"Адът е тук, на Земята, и аз излязох жива от него"

Необичайна за България новина за осъдена болница след осакатяване на родилка отмина без почти никой да разбере за случая в средата на октомври. В Майко Мила! сигурно също щяхме да пропуснем случилото се, ако не бяхме получили съобщение лично от пострадалата Жени Димова.

По-надолу ще прочетете нейната история, ще разберете през какъв ужас е преминала – едва родила детето си, ще прочетете за осакатяването ѝ и възмездието, което получава, когато болницата е осъдена да заплати на Жени 60 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Делото срещу УМБАЛ Дева Мария и лично д-р Сияна Драгнева е спечелено от Жени Димова на две съдебни инстанции. През 2015 година тя остава с тежки увреждания след преждевременно раждане – заради възпаление вследствие на извършено секцио в болницата, се налага лекарите да отстранят матката ѝ.

Според решението на съда по случая са на лице неправомерни действия и бездействия на лекуващия лекар – д-р Сияна Драгнева, довели до настъпилите за пациента вреди.

Ето и малко предистория, разказана от съпруга ѝ пред сайта E-burgas.com още в разгара на казуса.

Жени кара тежка бременност и тя, заедно със семейството си, избира да бъде проследявана от д-р Сияна Драгнева. Д-р Драгнева препоръчва на Димова да роди със секцио по ред причини – жената имала две операции от херния като дете. По време на бременността, Жени е приемана в отделението на болницата нееднократно заради високо кръвно, температура, тежест и проблеми с дихателните органи.

Всеки път е изписвана след 4-5 дни, след множество вливания и изследвания. Месец преди термина и плануваното секцио състоянието на Жени се влошава с бързи и резки промени на кръвното налягане.

“На 6 февруари почти през целия ден звъняхме на д-р Драгнева, съобщавахме за състоянието на съпругата ми. Тя ни убеждаваше, че проблем няма и тя трябва да вземе валидол! В 16:30 ч. получихме sms с молба да отидем в 17 ч. в болницата. След като ни посрещна с думите „Що не вземеш да се успокоиш?“ и бърз преглед, тя изведнъж заяви, че съпругата ми веднага трябва да се оперира”, разказва съпругът на Женя.

Малко по-късно, в 19 часа, на бял свят се появява дългочаканото от семейство Димови момченце. Д-р Драгнева уверила щастливия татко, че операцията е минала успешно и съпругата му също е добре.

Ужасът обаче тепърва започва. Жени започва да изпитва силни болки в корема и да вдига температура. Според съпруга ѝ никой не ѝ обръща внимание.

“Д-р Драгнева ни обясни, че всичко това е нормално и в момента, в който температурата влезе в нормални граници, изписаха Жени и малкия Стефан. Оттук нататък обаче започна влошаване на състоянието на съпругата ми, ежедневно звънях на д-р Драгнева, получавахме напътствия, като основното бе да сме търпеливи. И ние имахме търпение. Въпреки постоянните болки при всяко изхождане по малка нужда, въпреки болките в корема и температурата”, пише съпругът на Жени в писмото си до медиите през 2015 година.

Свалянето на конците след операцията е извършено в частния кабинет на д-р Драгнева. Там семейството отново обяснило на лекарката, че Жени не е добре, че има постоянни болки в корема и вдига температура.

Д-р Драгнева била категорична, че всичко е наред и състоянието е нормално за след раждане. Семейство Димови решават, че трябват да се консултират с уролог. След направените изследвания и кръвна картина, урологът им казал, че проблемът е гинекологичен.

“С всеки изминал ден Жени се чувстваше все по-зле и всеки ден звъняхме на д-р Драгнева! На 18. 02 вече нямаше накъде и отново поискахме преглед. Докторката ни покани в частния си кабинет, където направи преглед с ехограф. В крайна сметка каза, че няма гинекологичен проблем и препоръча на Жени да влезне в болницата, за да е под наблюдение, тъй като не са минали 42 дни след раждането. Други нейни думи, които ни смутиха, бяха, че тя след два часа трябва да замине в чужбина и няма да я има дълго време. Пое ни неин стажант, който разбрал от Драгнева, че Жени има проблеми с бъбреците! Стресът ни беше неописуем”, разказва още съпругът на Жени.

По някаква случайност Жени обаче попада на друг гинеколог – д-р Хубчев, който прави обстоен преглед и констатира, че има мащабно възпаление на матката и пикочния мехур.

Лекарят ги уверява, че всичко ще се оправи и Жени може да бъде спасена. Тя е оперирана, а матката ѝ – отстранена.

След като мъжът на Жени разпраща писмото до медиите, УМБАЛ “Дева Мария“ реагират и определят твърденията като клевета, и обвиняват пострадалата бургазлийка и съпруга ѝ в изнудване. Двамата обаче отнасят спора да съда, който преди 2 седмици излиза с определението, че болницата има вина.

Към момента по казуса са се произнасли две съдебни инстанции, като второто дело е по жалба на болницата, която наскоро бе провъзгласена за най-добра в страната. И въззивният съд обаче определя, че по случая са на лице неправомерни действия и бездействия на лекуващия лекар – д-р Сияна Драгнева, довели до настъпилите за пациента вреди.

Според решението на съда, ако не са били допуснати груби лекарски грешки, Жени е имала реален шанс да не загуби детеродния си орган.

С това определение на практика се потвърждава решението на първоинстанционния съд, че вина за осакатяването на младата жена носят най-добрата болница в страната и грешките на д-р Драгнева.

Лечебното заведение трябва да заплати обещетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 хил. лв. Не това обаче носи удовлетворение на младата жена, а че е сред малцината имали смелостта да се опълчат на подобна несправедливост.

„В крайна сметка, грешката е непоправима, животът ми се преобърна. След като заведох делото, с мен се свързаха доста жени, които са пострадали от д-р Драгнева, за да ме поздравят за смелостта. Тук не става въпрос за пари, а за възмездие“, разказва Жени.

А думите, с които тя описа преживяното пред Майко Мила!, са толкова тежки и силни, че ги оставяме тук за финал. Надяваме се смелостта на тази жена да се изправи срещу несправедливостта и ужасното лекарско отношение бъдат пример и за други жени, които са пострадали от същото. Борете се, жени, защото има смисъл – за вас, за децата ви и за близките ви. Само така може да се стигне до така желаната от всички жени промяна в родилната помощ в България.

Жени със сина си. Снимка: Личен архив

„Онзи страх, който изпитах в нощта преди последната операция… още го усещам. Страхът наистина мирише! Таксито спря късно вечерта пред болницата, мама носеше бебето ми, за да се сбогувам с него… Думите се бяха заклещили на гърлото ми! Нищичко не си говорихме с мама – тя плачеше, аз също и само се гледахме. Целунах ги и тръгнах. Цяла нощ не мигнах, написах на лист какво бих направила оттук насетне, ако Господ ми даде шанс да видя сина си поне още веднъж.

А как болеше, няма да казвам. Нямах сили за нищо, чаках само поредната доза морфин – като че ли тялото ми се беше предала. Един ден мама ме сложи на количката, в ръката си държах черен чувал – вътре бяха всички катетри и системи. Държах ги и плачех, докато тя ме завиваше с бял чаршаф и ме изведе навън да подишам въздух.

Дните в болницата след операцията минаха бавно и тежко, но когато ме прибраха у дома и отворих вратата, вече бях друга жена. Прегърнах сина си силно, като за последно, вдишах от него и си обещах, че ще се боря докрай, защото Адът е тук, на Земята, и аз излязох жива от него“.

Post Views: 1 787