това са пълни глупости. Ако има проблем, то той си има причина, обяснение и решение, което не е просто заключението че ние сме неспособно, пресъхнало племе и не можем да си кърмим децата. Според мен, първоначалният проблем идва от остарялата (и неправилна) практика бебето да се отделя от майката веднага след раждането и да й се дава само по някаква извратена програма, на еди колко си часа, за еди колко си малко време. Мястото на едно новородено е при майка му. Ако не засуче веднага и гърдите не се стимулират достатъчно, може би наистина няма да произвеждат достатъчно, или изобщо. Те работят на принципа търсене-предлагане. Колкото повече суче бебето, толкова повече произвеждат. И обратното. Включително в първите три дни, преди да тръгне същинското мляко. Може би тук правят най-голямата грешка хората, мислейки си че като няма „истинско“ мляко, няма смисъл да се слага бебето на гърда. Но има коластра, която му е нужна, и сукането в тези първи дни предразполага гърдите да започнат да произвеждат и истинското мляко след това. Някъде мисля четох, че ако в този начален период не се стимулират достатъчно, същинското мляко наистина не тръгва. Така тялото си спестява ненужни усилия и похабено мляко в случай че бебето не е оцеляло. Затова, не давайте да ви взимат бебетата и да ви дават акъл. Трудно е наистина, но в повечето случаи е преодолимо с достатъчно желание и упоритост, и трудностите не са от някаква всеобща неспособност да произвеждаме кърма!

Браво на теб! Имам едно дете, което кърмих година, макар и с известни спънки. Бях на косъм да се откажа. Прави сте, че винаги се намира някой, който в критичен период да ти каже, че нямаш кърма, че детето ти може би затова не е спокойно, че имаш, но не била хранителна (?!) и т.н. Но аз не съм някакъв изключителен пример. Най-добрата ми приятелка обаче е – нейното бебе се роди месец по-рано и не засука през първите два. Цели два месеца тя цедеше кърма, дохранваше с АМ, но не се отказа – след втория месец бебето започна най-сетне да суче. Кърми го годинката му.

Аз пък не кърмих. Не, по-точно казано, кърмих 4 месеца, през които трябваше да нося детето на ръце, защото не искаше другояче, отказах да взимам потенциално животоспасяващи лекарства, за да не ми спре кърмата. Защото Помпата както я наричате, не беше вариант, тъй като нищо не излизаше с нея. Стоях с бебе по 8 часа нонстоп на гърдата, само и само да кърмя.
И всичко това – застраших здравето и живота си, заради писанията на Майки като вас.
Ето какво ще ви кажа – не е само да го родиш и да го накърмиш. Детето се гледа, изгражда като човек. И докато майчетата не проумеят, че по-полезно за бебето е спокойна майка и шише, отколкото изтощена и болна майка, нещата няма да се променят.
Защото четири месеца си скъсих живота, само и само да не съм последната лигла. Докато накрая ми увря главата, разбрах, че нито съм лигла, нито нищо и трябва да взема правилното решение за себе си и детето си.

Момичетата, които, щом разберат за успеха на авторката, й споделят защо не са успели да кърмят, не се обясняват, нито оправдават. На всеки е ясно, че не дължат обяснение. Те най-вероятно споделят своята болка, че не са успели. Защото боли и защото се чувстват адски виновни. Защото поне десет семинара, брошурки и листовки за кърменето са им обяснили, че са най-неспособните и безотговорни майки, ако не успеят да кърмят. И се чувстват толкова виновни, че бързо и лесно хлътват в капана на следродилната депресия. Близък свидетел съм на такива случаи.

Та искам да посъветвам авторката да не пише с такова пренебрежение към момичетата, които не са успели да кърмят.

Фен съм на блога, много съжалих да прочета тази статия в него.

Къде точно видяхте пренебрежение в този прекрасен пост? Нито дума на пренебрежение няма. Ако съжалявате след прочита, търсете причината у себе си, не в текста, който е чудесен!

Аз съм от тези тъпите и упоритите. Успяха да ме убеят лекарите, че виждаш ли не изсуква достатъчно и започна цеденето и хранене с шише за да видя колко яде (най-голямата) грешка до сега в отглеждането на детето ми. И така вече 9 ти месец съм се сраснала с помпата. Яд ме е на себе си задето позволих да ми повлияят другите. Естествено за мен детето ми е най-важно и това усилие си заслужава.

Браво! И моята история е подобна.
Браво! 🙂

Ох, да и аз съм с помпата вече шест месеца. В началото синът ми сучеше, но постепенно започна да отказва и просто да стой на гърдите ми. Направо мразя звукът на помпата, но зная, че това е най-доброто за детето ми и ще продължавам да се цедя, до като имам кърма.

И аз да се отчета като успешно кърмила 22 месеца мама на близнаци! Не беше летящ старт, имахме доста трудности в началото. Аха да се научим какво се прави, на 5-тия ден от раждането ги сложиха в кувьози за десетина дни, което на тази крехка възраст си е много време. Аз в това време се цедях и предоставях скромно количество кърма за дохранване – от шише. Останалото им беше адаптирано мляко – пак от шише.
Следващия един месец минах през въртележката с цеденето, храненето с шише и „тренировките“ за кърмене. Отначало изглеждаше доста безнадеждно положението: не знаеха как да сучат, аз не знаех как да ги науча. Чувах коментари от сорта „Хайде стига кърмене, че е време да се хранят“. Въпреки че бях оборудвана с професионална ел. помпа за едновременно изцеждане и на двете гърди, си беше екшън…Получих голяма подкрепа от близки, приятели и консултантка по кърмене (от Ла Лече Лига).
==========================
Поуката накратко: Струваше си усилието, и още как!!!
==========================
И неусетно стана по-лесно, толкова по-лесно, че забравихме изобщо за шишетата. Изцяло! Навсякъде си ходехме с „оборудването“ за изхранване, успокоение и приспиване на двама. А количеството си беше на принципа – колкото повече кърмиш, толкова повече кърма произвеждаш.
Даже съм имала проблеми от свърпроизводство. Толкова забравихме за шишетата, че 6 месеца по-късно трябваше наново да се учим що е то, как се пие от него и така и не стана. Захраниха се с каши и пюрета, а после и твърди храни, но до 22 месечна възраст продължихме с кърменето – вместо вода и мляко, и основно като средство за успокоение, приспиване или просто защото обичат да се гушкат. Искаха и още, но аз вече не издържах. .

Кърменето не единственият, нито може би най-важният аспект от призванието да си майка, но е първият, в който представите ни се сблъскват с реалността – и понякога, без дори да подозираме, някой е направил избора преди нас…
Аз родих извън България и нямам добра база за сравнение, но бих искала да споделя моя опит. Успях да започна да кърмя благодарение на екип от медицински сестри, които бяха на разположение на родилките в болницата по всяко време на денонощието. Такава подкрепа, внимание и споделяне на огромно познание не бях получавала. Не знам дали щях да се справя без помощта на лактационните сестри… Преди раждането ходих на курс по кърмене и там ни обясниха най-подробно кои са факторите, които влияят на производството на кърмата. Малко съм позабравила, но основното беше, че жеското тяло е създадено да кърми и в много специални случаи (определени заболявания) няма да има кърма. Особено важно е още след самото раждане (преди къпане и мерене) бебето да се постави на гърдите на майката и да му се предложи зърното (в този момент им е като рефлекс да засучат). Също е важно да не се отделят физически един от друг – майката и новороденото (при вида на бебето се задейства хормонът окситоцин /хормонът на любовта, ако не се лъжа/ и това стимулира образуването и пускането на кърма; затова на много майки, които се изпомпват ги съветват да си носят снимка на бебето или да си го представят). Има и един друг съществен момент – да не се храни бебето с бутилка в първите няколко седмици и причината е, че механизмът на засмукване от гърдата е различен от този при бутилката. Ако бебето започне с бутилка, то се обърква и е много трудно да се научи после на гърда…
И това е само една малка част от факторите. Вижда се само от тези, които изброих, че като не се даде на бебето да засуче веднага след раждането, като го отделят от майката, като го захранят с формула само и само да не губи тегло, майките и техните бебета буквално са обречени на неуспех в кърменто още от самото начало. И причината е в самата система. Не в майката. Някой вече е избрал вместо нея…