Аз съм Дара и съм слаба

Някак си естествено продължаваме темата с ненужните коментари за външния вид, подета от Надежда Данабашева в “Аз съм Надя и съм дебела“, с този текст на Дарина Рангелова. (Хвърлете по едно око и на някои от другите ѝ текстове в Майко Мила!, които винаги четем с удоволствие: “Не харесвам деца, но имам такива“; “Скъпо дете, излизаш ми $13 хиляди на година“; “Писмо до една българка от Министерство на завръщането“.)

Този път Дарина разказва за живота си на слаба жена с цел да напомни, че никога не е добра идея да се говори за външния вид на хората – без значение дали го правим от загриженост, или от любопитство. Защото всички имаме огледала и знаем как да ги използваме, нали…

Този текст е в подкрепа на текста на Хера или просто с цел хората да спрат да се бъркат, където не им е работа.

Наясно съм, че “дебелите” са в по-неизгодна позиция от “слабите”, но и ние понасяме разни забележки. Може би не чак толкова, де.

“Ти не ядеш ли?”
“Ще изчезнеш”
“На диета ли си?”
“Вземи яж повече”
“Да не си болна?”
“Много малко ядеш”

Ами дразнещо е. И слабите имаме огледало.

Някъде около 20-годишна възраст започнах да слабея. Не съм била дебела, но имах закръглени форми. След като родих първото си дете, отслабнах драстично. Да, знам, ще кажете “Умри, кучко”. Обаче бях грозно слаба, не се харесвах. Ходих на лекар – нищо ми няма.

Опитвах да кача, закрепих се в някакъв момент. При мен има някакъв феномен: след всяко раждане отслабвам повече, отколкото съм била преди да забременея. Раждала съм три пъти.

Знам, знам – “Умри, кучко!”.

Опитвала съм да ям повече тестени храни. Имах период, в който ядях по един шоколад на ден, и нищо.

Знам, знам – “Умри, кучко!”.

Храня се разнообразно, мъжът ми готви божествено. Ям много месо, риба и зеленчуци. На сладкиши и шоколад отдавна не налитам, нямам потребност. Така като го написах, май излиза, че се храня доста здравословно. Единствено, че плодове ям много рядко. Не ми се ядат, няма шанс да ям нещо, което не ми се яде.

Защо съм слаба?

Нямам представа, но за част от причините подозирам.

Когато съм под стрес, не ям.
Когато някое дете е болно, не ям.
Когато съм притеснена, не ям.
Когато съм тъжна, не ям.
Когато съм депресирана, не ям.

Не мога да ям насила.

Но пък пуша.

Знам какво ще ми кажете: “Спри цигарите и ще надебелееш”. Ама не ми казвайте какво да правя! Не искам да спирам цигарите, харесва ми да пуша. Много обичам да пуша.

Знам и че има хранителни режими за напълняване. Не мога да ги спазвам, нито пък искам.

Някак си с годините установих, че се храня веднъж на ден – вечер. Просто не съм гладна през деня. Дали вследствие на това приемам и много малко количество. Нямам проблем да ям и през деня, но не обичам да се храня сама. Ако имам компания, ще хапна и на обяд, но пак няма да е много, просто нямам място. Никога не съм преяждала, а не е да не обичам вкусна храна. Даже обичам да ям. Наскора разбрах, че всъщност това ядене веднъж на ден се наричало фастинг (fasting).

Сега съм на 44 години, с три деца и тежа 48 кг.

Знам, знам – “Умри, кучко!”.

Чувствам се добре, имам енергия, нищо не ме боли. Приех се такава, каквато съм. Единствено съжалявам, че гърдите ми изчезнаха и свалих няколко размера. А какви прекрасни гърди имах, ех… Но, така или иначе, едва ли щяха да останат същите, може би щяха да са като печени чушки. А сега всъщност даже си ги харесвам. Вече не ми пука и се шегувам с това, че съм твърде слаба.
Е, понякога и дразня, де, забавлявам се.

От известно време съм спокойна, нямам стрес и започнах да огладнявам и през деня. Мисля си, че може пък и да успея да кача две кила и да стигна 50.

За мен лично, стресът е големият бич – било в посока ядене, неядене или нещо друго.

Гледайте си живота, опитайте се да не задавате нетактични въпроси и да коментирате външния вид. Все пак всички имаме огледала.