Правилното хранене е важно, но спокойната и уверена майка е по-важна

0

Ето го и втория разказ от конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. След като вчера пуснахме текста за Зяпналата уста и неговата бедна майчица, в който авторката му описа своите спомени и преживявания в българска болница отпреди 15 години (но въпреки тях очаква всеки момент второ дете), днес ще отскочим до Швейцария в компанията на Йолина Стоянова-Брунер (познавате я с текста ѝ И откъм детски градини скоро няма да сме Швейцария на Балканите). Тя ще ни разкаже как се раждат и кърмят две деца в други части на света и какво, според нея, е най-важното за децата – спокойни родители или определен начин на хранене (познайте от три пъти). Напомняме отново и ви каним на събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!

******************************************

Кърменето, по начина по който го правеше майка ми през 80-те, изглеждаше като най- елементарното нещо на света. С едно движение на рамото тя освобождаваше горната част на дрехата си, закопчаваше за себе си новородената ми сестра при това без да се разголва повече от необходимото и без да прекъсва разговора си с поредните гости дошли у нас “на бебе”. Виждала съм я да прави същия маньовър, придържайки сестра ми с една ръка и телефонната слушалка с противоположното рамо.

Колебанията ми относно леснината на кърменето се появи в края на първата ми бременност в Швейцария, когато споменах пред една позната, че ако всичко мине бързо, ще се възползвам от опцията “изписване шест часа след раждането”, предлагана в нашата болница.

“Nein!”, каза моята позната и грабна ръцете ми. “Не го прави!” Реакцията ѝ ме озадачи – в тази част на света хората не раздават непоискани мнения.

“Необходими са няколко дена за слизане на кърмата”, поясни тя. “В това време е добре да си някъде, където ще се грижат за теб”. Познатата беше на моята възраст, вече имаше четири деца, и в очите ѝ прозираше отчаянието на самарянка, настояваща да сляза от моста вместо се мятам от него надолу с главата.

Бебето се появи след 30-часово раждане, завършило със секцио по спешност. Бях каталясала, срязана и убедена, че съм абсолютен провал. Нямах никакво намерение да напускам болницата. Единственият ми светъл спомен от този ден беше краткото първо кърмене непосредствено след операцията, успокояващо и терапевтично.

Ден и нещо след раждането, докато все още бях в шок от приликите си с Вилендорфската Венера, в стаята влязоха милите акушерки, изчуруликаха как чудесно се възстановявам, изкараха гладното и ядосано бебе от креватчето до мен и го наместиха в ръцете ми за хранене. То моментално засука, матката контрахира, а на мен ми причерня ми пред очите. Такава болка не се описва.

Акушерките обаче смятаха, че я-я-я как добре ми се получава, посъветваха ме да храня на поискване и да се мажа с ей този крем и да им се обадя ако имам въпроси. Не, не, няма нужда от допълнително миене! Да, да, нормално е да е малко неприятно в началото!

След двадесет и четири часа кърмене се убедих, че и с храненето се провалям и се чудех дали някой ще забележи ако се измъкнех от болницата по нощница, с раница на гърба и с горкото си бебе – поне да си ревем вкъщи на усамотение, вместо да се изгаламе пред по-квалифицираните индивиди на етажа.

Само че швейцарската болница функционираше по план график и точно в този момент дойде ред на консултантката по кърмене. Беше около петдесетгодишна и приличаше на бивш член на The Mammas & The Pappas. Тя спокойно изслуша тирадата ми, намести възглавницата зад гърба ми, завъртя бебето без да ме докосва и реши всичките ми проблеми с кърменето точно за седемнадесет минути. Беше кърмила и трите си деца до двегодишна възраст и се оказа права за всичко. После ме увери, че болката ще изчезне съвсем в следващите дни и ми остави телефон и брошура на Ла Лече Лига – ако имам въпроси.

През следващите шест месеца бях като в “Свободата води народа” на Дьолакроа, с бебе на гърдите си вместо байрак, заобиколена от купища чинии, пране и дим от спорадични екзистенциални кризи в резултат от перманентно безсъние. Кърменето беше единственият ми източник на увереност в минираната пътека на ранното майчинство.

После се върнах на работа.

Радостта да съм отново сред хора, които спорят с мен, вместо да ми крещят и да ме повръщат, беше прекъсвана на тричасови интервали, през които цедях кърма. Според швейцарските закони работодателят трябва да осигури помещение за тая работа, но истината е, че ако не го изискаш изрично, никой няма да си мръдне пръста.

Когато пътувах, цедях къде ли не, като най-често в тоалетната. Това ще е новата версия на картината “На нивата” – същата изморена жена, седнала на затворена тоалетна чиния, балансирайки помпа и пластмасово шише, внимавайки да не изплеска ризата си и да не докосва нищо около себе си. Сигурно ще се казва “В офиса”, ще е фрустрираща гледка, която едва ли ще бъде изложена някъде.

Към деветия месец бебето постепено и доброволно се отби.

Второто бебе се появи година по-късно, след осемчасово и съвсем нормално раждане (швейцарските лекари не смятат нормално след цезарово за екстравагантност). Кърменето тръгна като по релси, с консултантката от The Mammas & The Pappas си дадохме по едно хай файв и тя отпраши да убеждава други жени в предимствата на естественото хранене.

Три месеца по-късно обаче бебето загуби интерес към нощното кърмене и никаква сила на природата не можеше да го събуди. Нощното цедене не просъществува дълго и в един момент килограмите на бебето зациклиха.

Консултантката и педиатъра ме посъветваха да си дам време, наливах се с чай, тръгнах на акупунктура, пих отвратителните бульони препоръчани от детската консултация, но постепено с всички замесени развяхме белия байрак и минах на смесено хранене.

Бебето се кротна, започна отново да наддава, а аз отново се чувствах като тотален провал, особено при вида на гигантския варел с формула – в Швейцария мострите на заместители на кърма са забранени. На шестия месец отново се върнах на работа, но въобще не си дадох труд с цеденето. Кърменето ми липсваше, но цеденето – никога.

Въпреки шишето и второто бебе оцеля, проходи, проговори и никога не престана да ме обича.

От цялата тази история научих следното.

Кърменето е по-лесният и по-евтиният вариант. Но по-добрия вариант не се налага с огън и меч из интернет форумите, а с търпение, адекватна помощ и подкрепа от самото начало, защото началото е трудно.

Адаптираното мляко Е вариант, но не е за подценяване миенето и стерилизирането на шишета, наличието на прясна, преварена, гореща и студена вода, чантата с инвентар преди всяко излизане, съмненията дали бебето се дере от рев поради лошо храносмилане – тази хамалогия не я показват по рекламите. Преживява се, но не бих си я причинила при положение, че има как да се избегне.

Ако една майка иска да кърми, никой няма право да я тероризира да го прави само извън обществени места.

Ако една майка не иска да кърми, никой няма право да я тероризира, вменявайки ѝ чувство за провал.

Защото спокойните и уверени родители са по-важни от конкретния начин на хранене на бебето.

Facebook коментари

Добави коментар