без да прекъсва потока на мисълта си

и да губи ценни минути за забележки. Учителката трябва да успее да уплътни с урок всяка минута от самото начало до точния край на часа и, без да закъснява или избързва с урока, да обърне внимание, че ученик Х е сополив и трябва да отиде при медицинската сестра, ученик У пак си е забравил бележника, ученик Z има нужда от логопед, а че ученик A е без една обувка.

По време на самия час учителката трябва да проверява редовно дали учениците разбират урока, да обяснява новите термини, да отговаря на въпроси, да се движи между чиновете, за да показва еднаква близост с всеки ученик, да отбелязва за кой ученик възприемането на новия материал е по-трудно и да внимава междувременно учениците зад гърба ѝ да не откраднат дневника или да сложат пърдяща възглавница на стола.

От време на време учителката трябва да може спокойно и без стрес да прави всичко гореизброено, докато е наблюдавана и оценявана от регионалния инспекторат по образование.

Кой каза, че съвременната учителка трябва само да преподава?

Всяка учителка си има свое досие сред майките на площадката в квартала, личен профил, психологически портрет или там, както искате го наричайте. Важно е да е добра, ама и строга. Трябва да е взискателна, но и да подхожда с разбиране и да прави винаги компромиси. Задължително е да дава домашни, ама домашните да не се пишат у дома. Важно е да е млада, ама да има поне трийсетгодишен опит, че да може да се оправя.

Особено важно е учителката да владее всякакви технологични новости, като таблети, последен модел телефони, интернети и други такива иновации, ама да не учат с такива неща в час, щото децата много се разсейват. Тези познания са ѝ важни, за да може да бди със зорко око някой да не играе в училище на Клашроял или Майнкрафт.

Учителката се избира в Деня на отворените врати. Тогава настъпва важният момент, когато няколко расови женски индивида се изправят на дъската в профил, в анфас, представят си новите тоалети от по-предишния петнайсти септември и биват огледани внимателно.

Една даскалка си личи по външния вид.

Не трябва да е дебела, защото не може да настига тичащо дете. Не трябва да е слаба, защото сигурно нещо е болна. В лицето трябва да е усмихната, но пък да не прекалява, защото сигурно ще лигави децата. Трябва да е строга, защото 29 деца иначе ще си правят каквото си искат в час. Трябва да е силна в ръцете, за да може да носи тежки раници, ако се налага. Много важно е учителката да е с остро зрение, за да наблюдава всичко и всички, че на последния ред някой може да не пише урока.

Една учителка е добра, в случай, когато си държи изкъсо учениците. На истинската учителка никога не ѝ изчезват дрешки от класа, защото тя със сигурност знае всеки неин ученик днес с каква на цвят плетена шапчица е дошъл, къде си е сложил и двете ръкавички, на всяко палтенце знае размер и модел по каталог и етикет, поларчето също никога няма да се загуби, защото е добре познато на учителката.

Всеки молив и гумичка вече минават под нейно ръководство, само тя е отговорна за комплектчето с цветни пастели от осем и шейсет, с които трябва ученикът да изкара поне до края на първия срок в пети клас. За да си избере човек учителка, трябва да е сигурен в нейните способности да открива загубени вещи, телефони, таблети и загубени пари. Защото ако не ги открива, сигурно е блеела нанякъде и е допуснала да изчезнат!

Друга важна черта на учителката е да е строга с другите деца.

Никога да не позволява да се карат и бият, а ако някой закачи моето, съм му казала „Удрят ли те – удряй!“, щото няма да се дава, ша са бий! Но пък не е допустимо учителката да не се скара на онези, дето и те са се били. Моето дете никога не се бие, все другите започват, но даже и те да не започват първи, моето не е агресивно. Но и да има такива случаи, аз ще съм там да я науча какво се прави. Ако трябва, всеки ден ще ходя до училището, за да ѝ давам съвети как трябва да се държи с децата в класа, кое е лошо и как трябва тя да го наказва. Със сигурност учителите имат изключителна нужда от съветите на родителите. Даже понякога изглеждат така, сякаш тези учители не знаят кое е добро и кое е лошо и добре че сме ние, да им го казваме!

Едно училище е добро, ако може да се контактува с учителката, когато се налага – дори и денонощно. Ако са забравени да се дадат пари за театъра, който ще им гостува, и трябва да може да се звънне на мига и да ѝ се каже да ги плати тия пари. Обаждането става във време, когато е удобно за родителя, защото родителите винаги са много ангажирани и няма как да се съобразяват с една учителка.

Истински добрата учителка уважава всички – майки,

бащи, баби, дядовци, лели, вуйчовци и комшиите, и знае, че е много важно да се държи контакт. Затова истинската учителка вдига спокойно телефона в 6:50, когато още първите петли не са прокашляли запарения въздух на кокошарника, за да бъде осведомена, че детето е с разстройство и няма да дойде в 13:30 на училище. Или пък ако някой се сети в неделя, към 21:34, че не е дал пари за коледния календар, тя е длъжна да изслуша внимателно всичко и да влезе в положение. Добре би било да казва всеки ден какво е домашното, за да може понякога вкъщи да се изпита детето дали го е написало, но ако не известява тя самата, ще трябва да се научи.

Но най-вече, добрата учителка е истински добра, защото прегръща повече пъти на ден от средноплатен столичен терапевт, превръща повече прозявки в усмивки от който и да е зъболекар, наблюдава как мозъци обработват нова информация, без да е невролог, и казва повече пъти „браво, момче“ или „браво, момиче“ за един срок от треньор за цял сезон!

* Заглавието е на Майко Мила и, разбира се, е заимствано от великата книга на Тери Пратчет “Автентичната котка”