"Без нищо от предишния живот..."

„След поредния побой, в една тъмна нощ грабнах детето си и по нощница, без документи, без нищо от предишния си живот, избягах, за да спася себе си и него. Ако не беше кризисният център, вече да съм мъртва, а може би и синът ми.“

Така започва историята за новия живот на една от хилядите жени жертви на домашно насилие. Тя е намерила сили и смелост да разкаже. Има и много, чиито имена научаваме от полицейската хроника и новините, но те няма как да разкажат, защото вече не са сред нас. Преди броени дни още една жена изгуби живота си, застреляна от бившия си мъж заради ревност. На този фон идва и информацията от наскоро приключило световно изследване в 75 държави, че близо една трета от попитаните мъже и жени смятат за абсолютно приемливо мъжът да бие жена си.

В допълнение към това у нас все още можем да чуем как жената „сама си е виновна“; как трябва да внимава как се облича, къде ходи, с кого разговаря, за да не дразни мъжа си и да не провокира другите мъже; как трябва да го дава „по-скромничко“; как може да е амбициозна, но не прекалено; да има професия и личен доход, но да не е кариеристка; да посреща мъжа с усмивка и поне две топли манджи, за да е „доволен“ от нея… И ако нещо от хилядите условия не е изпълнено, ами, за нея си е… Сама си го е докарала до главата, един вид.

А официалната статистика продължава безпощадно да ни съобщава ужасяващите си данни: сигналите за домашно насилие към жени, подадени на телефон 112, са се увеличили с 3000 от 2016 до 2018 г., когато вече са над 31 000; до август 2019 г. те са над 22 000; до същия момент на изминалата година 40% от сигналите за нарушена ограничителна заповед са от жени; а от 70 убийства 24 са на жени (данните са на Главна дирекция „Национална полиция“).

Затова кризисните центрове като този от разказа на жената, с чийто думи започнахме, стават все по-важна част от инфраструктурата ни в грижа за другия. Специалистите там помагат всекидневно на пострадали жени, приютявайки ги заедно с децата им, осигурявайки им психологическа и медицинска помощ, предоставяйки им защитени жилища.

Тези центрове имат нужда от нашата помощ, за да продължат да съществуват и да помагат – помагаме ли на тях, помагаме на човек с реална опасност за живота. Затова няколко дни преди 8 март фондация BCause подема втората си кампания за набиране на средства в подкрепа на жените, пострадали от домашно насилие, като фокусът е помощ за центровете, работещи с пострадалите и техните деца, също преки или косвени жертви на насилието в дома.

Бюджетът, с който разполагат кризисните центрове, е меко казано недостатъчен. Към момента според държавата 1,67 лв. на ден трябва да стигнат за храна, транспорт и нужди на едно дете в кризисен център. Заплатите за 8-часов работен ден нетно възлизат на около 500 лв. 350 лв. на месец са определени за ток, парно, вода и други режийни нужди за 10 деца. С тази съвсем скромна разбивка става съвсем ясно защо са необходими допълнителни средства за работата на тези центрове в цялата страна.

Всеки, който иска да дари, може да го направи в platformata.bg или на сайта на BCause. В подкрепа на кампанията се открива и специална фотоизложба утре, 6 март, от 18:00 часа в галерия Credo Bonum. Осветяване е проект, в който пред обектива на фотографката Яна Пенева застават три жени жертви на домашно насилие, получили подслон и психологическа помощ от специалистите на фондация П.У.Л.С. Смелостта им да разкажат историите си е прокирана от желанието да спасят други жени и други деца, вдъхвайки им кураж да избягат от ужаса на предишния си живот.

Заедно с фотографиите ще бъде представена и визията на кампанията, дело на Емануела Беловарски и Ивайло Петров
от Whaleworx Studio, в която участва актрисата Весела Бабинова.

Изложбата може да бъде видяна само три дни – до 8 март включително, а дарителската кампания продължава в рамките на следващия месец – до 6 април. Сега е моментът да покажем на всички жени и деца, живеещи в капана на насилието у дома, че не са сами и никога няма да бъдат.

Facebook коментари