След като в продължение на два дни разисквахме и анализирахме любимата на около 99% от отслабващите хора по света ниско-въглехидратна диета, време е да обърнем строг поглед и към… палео диетата.
Обръщаме поглед, обръщаме, и стигаме чак до предците ни 30 000 години назад, за да ги попитаме – абе, вие наистина ли ядете ТОВА, което се твърди в палео диетата? Следващите редове са синтезиран и стегнат преглед на палео диетата и митовете около нея.
По-задълбочен и научен вариант ще откриете в сайта на нашите приятели и партньори в проекта „Силата е в теб“ Live to lift, в текстовете [Палео диетата] – 20% факти, 80% фъшкии: част I и част II.
Здравейте, пишем ви от настоящето. То е различно от миналото.
Сега не знаем много добре как са се хранили хората преди. Колкото по-преди са живели въпросните хора, толкова по-малко знаем как са се хранили те.
Сега знаем много повече неща за храненето, отколкото са знаели хората преди. Колкото по-преди са живели въпросните хора, толкова по-малко са знаели те за храненето.
Сега живеем много по-качествено и по-продължително, отколкото са живели хората преди. Промените в начина ни на хранене, развитието на хранителните науки и технологии имат пръст, ако не и два, в цялата работа.
Макар и палео да е измислена диета, нейните защитници твърдят, че тя е копие на начина, по който са се хранили палеолитните хора. Интерпретациите на режима варират, но намират пресечна точка при храните, навлезли в човешкото меню след неолитната революция (преди 10 000 – 12 000) – основно зърнените и бобовите култури, захарта, млякото, алкохолът.
Какво е яла палео баба ти и по колко?
Ако разгърнете произволна книга, посветена на палео… сещате се накъде бием. Но ако го направите, все пак, там ще откриете едни много категорични твърдения за качественото и количественото съдържание на прапрапрапрабабиното ви меню.
Някои палео автори стигат до там, че не само предписват определени храни и забраняват други, но дават насоки за конкретни съотношения между мазнини, белтъчини и въглехидрати, изхождайки от идеята, че точно, ама съвсем баш така е било преди.
Антропологичните факти говорят, че още тогава е имало повече от една палео диета, а с напредването на времето хранителното разнообразие е нараствало успоредно с нашето все по-широко разселване по света. Приносът на лова, например, за хранителните режими е под много сериозен въпрос, предвид неговата енергоемкост.
Относителният дял на растителната храна също е неясен, понеже тя рядко оставя вкаменелости и не може да бъде добре идентифицирана с помощта на изотопни анализи.
Култивацията на храните е едно от нещата, които ни пречат да се храним като предците си и ни помагат да се храним като нормални хора. Благодарение на нея всички храни, във вида, в който ги познаваме и консумираме днес, са своеобразни еволюционни нововъведения.
На този пищен фон от новости, подбирането на няколко „неолитни“ енергийни източника и натоварването им с вината за всички здравословни беди, „защото ги ядем отскоро“, е несериозно. Освен че тогавашните храни са недостъпни, много от тях биха били немислими за съвременния човек.
Романтично е да си представяме, че палео мачовците са поваляли огромни мамути и са ги въртели на още по-огромни огньове, почесвайки се по авокадата (думата авокадо произлиза от испанското aguacate, което произлиза от āhuacatl на науатъл, която се е използвала и за назоваване на тестиса. В случай, че ви интересува.)
По-вероятната представа за онова минало е, че сме разчитали на далеч по-безопасни и енергоспестовни форми на ловуване, като преследване на дребни и не много бързо пълзящи гадини, спотайване и дебнене на вече убита от по-пъргави хищници плячка.
Скорошни открития установиха, че неандерталците, обитавали Северна Европа, са практикували канибализъм. Същите са притежавали и доста различна от нашата телесна морфология. Били са с широки гръден кош и таз, с по-големи черен дроб и бъбреци, позволяващи преобразуването на солидно количество протеин в енергия без негативни последици за здравето.
Много често в подкрепа на своите идеи палеофеновете изтъкват, че след преминаването към интензивно земеделие, средната продължителност на живот рязко спада в резултат от промените в диетата. Това твърдение не е изцяло лишено от истина, но е силно изопачена.
Въпросните „болести на цивилизацията“ са относително краткотрайно сътресение, възникнало в резултат не толкова от промените в храненето, колкото от промените в начина на живот. Такива промени са окрупняването на групите, в които сме живели и усядането на тези групи.
По-гъсто населените зони са давали възможност на дребната шарка да бъде непрекъснато прехвърляна на нови и нови преносители. Нужно е било известно време да осъзнаем, че трябва да държим добитъка далече от постоянния си водоизточник, за да го опазим от фекалии.
Одомашняването на животни е представлявало риск и се смята, че болести като едрата шарка, дифтерията и грипът са преминали при нас от животинския свят. Нито един от тези проблеми обаче не е попречил на модернизацията да доведе до непрекъснато понижаване на цялостния риск от инфекциозни и дегенеративни болести.
В палео средите често се чуват изказвания като „Човекът е еволюирал да яде онова!“.
Това обаче не е особено научно.
Еволюционните сили действат върху фактори, свързани с доживяването до репродуктивна възраст и създаването на поколение – тоест, говорим за консумацията, която ни е помогнала да се докопаме живи до пубертета.
Нека използваме съвременната наука за храненето, а не археологията, ако ще търсим болести, дължащи се на консумацията на зърнени и млечни храни. Човешкият геном разполага с екстра като лактозната персистентност.
Млечното фермерство навлиза като практика в Северна Европа преди около 8 000 години. По онова време генетичният вариант, позволяващ на възрастния човек да разгражда млечната захар (лактоза), на практика е отсъствал по тези земи. Днес същият се открива в 80% от населението там.
В никакъв случай не бива да забравяме, че освен генетично, човешкото тяло умее да се адаптира към промени в диетата по много други начини – епигенетично, хормонално, микробиомно.
Ако сме консумирали мляко „само“ през последните десетина хиляди години, то зърнените и бобови култури са били част от нашето меню много, много по-отдавна (производството на брашно е било широкоразпространена практика из Стария континент преди поне 30 000 години.)
Това никак не е скоро, а дори и да беше скоро, какво от това? Т.нар. еволюционен подход към храненето страда от специфична форма на конекапачество, при която ролята на културата тотално се игнорира за сметка на захласнатото съзерцаване на мудната еволюция.
Папагалското рециклиране на идеята, че сме „еволюирали да ядем“ нещо си, е подигравка с научно-техническия прогрес и човешката изобретателност.
Преработването – от термичната обработка, през земеделието, до модерните индустриални методи, има много по-значим и бърз ефект върху ядивността на което и да е растение или животно, отколкото еволюционните процеси.
Последните 200 000 години са белязани от все по-доброто ни боравене с все по-разнообразни сечива с една единствена цел – да изпреварим еволюцията и да можем да ядем неща по-скоро, отколкото бихме яли, ако разчитахме на „естествените“ сили.
Палео, подобно на нисковъглехидратната диета, почива на компрометирани и противоречащи на логиката и фактите презумпции. Бидейки маркетинговото произведение, което е, тя спешно се нуждае от цялостно ребрандиране или поне от смяна на името.
Неоспорим факт е, че дори и най-закоравелите палеолитни фенове не следват диетата на своите предшественици от Палеолита. Ние, които живеем в настоящето, сме генетично различни, имаме различни хранителни потребности, страдаме от друг тип здравословни проблеми.
Дори храната, до която имаме достъп днес, се различава в генетично отношение от животните и растенията, с които древните хора са били принудени да се препитават.
Малкото, което можем да заключим по отношение на предците си, не е надеждна отправна точка за съставяне на диета за съвременния човек. Опитът за имитиране на техния отмрял начин на живот не може да произведе здравословен модел на хранене.
Дотогава ще трябва да поживеем с неудобната мисъл, че фундаменталната доктрина на палео диетата е базирана на 20% факти и 80% фосилизирани фъшкии.
Може би ще харесате
Още от Силата в теб!
За домашно хрупане
Днес Поли и Дани готвят с каквото ни се намира вкъщи с дълъг срок на годност, за да не ни …
Подай рибеното масло тук!
Проектът ни „Силата е в теб!“ тече с пълна пара и вече знаем, че грижата за тялото изисква нещо повече …
С корона или без корона – какво правим със спортуването?
Културните и спортните събития на закрито са отменени. Съветвани сме да избягваме места, където има прекалено струпване на хора. Но …
