Чертичка и половина по-късно

0

 

Стефана Петрова днес е в Майко Мила!, за да ни представи как в рамките на една седмица е преминала през поне пет състояния на духа преди да разбере, че онази малка точка на ехографа не е част от съзвездието Лебед, а е нейното бебе. Имайте го и вие предвид – в понеделник може все още да сте си самостоятелна единица, но четири дни и чертичка-чертичка и половина по-късно вече да сте бъдещи майки. Невероятно, но факт – такъв е животът!

===========

Човек и добре да живее се замисля за деца и повлича поне още един със себе си.

Без много приказки стигнахме до извода, че няма да сме готови за дете нито след 5 месеца, нито след 5 години, но заедно го желаем. На теория бяхме готови за Големия взрив и разширяването на нашата Вселена, съпроводени и с желание за много, ама много опити – и физически, и психически…

И така до настъпването на една неочаквана и бомбастична работна седмица и преминаването на духа ми в 5 необратими състояния – Мале, Мале Мила, Мамка му, Майчице мила, Мамо.

Първи трасформънс, ден от седмицата (понеделник). Така… закъснява ми – взимам си тест за бременност, но какво да видят очите ми – чертичка и половина. И сега какво – бременна ли съм или съм малко забременяла, а може би това е знак, че от мен ще стана едно истинско мамче и половина!?

Вторник, не правете това сами вкъщи. Обхождам всяка онлайн дупка, в която Гугъл и Фейсбук са минали, и стигам до всички онези майчински форуми, от които изпитвам неимоверна тревога като ги видя на първа страница.

Разказва ми се маминката от хипотези за относителна зависимост на чертите и други конспиративни теории. Зашеметена оставих теста върху най-близкото шкафче, което е по една случайност и мястото, на което приятелят ми си държи ключовете и други важни неща.

Сигурно има и по-оригинални начини да съобщиш нещо такова, но като не знаеш какво точно е, пък и аз си бях малко шашната…. Бях попаднала преди време и на един такъв филм (не го до гледах целия, а е трябвало) – момичето много беше мислило как да каже радостната новина, но приятелят ѝ беше много зле, горкият. Страшна вейка – спъваше се в кошници Hello Daddy, пропускаше надписите върху кутията с мляко, картички с ехографски снимки, балони и тъй подобни…

Мисълта ми е, че съвет за това как да кажем на партньора си, че ще става баща, няма как да дам – май при мъжете трябва да си по-директна или да се оставиш на “рано или късно ще разбере”, но вторият начин не е за препоръчване.

Сряда. В другата паралелка Вселена, тази на моя приятел, са минали също 3 дни – по пътя за работа ми звъни телефонът. Някой най-после е видял теста и то съвсем навреме – точно 1 ден преди часа за доктора!

– Това го няма в рекламата – да имаш черта и половина!! Какво да пея сега? – пита ме обърканият човечец.

Споделям и аз, като камък ми падна от сърцето, че не съм сигурна и засега ще свирим само с уста.

Дойде четвъртък и срещата с чичо доктор.

– Виждате ли я тази точка?

– Коя по-точно? – отговаряме дружно, защото то си е пълно мазало там от черни сенки и какво ли не. Като на мен животът ми минава на лента и се връщам в онзи момент пред блока, когато едно от по-големите момчета обясняваше на тайфата коя е Голямата мечка. Аз толкова я търсих тогава, а накрая се оказа, че било черпак.

– Имате си бебчо на 4 седмици! Браво! Желано ли е?

И ние пак дружно – ДАААА!! – като една хоризонтална мисъл минава през моето ляво ухо и излиза през дясното на моя друг и се оформя в прегръдка –

“Майко мила, планувахме го, но кой да помисли, че толкова бързо ще се случат нещата!”.

Петък не го помня, но пък, оле мале – каква седмица беше, а уикендът дори не беше започнал!

 

Facebook коментари

Добави коментар