Айде, бе, мамо, изкарай НИ от водата!

Валентина Стоичкова ни допадна много с краткия си и забавен разказ за една незабравима морска “почивка” отпреди повече от 15 години, който единодушно решихме да покажем и на вас. Ето какво ни написа тя:

“Аз съм една „попораснала” майка – дъщеря ми е на 23 години, но като чета историите за деца на почивка, се сетих за една моя такава и реших да я споделя, защото е актуална и смешна.”

Дъщеря ми беше за 2-ри клас и аз взех леко неразумното решение да ида на море сама с нея и да взема още две деца за нейна компания, а аз да си почина ИСТИНСКИ.

Боже, колко млада и глупава съм била!

Въпросните 2 деца бяха мой племенник, завършил 4-ти клас, и синът на една приятелка – завършил 6-ти клас. Пътувахме в посока Варна със спален вагон, настанихме се в кв. Чайка и морето започна.

Всеки ден ходехме на плаж, давах им пари и тримата ми купуваха вестник, вода и кафе (най-големият носеше кафето по обясними причини). Пусках ги на воля във водата и само ги предупредих като погледна към тях, водата винаги да им е до кръста.

Нещата вървяха добре, но на третия ден тича към мен дъщеря ми, цялата посиняла и накокошинена от студ, и ми вика – „Айде, бе мамо, изкарай НИ от водата, каква си такава учителка???!!”

Викам ѝ – „Не съм учителка в момента, в отпуска съм”.

Вечер, изкъпани, вечеряли и полузаспали, изпитвах дъщеря ми по таблицата за умножение (която тя и до ден днешен не знае за цифри, по-големи от 6).

Водих ги по музеи (да им мине изгорялата червенина от плажа), на Златните и на дълги вечерни разходки.

На връщане пътувахме през деня с влак и аз измислих цял репертоар словесни игри, за да кротуват. Към Вакарел репертоарът ми се изчерпа и аз млъкнах, за да измисля още нещо, а тримата моментално си отметнаха главите и веднага заспаха. Чак се ядосах, че по-рано не прекъснах игрите…

В купето с нас седяха още 2 жени, които се чудеха из целия път какъв ми е случаят. Да сме лагерници – не сме, малко сме като бройка. Да са мои и трите – горката жена…

Излязох по едно време в коридора на влака и аз да видя свят и жените поразпитали децата – и получили следните отговори от тях:

Дъщеря ми: „На мене ми е мама”

Племенникът: „На мене ми е стринка”

Синът на приятелката: „На мен ми е на мама приятелка”

Сега, като се сещаме за това море, момчетата твърдят, че им е най-хубавото море в детството, а дъщеря ми мълчи многозначително…

Идеята ми е, че каквото и да е преживяването, като минат години, човек се сеща само за хубавото и смешното, и слава Богу, че паметта услужливо е изтрила лошото.

Facebook коментари