Обсъждали сме тегобите на работещите майки неведнъж и от различни страни: темите „Отпускът“ по майчинство боде очите на колегите и Какво да направите, ако шефът ви изнудва да напуснете след майчинство? бяха посветени на това как да се справим с някои трудовоправни и лични неприятности при завръщането на работа.
В текста Парадокс: Колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има стана дума за това, че в днешно време жените допринасят за семейния бюджет предостатъчно, но все още носят на плещите си по-голямата част от домакинските отговорности.
В Работещата майка: как да навигираме между ролите на майка и служител се опитахме да преборим най-силното усещане, което съпровожда връщането ни на работа – усещането за вина за почти всичко. Днес пък Уенди Уиснър от scarrymommy ни разказва за ужаса да бъдеш идеална майка и идеален служител в един едничък живот.
__________________________________________
Когато бях малка, си представях две неща. Ще бъда от онези всеотдайни майки, които правят бисквити за децата си ей така, без повод. Ще бъда винаги у дома, когато те се връщат от училище и ще присъствам във всяка част от живота им. Имах обаче и друга визия за себе си: работеща и успяла жена. Подобно на моята самотна майка, щях да работя здраво и да съм финансово независима.
Първата ми мечта беше да работя в магазин за хранителни стоки – да, смятах плъзгането на продукти по конвейерната лента за омагьосващо. По-късно исках да бъда учителка, акушерка или писател. Каквото и да е, мислех, че бих могла да си върша работата, докато съм всемогъща, всезнаеща и съвършена майка. Исках да работя толкова твърдо, колкото майка ми, но и да се включвам по-активно в живота на моите деца – колкото не бих могла, ако бъда самотна майка.
Прекарах голяма част от детството си без надзор, грижейки се сама за себе си. Не обвинявах майка си, защото разбирах колко много работеше и колко жертви правеше. Но копнеех за повече внимание от страна на родителите ми. Исках майка, която ми е оставила бисквитки, когато се прибрах вкъщи от училище, майка, която желае да е доброволец в родителско-учителската асоциация.
Дали пък всички не искаме да дадем на нашите деца точно това, което ни е липсвало в детството?
Разбира се, както вече предполагате, моят малък план не се оказа толкова перфектен. Когато се роди първото ми бебе, трябваше да се откажа от престижната си работа като преподавател по английски език, защото грижите за децата в нашия район бяха твърде скъпи и не можеха да оправдаят желанието ми да продължа да работя. Осъзнах също, че работата ми никак няма да се впише в начина, по който искам да отглеждам децата си. И въпреки че се борихме финансово, имах привилегията да работя от вкъщи за няколко години.
10 години по-късно…
Двете ми момчета са на училище по цял ден. И въпреки че вече работя почти на пълно работно време, аз все още поемам всички отговорности, които поемах като работеща-от-вкъщи-майка. Върша по-голяма част от домакинската работа и по-голямата част от приготвянето на храна, поемам и цялата пред- и следучилищна грижа за децата. Да не говорим за умствения и емоционален труд, какъвто поддържането на домакинство изисква.
Непрекъснато подреждам живота, графика и душата си около живота на децата. И знам, че не съм сама. Толкова много работещи майки функционират по този начин.
Знам какво ще кажете: „Нали точно това искаше!“. Винаги съм на линия, когато в децата имат важно събитие в училище. Пека бисквитки – е, определено не всеки ден, но през уикенда и ако съм приключила безкрайния списък с други задължения, те са там, на масата.
Невинаги съм съвсем весела, когато ги посрещам след училище, но винаги съм присъстваща и готова да ги изслушам за всичко, случващо се под слънцето, и също така да им предложа всичко добро за хапване под слънцето.
Мисля че повечето работещи майки попадат в този капан. Но нека си го кажем: да бъдеш майка на пълен работен ден и служител на пълен работен ден е стресиращо. УЖАСНО стресиращо.
И глупаво, защото кой би могъл да бъде напълно перфектен и за децата си, и в работата си, без да превърти?
През учебната година се събуждам с децата си, правя им закуска, споря с тях, за да си изядат закуската, боря се с тях, за да се облекат и за да ги изкарам навън. Тогава незабавно почвам работа. Работя до последната секунда, когато трябва да ги взема от училище. Предполага се, че съм „извън“ работа, докато съпругът ми се прибере вкъщи. Но обикновено се налага да отговарям на имейли, докато приготвям вечеря или се занимавам с нещо около децата. И след като съпругът ми се прибере, се връщам да доработя…
Към всичко това добавете и извънучилищните занимания и прегледи на децата, както и това, че непрекъснато сте нащрек за следващото събитие (те са милиони) в училище, на което трябва да съдействате. Но пак си казвам: „Нали това искаше. Подписа се под това. Имаш всичко. Не трябва да се оплакваш.“ Да, разбирам, че е привилегия да имам това, което имам. И го оценявам.
Но това не означава, че не е прекалено много за една жена да върши всичко онова, което би следвало да се върши от двама души.
Точно когато ми остава една седмица, за да изпълня натрупалите се до небето задачи в срок, децата ми са отвратително непослушни или пък болни. И само ако още нещо малко се обърка вкъщи, има вероятност напълно да изгубя контрол. Стигам до една точка, в която буквално не мога да свърша нищо, сривам се и започвам да плача. Но как това да не се случи, предвид целия стрес и отговорността, която поемам?
Съпругът ми не е напълно извън картинката, макар и така да звучи. Той е много практичен и загрижен татко, но работата му не е с гъвкав график като моята. И доскоро тя му причиняваше толкова стрес и изсмукваше толкова много от времето му, че беше трудно да направи нещо друго, освен след работа да сложи децата в леглото.
За щастие наскоро той започна нова работа, която, надяваме се, ще му позволи да се включи по-активно във всички аспекти на живота на нашите деца, както и на терена на домакинската работа. Не можем да си позволим нито външни грижи за децата, нито никой от нас да работи по-малко. Всичко е свързано с намирането на равновесие между работата и живота – именно за това даваме най-доброто от себе си.
Най-доброто, което мога да направя сега обаче, е да коригирам очакванията си. Не мога да бъда съвършената майка, която пече бисквитки. Напуснах и родителско-училищната асоциация и осъзнах, че трябва да накарам децата си да се грижат малко повече сами за себе си, за да мога да си поемам повече въздух.
Налага се да преосмисля моята детска мечта да бъда перфектна майка и да приема, че ще бъда толкова добра, колкото мога. И че децата ми ще се чувстват най-добре, ако имат щастлива майка, а не някой, който се бъхти да отговори на всички очаквания. Очаквания, които не са нито реалистични, нито здравословни – за нито един от замесените в плана ти да бъдеш идеална майка.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
