100 дни мрак с новороденото

0

Автор Lydia Laceby за Scary Mommy

„На колко е бебето ви?“, пита жена, немного по-възрастна от мен, докато тъпча шоколадови блокчета в количката за пазаруване, две от които ще са ми награда за това, че успях да приспя бебето днес следобед.

„Почти на 3 месеца“, отговарям, докато мигам заради луминесцентната светлина и бързо потърквам очите си, за да проверя дали очите ми са измити, след като се сещам, че не съм се погледнала в огледалото преди да изляза от вкъщи. Отново.

Жената кимна дълбокомислено и каза: „Ах, значи още сте в 100-те дни мрак“ преди дори да коментира колко е сладко бебето.

Сто дни мрак – оттогава се сещам често за това.

Чувала съм с други термини да описват живота с ново бебе. Майка ми ме пита веднъж дали съм се освестила от „мъглата“. Месец по-късно една многословна касиерка, когато откри, че бебето ми е на 4 месеца, заключи:

„Страхотна възраст. Най-накрая се е превърнал в човек.“

И двете по подходящ начин описаха лудостта, която представлява майчинството в първите няколко месеца, но 100 дни мрак е просто идеално и описва перфектно всичко:

♦ Ужасът, че си отговорна да поддържаш живо това малко човешко същество.

♦ В теб бушуват хормони и обхващат всякакви чувства: тревожност, вина, тъга, радост, гордост и гняв – които понякога се сменят за секунди.

 Изтощението от липса на сън, което те кара да се чудите ЗАЩО преди бебето въобще сте се оплаквали от умора?

♦ Сеизмичната промяна в отношенията ви. Истинска история: Преди да редактирам предишното изречение, бях написала: “сеизмичните лайна в отношенията ви”. Прекрасен израз за състоянието на връзката ни през първите 100 дни.

Нещата бяха зле. Беше тежко. Да се научиш да общуваш в движение, без да крещиш над крещящото бебе, беше интересно и често мрачно приключение.

♦ Самотата, която те удря по всяко време – не само в 3 часа сутринта, когато бебето реве заради колики.

♦ Безкрайните часове на хранене и гърди, които се опитват да проумеят какво, по дяволите, им се случва.

♦ Скуката, която се прокрадва и е повод за изненада.

♦ Побъркването и лудостта, които ти причиняват разкъсани и препълнени памперси, непрекъснатият плач, невъзможността да се нахраниш, спиш или изкъпеш. Чували сте за това преди да родите, но реалността няма нищо общо с това, което сте си представяли тогава.

♦ Това, че животът ти се е променил неузнаваемо, и трябва да намериш начин да се впишеш обратно в този свят. Ако не можеш дори да вземеш душ или да хапнеш сандвич, как ще успееш да се видиш с приятели, да спортуваш, да прочетеш книга, да станеш следващия Пикасо, или да напишеш свой бестселър? Или да идеш на театър??

Как изобщо оцеляхме през първите месеци с бебе?

Макар че сега всичко е неясен спомен, мисля, че сме изкарали на гориво от бебешки усмивки и гукане, безкрайни кани кафе, гледайки всяка комедия по Netflix, наслаждавайки се на перфектните моменти и чудейки се кога да се скатаем и кога да се намесим.

Извинения, признателност и приемане се носеха между емоционални сривове.

И най-важното, опитвахме се да се смеем.

Искам да знаете, че всички тези неща не изчезват магически на 101-ия ден, така че не започвайте обратно броене. Но клишето е вярно: става по-лесно. Добрите дни започват да надделяват над лошите.

Бебето спира да плаче и започва да се усмихва, а усмивките разтоварят сърцето и го изпълват по начини, които никога не сте си представяли. Терорът намалява, храненето става по-лесно, връзката ви ще започне да се връща на мястото си и ще започнете отново да се чувствате нормално – всъщност едно ново нормално.

А тези мрачни дни ще избледняват от светлината, понякога толкова силна, че се прокрадва неочакваната мисъл: Дали да не пробваме да си направим още едно?


Facebook коментари

Добави коментар