Това, което предстои да прочетете сега, е един разкошен фейлетон за био продуктите, писан от нашата любима Фани Давидова, която вие вече познавате в Майко Мила! с два култови текста – Образуванието, наречено образование и изключителния разказ Как не си купих бебе – трагикомедия в престъпния свят. Този текст обикаля интернет от поне една година, като често авторът не се цитира, затова ние много държим да подчертаем неговото име преди да ви оставим да се смеете – Фани Давидова, дами и господа, феята на годжи берито и топлия колаген! А също така и автор в първата книга на Майко Мила! “Да оцелееш като родител”, която вече е в книжарниците и онлайн в Ozone.bg.
********************
В наше село плъзна епидемия от био еко “фермерски магазини” – по три на пряка. Всяко нещо, за което попиташ, се продава със заклинание – продавачката те поглежда право в очите, хваща те за ръката и прошепва “Сиренето е от био ферма в Карапръдлево, ние (винаги сме “ние”) сами си го носим (?!) от мандрата на Ламбрев (явно, ако не го знам Ламбрев, съм големото зле) – 20 лева за сто грама е, да видите ИСТИНСКО сирене, като от нашето детство! (задължително сравнение).
Тука вече тонът се повишава и звънват нотки на гордост – “айде, опитайте, опитайте го да видите, че друго сирене няма да поискате”.
Други много ценни неща, които, естествено, са като от “нашето детство”, са прясно мляко, което ми обещават да се развали още преди да съм се прибрала, а то пък обикновено е или манастирско, или калугерско.
Ще речеш, че в нашата малка, но духовна страна, манастири на всеки хълм – в тях фрашкано с работливи монаси и кипи бурно производство – то мляко се кваси, то масло се бие, сирене се сири, пчели хвърчат… добре че са много монасите у нас, та смогват да зареждат био магазините.
В същите, задължително “фермерски“, магазини се продават био еко плодове и зеленчуци – ябълки, които, за по-голяма еко автентичност, са бити от градушка два-три пъти, круши, газени от трактор, моркови с приятно изгнил цвят. И за ОЧЕИЗВАДНО доказателство за био еко произход – задължително в смачкани мукавени пликчета, та да се подчертае интимната близост с майката-природа.
Плодовете също са много изгодни, особено имайки предвид, че здравето цена няма – ябълките са по около 7 кинта килото, морковите – 5 кинта връзката, за крушите направо не смея да попитам. В някои по-луксозни магазини има и хляб – лимец (значи, ако няма лимец, хич не ми го хвали), ръжено брашно, стърготини талаш, люспи, семки, секви отломки и шишарки. Колкото е по-твърд, толкова е по-истински, някои ДАЖЕ с лека плесен – ебаси здравето.
А при хранителните добавки … там е цяла Вселена, пълна с магични имена и ритуали според мен изключени от естествените науки, но не и от весталките на здравословния живот, които ни съветват по телевизията. Последната препоръка, която уцелих, беше да пием чаша затоплен колаген сутрин на гладно – сметайте как след двете чаши гореща вода – отново сутрин на гладно (да не пренебрегваме Дънов!), обръщам и един топъл колаген …
За напреднали има много чудеса – пробиотици за вегани, витамин D с метаболити (не е някакъв си там обикновен, тъп витамин D), биофлавоноиди, и към триста вида “комплекси за жени” (прави впечатление, че мъжете са доста ощетени откъм комплекси за красота и здраве) – то не е вечна младост, детоксикация и укрепване маматасижаса.
Ако случайно, но много случайно, някой се усъмни в чудодейните качества на някой витамин с метаболит и попита какво му е действието и кой орган точно ще стане като чисто нов – дежурният отговор е “пречиства организма и укрепва имунната система”.
Няколко неща, без които не може! В смисъл, че чат-пат се появяват продукти, които изгряват, имат своята слава и залязват (жожоба, зелено кафе, бял чай, брашно от черупки), ноооо има няколко продукта, които са вечна класика – евъргийни, така да се каже:
1. Спирулина
2. Плацента
3. Коластра
4. Кактус
Други няколко неща, от които трябва да се пазим, като от чума:
1. Парабени – не знам какво е, но със сигурност е много гадно
2. Подобрители – под това твърде общо заглавие се крие ГОЛЯМА ОПАСНОСТ.
Всичко останало е капки, настойки, годжи бери, кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус, отглеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и прочие.
Прави ми впечатление, че киноа на един и същи вносител в плод и зеленчука до нас струва 5 кинта, но веднъж минал под табелата на съседния биоеко фермерски магазин вече добива други качества, съответно и цената му хвърчи – както казах, здравето цена няма.
Предвид горното смятам, че ако спазваме елементарни правила, пием си биофлавоноидите редовно, не пропускаме топлия колаген и се мажем с коластра и тук- таме – с плацента, единственият шанс да умрем е посредством глух, тъп удар с тухла или изяждане от акула. Иначе просто не виждам как ще стане!
You might also like
More from И аз съм човек
Къде е най-добре да те вали в Лондон
Надежда Попова ни разхожда из любимия си Лондон така, както тя обича да го преживява. Ако и вие имате любим …
В скалите, в бункер, сред водата – удивителните „аре не би“ места за настаняване
Бизнес пътешествениците познават стерилния лукс на Hilton или спартанските условия в хотели край големи европейски летища. Там обикновено ви очаква …
Другият мъж в живота на мама
Нашата нова авторка Теодора Илиева разказва за някои преживявания, когато в живота на мама се появи друг мъж. Ако искате да …
3 Comments
Чак пък толкова……. Смешен е текста, написан е с много хумор, но не е съвсем истина. Има био ябълки на пазара,по един лев, има и в магазина по два лева, има и по пет, зависи кой какво търси и дали търси правилно. Сертификата и липсата му не правят продукта, човека,който го е отгледал го прави, затова е важно да не купуваме от вносители и прекупвачи ,които пробутват химическите си стоки. Поне малко можем да се предпазим от отровата,а най-сигурно е сами да си отглеждаме каквото можем 🙂
По отношение на хранителните добавки, от български производители, не препоръчвам никак. Абсолютно никакъв контрол. Вътре има какво ли не, дори няма много общо и с описанието на кутията. Работих дълги години в такава фирма, преди да напусна влагаха каквото и да е вътре. За съжаление.