Валентина Стоичкова ни допадна много с краткия си и забавен разказ за една незабравима морска „почивка“ отпреди повече от 15 години, който единодушно решихме да покажем и на вас. Ето какво ни написа тя:
„Аз съм една „попораснала” майка – дъщеря ми е на 23 години, но като чета историите за деца на почивка, се сетих за една моя такава и реших да я споделя, защото е актуална и смешна.“
Дъщеря ми беше за 2-ри клас и аз взех леко неразумното решение да ида на море сама с нея и да взема още две деца за нейна компания, а аз да си почина ИСТИНСКИ.
Боже, колко млада и глупава съм била!
Въпросните 2 деца бяха мой племенник, завършил 4-ти клас, и синът на една приятелка – завършил 6-ти клас. Пътувахме в посока Варна със спален вагон, настанихме се в кв. Чайка и морето започна.
Всеки ден ходехме на плаж, давах им пари и тримата ми купуваха вестник, вода и кафе (най-големият носеше кафето по обясними причини). Пусках ги на воля във водата и само ги предупредих като погледна към тях, водата винаги да им е до кръста.
Нещата вървяха добре, но на третия ден тича към мен дъщеря ми, цялата посиняла и накокошинена от студ, и ми вика – „Айде, бе мамо, изкарай НИ от водата, каква си такава учителка???!!”
Викам ѝ – „Не съм учителка в момента, в отпуска съм”.
Вечер, изкъпани, вечеряли и полузаспали, изпитвах дъщеря ми по таблицата за умножение (която тя и до ден днешен не знае за цифри, по-големи от 6).
Водих ги по музеи (да им мине изгорялата червенина от плажа), на Златните и на дълги вечерни разходки.
На връщане пътувахме през деня с влак и аз измислих цял репертоар словесни игри, за да кротуват. Към Вакарел репертоарът ми се изчерпа и аз млъкнах, за да измисля още нещо, а тримата моментално си отметнаха главите и веднага заспаха. Чак се ядосах, че по-рано не прекъснах игрите…
В купето с нас седяха още 2 жени, които се чудеха из целия път какъв ми е случаят. Да сме лагерници – не сме, малко сме като бройка. Да са мои и трите – горката жена…
Излязох по едно време в коридора на влака и аз да видя свят и жените поразпитали децата – и получили следните отговори от тях:
Дъщеря ми: „На мене ми е мама”
Племенникът: „На мене ми е стринка”
Синът на приятелката: „На мен ми е на мама приятелка”
Сега, като се сещаме за това море, момчетата твърдят, че им е най-хубавото море в детството, а дъщеря ми мълчи многозначително…
Идеята ми е, че каквото и да е преживяването, като минат години, човек се сеща само за хубавото и смешното, и слава Богу, че паметта услужливо е изтрила лошото.
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Kак образователната система проваля децата
Днес д-р Бояна Петкова е в Майко Мила с текст, посветен на опита ѝ като родител на невронетипично дете, и …
Какво да сготвя и дали ще го ядат? Да спрем да се чудим
Знаете ли кой е вечният въпрос? Не е кое е първо - яйцето или кокошката; не е въпросът за смисъла …
Спят ли децата?
Преди време по молба на консултанта по детски сън Мария Йонова предложихме на вашето внимание една анкета за детския сън …
2 Коментари
Много сладка статия!Навя ми приятни спомени от детството.
Ах като се сетя нашите баба и дядо как ни водеха на море всички внуци. Аз най-голямата на 7 с брат ми на 5 и братовчедките на 6 и 2…как са издържали не знам???