Близките и роднините - най-ужасните критици на майката

Близо две трети от майките споделят, че са се чувствали обект на критика заради решенията си как да отглеждат и възпитават децата си, показва проучване сред майките в САЩ, проведено през юни 2017 година, от C.S. Mott Children’s Hospital в Мичиган.

Изследователите са попитали 475 майки на деца до 5-годишна възраст дали са били критикувани по отношение на ролята им на родители. 61 процента от тях споделят, че са били обект на критика, като основно семейството и роднините им са били най-големите съдници, пише изданието New York Times.

Шокиращо е, че най-близките им хора са всъщност най-лошият им критик, като тази негативна роля се разделя поравно между партньора, родителите на майката и родителите на партньора. Съществува схващане, че родителите на партньора са най-големия съдник, но проучването показва, че това не е истина – родителите на майката са също толкова негативно настроени към нея.

Изследователите са се интересували дали по-съществената част от критикуването не идва от далечни познати или непознати хора, или пък в онлайн среда, но едва 7 процента от майките са се оплаквали от кибертормоз в социалните мрежи.

Жените обаче са споделили, че у дома и в семейството ги критикуват три пъти повече, отколкото във въшния свят.

“Майките започват да чуват мнения за това какъв родител са още докато са бременни – хората пипат корема им, казват им да си почиват. Има хиляди неща, които хората смятат, че им е позволено да казват на един родител”, казва проф. д-р Барбара Хауърд от Медицинския университет “Джон Хопкинс”.

Проф. д-р Хауърд е педиатър със специализация по поведенчески проблеми в развитието и нейните пациенти са основно деца с проблеми в поведението.

“Често”, казва тя, “роднините на децата имат свое собствено мнение как трябва да се третират поведенческите проблеми на детето. Говоря за това непрекъснато и всеки път питам дали някой има собствено мнение как да се справим с проблема на детето. Когато двамата родители са на различно мнение по даден проблем, би трябвало да го решат помежду си в разговор и компромис, а не като се критикуват един друг и всеки да подценява и омаловажава другия пред детето.”

Тя казва, че не е била изненадана за темите, по които майките се оплакват от критика. Те са същите, които чува в кабинета си всеки ден – дисциплината, спането и храненето, винаги едно и също.

7 от 10 майки са критикувани заради дисциплината на детето. Много често това, което виждаме, е различна интерперация на това какво прави детето, какво е поведението му и какво е разумно да се очаква от него.

Бабите и дядовците, които живеят далече, най-вероятно виждат детето само на специални събития, когато всекидневната рутина е нарушена и детето е по-възбудено от обикновено.

Ако бабата и дядото критикуват майката или я накарат да се почувства съдена, това впоследствие може да доведе до разделение на семейството, което на този етап е отдалечено само по географски показатели.

Около половината майки споделят, че избягват общуването с хора, които ги критикуват, но ако това не е проблем, когато става дума за нахален съсед, в случая с роднините това означава детето да бъде лишено от време с баба си.

Родителите, които са разстроени заради критиката на бабата или дядото, не бива да забравят, че една баба или дядо, които живеят далече, се опитват, макар и доста неумело, да участват по някакъв начин в живота на детето. Съветът към родителите е да бъдат по-директни и открити и да кажат открито, че искат бабата и дядото да участват в живота на детето, но повече няма да го водят там, ако ще бъдат мъмрени и критикувани.

Това, което майката чува като критика, може да е проява на загриженост към състоянието ѝ, особено ако идва от собствените ѝ родители. Например при обговаряне на проблема със спането на детето по-възрастните родители може да се опитват да засегнат темата, че майката е изтощена. Често родителите страдат за собственото си дете, което като родител се бори с някакъв поведенчески проблем.

Майките в проучването споделят за много нисък процент критика от страна на педиатър или лекуващ лекар на детето (8%) и възпитател или педагог на детето в ясла или детска градина (6%). Според изследователите майките очакват съвет и напътствия от тези институции и заради това не приемат предложенията им като критика.

Какви са последствията от критикуването?

Понякога майките наистина имат нужда да научат, че грешат, ако правят нещо неправилно. Голяма част от майките споделят, че след получена критика, търсят повече информация и се опитват да се образоват, като повечето от тях са се допитвали до педиатъра на детето или са ровили в интернет.

Но 40% от майките в проучването споделят, че критикуването ги е накарало да се съмняват в себе си си и да са неуверени като майки.

Проф. д-р Хауърд казва, че никой никога не казва нещо положително на родителите, например: “О, браво! Справи се с тръшкането на детето по страхотен начин!”

(Освен ако не сте Кейт Мидълтън, дукесата на Кеймбридж, която е успокоила тръшкащата си дъщеря и това е отразено от националните медии като световна новина.)

“Замислете се колко пъти сте чували някой да ви казва – “Браво, справи се чудесно с тази ситуация!”, казва още д-р Хауърд и добавя – “А всички знаем, че положителната обратна връзка е много по-ефективна от критиката!”.

Така че, мили хора – не критикувайте излишно майките около вас, особено когато детето на някоя майка се тръшка в магазина, в тролея или насред тротоара. Вместо да я гледате укорително и свирепо, отпуснете ѝ един съчувстващ поглед или мила дума – със сигурност ще го помни доживот, защото ще сте първият, държал се така с нея. Сигурни сме на сто процента!