Мая Цанева днес е тук с мил и трогателен разказ за връзката между нейния син и нейната майка. Защото бабите са онези жени, които вече са отгледали и възпитали децата си и сега имат възможност да угаждат и обичат до разглезване нашите деца. И децата ни ги обожават! И така, ето каква е историята в този семеен триъгълник на поколенията!
********************
Обикновено приказките започват с „Имало едно време една баба…“. Е, тази история завършва с това, защото разказва как моята майка се превърна в баба.
Майка ми е от онези жизнени и мъжки момичета, които отгледаха също толкова еманципирани дъщери. И двете със сестра ми не бързахме да станем родители. Аз родих на 35 г., сестра ми постъпи по-умно и стана майка на 30 години. И макар майка ми да заяви своята готовност за внуци още преди няколко години, наложи ѝ се да почака доста… но пък след това в рамките на 2 години се появиха първите момчета в рода от три поколения насам!
В женската ни къща настъпиха мъжки времена.
И така, първа станах майка аз. Когато споделих, че очаквам дете, майка ми сдържа смело всички емоции, които вероятно са експлодирали в нея, и ми даде най-ценния съвет: „Ти си бременна, не болна“.
Вероятно както аз, така и тя не е била подготвена да бъде баба. Че то кой е – в корема ти има нещо, за което не знаеш нищо, а и ти нямаш идея какво да го правиш. Вероятно и с бабите е също, особено когато поколенията са толкова различни.
Докато се опомним какво се случва, стана ясно, че бебето е здраво закрепено вътре и е МОМЧЕ. Душата на майка ми се отпусна и тя се отдаде на едно от любимите си занимания – шопинга! Слава Богу, защото дори първият бебешки магазин не ми понесе и все още предпочитам да инвестирам, но не и да купувам лично детски дрехи и играчки.
Предадох с облекчение задачата по осигуряването на гардероба на младенеца и се завъртях на пълни обороти на работа до края на бременността.
Когато малкият се роди, и двете гледахме бебето като извънземно. Как да го гушнем, завием, повием, нахраним… Доктор Спок спаси младенеца от прегаряне, полузадушен в две одеала, сакън да не настине. Единствено баба ми, тоест прабаба му, се държа най-адекватно и го гушна здраво, без колебание, докато ние се суетяхме в състояние на паника и обожание.
След първите седмици на опомняне, майка ми се върна на работа, а аз изпаднах в нещо като ступор и едва на третия месец се усетих, че има Скайп с видеовръзка, чрез която да показвам бебето на баба му. Държах се като диктатор и не го давах на никого!
Междувременно майка ми подготвяше къщата си за първото посещение на ВНУКА у дома. Пълно почистване, дезинфекция … и броени дни преди да отидем на гости, съседите наводниха апартамента! Къщата беше отводнена, пребоядисана и възстановена по спешност и ние се преместихме за две седмици там с багаж като за тримесечие.
На Коледа Митко спеше блажено на столчето си покрай общата трапеза, а снимките оттогава показват баба и внук, влюбени един в друг.
Любовта им разцъфтяваше, но с препятствия. Щом отидехме на гости при баба, майка ми се разболяваше на мига, щом внукът ѝ кихваше. Разбирам силната им кармична връзка, но това беше прекалено. И така, това продължи докъм 3-тата му година, когато аз взех крути мерки и отказвах да ходим на гости, щом видя и един сопол на носа му.
С времето баба и внук започнаха да си приличат много и визуално. Майка ми се подстрига късо и двамата с Митко сега са като копия един на друг, но в различен спектър на красотата. И двамата обичат сладко и сладолед, както и риба, проявяват високи изисквания към околните и са силно независими.
С времето аз поизлекувах понякога болезнената си привързаност към сина ми и …таратарам… той прекара цели два дни с преспиване при баба си Наташа.
Вкъщи е по-вкусно, откакто се появиха внуците. Те върнаха в кухнята любими сладкиши от моето детство. Майка ми започна отново да прави палачинки, да пече курабийки и целувки. Лично аз нямам нищо против да прояви малко и от строгостта от моето време вкъщи, защото често тя прощава белите заради … един „невинен“ поглед.
Добре че внуците са двама, за да се научат да делят бели и наказания. А, на мен, горката, ми се карат, само защото съм изяла последното парче от любимата торта на детето.
Откакто вкъщи се появиха внуците, майка ми стана по-земна и по-фина. Бързо разбра, че децата и родителите (бабите също) са чисти и спретнати заедно само за снимка и бързо замени елегантните обувки и костюми с дънки и спортни обувки. Второ, внуците са естествен фитнес, дори и за мързеливци като нашето семейство.
Осъзнах, че майка ми е щастлива баба, когато преди няколко седмици я видях, гушнала двамата си внука (за кратко, преди да се разбягат по техните си работи), с най-блажената усмивка на доволен човек.
Колко му трябва на човек – деца за прегръдки, един таблет (задължително) и много търпение да строят заедно кули, гаражи, замъци. Е, идилията не е пълна без малко критика за родителите , защото детето не яде или не е с червения пуловер например.
Но бабите са затова – да угаждат на едни и да дисциплинират други! И някой ден някой да разказва за тях „Имало едно време една баба…“
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство
Това е личната история на една майка, на която ѝ отнема 13 години да разбере какъв е проблемът на дъщеря …
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Първокласник в Испания
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото …
