Бебето ми не може да заспи и това ме прави зъл човек

Майките са онези особени хора, които имат способността да не спят с години и все пак да функционират. Спомняте си как Красимира ни разказа в текста си „Кой спал – спал. Мама полудя!“ как сънят в животът ѝ е приключил за известен период от време след появата на бебето. Е, нещо също толкова трагикомично се случва и с Владимира Краева, която е зла, защото не е спала, а не е спала, защото има бебе.

Преди време имах мечти. Не някакви големи, чутовно дръзки мечти като да построя дворец на Венера, но все пак мечти: да заведа детето си в Дисниленд, да прекарам една седмица в безпаметно пиене на вино в Тоскана, да напиша пиеса, която да се играе от Кейт Бланшет, такива неща.

Днес мечтая да се наспя. Мечтая за това, откакто бях бременна в седми месец и зародишът започна да натиска пикочния ми мехур злостно, в резултат на което се налагаше да прекарвам около 22 часа в денонощието в тоалетната.

Сега синът ми е на година и половина и все още не съм спала повече от 4 часа наведнъж, та мечтата ми за сън, която владееше съзнанието ми в предишния ни живот, в който се целувахме с непознати хора с език по улицата, продължава да е устойчива в условията на извънредно положение.

Днес се налага да отида до центъра в колата и на връщане умолявам детето ми да не заспива в колата.
Около 40 секунди след като потеглям, поглеждам назад: спи. Трябваше да мина през баба ми, която да слезе пред входа да ми даде някакви важни хранителни неща. Тъй като съм пред хипогликемична криза, изяждам единствения продукт, който може да се яде с ръце: два стръка домашен зелен лук. И без това през маската нищо не се усеща от околните. Околните са мъжът ми, детето, кучето и котката.

Паркирам пред нас, бебето се буди и се разревава. Взимам го, заедно с още единайсет торби, и поемаме нагоре. На първия етаж във входа една от торбите се къса и на пода с гръмък звук се разбива буркан с картофена супа. Бебето изпада в хистерия: докато стигнем до третия етаж, вече се раздира от рев в ръцете ми, за да слезе и да се раздира от рев на земята.

Слагам го да спи. Не се получава. Преобличам го. Давам му да яде. Слагам го отново да спи. В следващия момент мъжът ми се разкрещява панически на кучето „Какво ти е, какво ти е, какво става?!?“ В същия този момент бебето повръща.

Преобличам го. Кучето го е ужилила пчела. Не се трогвам особено, което може да ви направи лошо впечатление, но трябва да знаете, че това е може би седемнайсетия път, когато това куче го жили нещо. Също така, от време на време го бута кола. И поне веднъж седмично си нарязва лапата на нещо. Освен това, е алергично към всякаква храна, към домашен прах и към котката. Затова не се притеснявам особено и просто преобличам бебето.

Докато търсим жилото на проклетата пчела, бебето отива и изсипва купичка с вода на кучето и котката върху себе си. Преобличам го.
Слагам го да си легне отново. Моля го да заспи. Обещавам му, че ако спи два часа, след това ще му дам да извади цялата пръст от саксията на бенджамина и да я разнесе из целия апартамент. Той скача по леглото в еуфория и пищи като превъзбудено китче.

В един момент си ляга до мен и сякаш се унася. Тогава мъжът ми започва да крещи от коридора: „КЮАРИТА. ДА. ДА.ОТОРИЗИРАЙ ГИ. ВЕДНАГА. В ДАТА СОРСА. ОТОРИЗИРАЙ, ЧЕ ЩЕ ЕСКАЛИРАТ ПРОЕКТА. ДА. ДА. ДА.“

Дочуло зова на баща си, бебето отново се надига като зомби от прокълнато гробище и надава вой. Пускам му айфона. Докато се унасям в тревожна дрямка, прасето Джордж реве, защото е паднало в басейн.

Докато потъвам в мрачни хипногогни фантазии, усещам характерна миризма. Дребният се е наакал. Ставам. Преобличам го. Слагам го да спи. Изглежда изтощен. Вероятно всеки момент ще заспи за три часа, минимум.

Трябва да знаете, че когато родих, с мъжа ми взехме решение да не позволяваме бебето да свикне да заспива на тъмно и тихо, както и в никакъв случай да не позволяваме да спи на спалнята между нас. В резултат на положените усилия днес бебето заспива единствено на светлина, която се излъчва в бездънна подводна пещера, на звуци, които човек може да чуе в космоса извън атмосферата и задължително гушнато и от двама ни.

Затова изваждам насила мъжа ми от неговия изкуствен свят на оторизации и кюарита (той е представител на онези професии, чиято задача е да правят никому ненужни неща, да говорят все едно изливат психотична продукция и да взимат прилични пари) и го заставям да ми помогне да приспим зомбито.

Лежим, гушкаме го и мълчим. „Не мърдай“, прошепва мъжът ми. Чувствам се като в сцената от „Джурасик парк“, където никой не трябваше да шуква, защото тиранозавърът хваща движения и атакува.

Детето се унася в неспокоен сън. Навън лаят кучета и грачат гарги. В миналото, преди да родя, харесвах животните. Спасявала съм ранени гълъби, прибирала съм скандално бъхлясали котета, осиновявала съм кучета, гонила съм изостанали от заминаването за Африка щъркели с кашон, плакала съм за умряла пчела и т.н.

Сега не е така. Всеки ден се псувам за това, че осинових 35-килограмово куче, което мирише на слона в зоологическата градина и пуска по около 49242937 косъма на ден. Гледам кисело котката, която от своя страна пуска по около 8291741 косъма на ден, и по цял ден си почива. А що се отнася до гаргите, които будят детето, искам да извадя човките им и да ги ковна на стената.
В този случай обаче нито кучетата навън, нито гаргите го събуждат. Той спи.

Котката започва да си точи ноктите на леглото. Той спи. Точно тогава отвън минава стройна редица от камиони, които наливат асфалт по дупките на нашата улица. Весели мъже подвикват свежи закачки за тъщи и свекърви, носи се пролетно настроение.

Бебето става. Искам да си изхвърля стъклото от разделния боклук върху веселяците. Да сложа намордници на всички бездомни кучета. И на моето. Да изхвърля котката. Да изтръгна езика на всички хора. Да стрелям по птиците.

Повечето хора си мислят, че добрите майки са добри хора. Но това изобщо не е вярно. „Добрите“ майки, и въобще всички майки, са лоши хора. Те са хората, които са в непрекъсната готовност да колят и бесят, за да си осигурят малко почивка или възможност за работа, докато детето им спи. Ако срещнете такава агресивна личност, не ѝ се сърдете, не я заклеймявате. Тя просто не е спала от няколко години.

Post Views: 9 584