Човек само когато стане майка, само тя си знае какво ѝ е*

0

Повечето жени познават себе си прекрасно преди да станат майки и да опознаят и бебето си. Преди да се появи малкото човече вече сме успели да осъзнаем слабостите си, силните си страни, границите на комфортната ни зона. За да сме напълно готови и за бъдещето си като майка, започваме да четем книги, форуми и всякаква литература.

Но когато станем майки се оказва, че за някои чувства въобще не сме били подготвени.

И ето сега ние ще пробваме да напишем това-онова за някои усещания и емоции, които почти всяка майка изпитва.

Страхът

В Майко Мила! вече сме писали по темата. Прочетете Страховете след като родиш – истинският филм на ужасите и ако не сте се побъркали от страх, продължете нататък. Още с изписването от болницата (ако сте раждали в болнични условия) ще усетите как ви изпълва страх и притеснение за малкото човече, което се вози заедно с вас в колата.

Някои родители решават да държат бебето в ръцете си, докато пътуват от родилното към дома, но ви напомняме, че най-безопасно за него е да пътува в обезопасено бебешко столче за автомобил, най-добре на задната седалка. Можете да поставите бебешкото столче на предната седалка само при условие, че въздушната възглавница на пасажерското място е деактивирана, бебешкото столче е обратно на движението и сте го обезопасили с предпазния колан съгласно упътването на производителя.

Едва ли ще сте първата майка, на която ѝ се струва, че другите коли минават твърде близо до вашата, че изгорелите газове от ауспусите този ден са по-задушливи от обикновено, че шофьорите наоколо карат опасно…

В действителност задачата да отговаряш за оцеляването на безпомощно миниатюрно човешко същество е огромна отговорност. На фона на новините за терор и престъпления, светът за една майка изглежда още по-опасно място за живеене и тя осъзнава с нова сила ужасите, които могат да се случат на семейството ѝ.

Всяка новина или репортаж за болно или починало дете я разплаква. Защото тя не просто я чува или вижда, а съпреживява тези новини. Едно от новите и значителни усещания, които идват с майчинството, е осъзнаването на уникалната връзка между майката и детето ѝ, и какво би означавало да се прекъсне тази връзка.

Освен рационалните, големи страхове, майчинството идва и с всекидневни притеснения и страх дали детето ви някой ден ще има приятели и дали приятелският му кръг ще е съставен от добри хора; притеснението дали не го глезите, или пък сте твърде строга, страхът, че не сте „достатъчно добра“ майка и ви се иска да бяхте „по-добра“.

Крайното физическо изтощение

Ясно е, че бременността и самото раждане са физически изтощителни. Писали сме, че Следродилното изтощение може да трае 10 години!, а това е доста дълго време. Майката е подготвена за това – доколкото може човек да се подготви да извади друго човешко същество от себе си. Това, което повечето майки подценяват, обаче, е начинът и степента, до която майчинската роля всекидневно изтощава тялото ѝ.

Вероятно ще дойде сутрин, в която ще се събудите уморена, недоспала, със схванат гръб, и ще си помислите как никога повече няма да спите до късно. Дори когато бебето порасне, докато не стане почти възрастен човек, вашият график за сън няма да е същият какъвто е бил преди детето. Да не говорим, че може да сте от онези клети майки, които наистина, ама НАИСТИНА не спят с години. Писали сме по темата от личен опит – прочетете Кой спал – спал. Мама полудя!

И когато говорим за крайно физическо изтощение, не говорим само за недостиг на качествен сън, а за постоянното вдигане, сваляне, клякане, навеждане, забърсване на разсипано, бързото спускане пред детето, което се навежда и ще падне, тичането след подрастващото дете, което се е забързало и ще се блъсне в стената, търпението, което трябва да имате, когато то се тръшка и крещи, и се хвърля в сърцераздирателен плач по тротоарите, и всички други малки постоянни движения на всички посоки, които тялото ви прави по десетки пъти на ден.

Просто едно ИСТИНСКО изтощение.

Поражението

Дори да сте имали свръх самочувствието, че винаги успявате и винаги сте най-добрата във всичко, винаги се справяте и винаги довършвате нещата по най-перфектния начин, майчинството ви налага нови правила.

Проблемът с майчинството е, че натоварването никога не свършва. Да отглеждаш дете или деца е всекидневно предизвикателство с нови и все по-високи цели. Всеки ден майките трябва да се справят с разхвърлян дом, спорове и състезания между децата (ако са повече от едно), нескончаеми домашни работи за училище, неспирни любопитни детски въпроси „защо??“ и безкраен списък с дребни задачки, които запълват деня ти.

Има дни, които са непосилни за която и да е майка и тя просто не издържа. Колкото и да са я подготвяли приятелки или да е чела литература какво ѝ предстои, реалността винаги е по-жестока. Повечето майки имат идея, че майчинството е трудно понякога, но не и че на моменти се усеща направо като невъзможно.

Всичко това може да я накара неоснователно да се чувства като пораженец и като че се проваля в ролята си на майка, а има и дни, в които просто всичко се обърква и нищо не е както трябва – в такива моменти и дни най-доброто, което една майка може да направи, е да избута деня, да си легне и да продължи на другия ден с нови сили.

Първичната обич

Колкото и да сте обичали в живота си, начинът, по който родител обича детето си не може да се сравни с никоя друга любов. Топлината и обичта на късните вечерни часове, в които се гушкате с бебето, усещането, което ви изпълва, когато бебето направи първата си стъпка или се засмее за първи път с глас са наистина неповторими.

Колкото и да пораснат децата, в майчиното сърце завинаги се запечатват тези малки моменти, които изпълват сърцето ѝ.  Това е един друг всепоглъщаща обич, която кара една майка без да се замисли да принесе себе си в жертва за детето си или да постави неговите нужди преди своите, което се случва на практика през цялото майчинство.

Желанието да го направиш отново

Това е въпрос на еволюция. Имането на дете отключва желание за второ. Майките са по-силни именно заради децата си. Те стават по-търпеливи хора, с по-широки граници на търпимост и толерантност, по-издръжливи, налага им се да се вглеждат в себе си и собствените си качества и недостатъци, които да покажат на детето си, полагат усилия да се променят, за да бъдат по-добър пример за децата си. Хората става по-добри, когато са родители, и може би това ги кара да искат това усещане да продължи, и на това вероятно се крепи съществуването ни като вид.

*Заглавието е по почти едноименния бестселър на Валери Божинов ЧОВЕК САМО КОГАТО ЗНАЕ КВО МУ Е, САМО АЗ СИ ЗНАМ КВО МИ Е, което чудесно обобщава чувството да си майка

Facebook коментари

Добави коментар