Хедра, която от 12 години помага на майките да кърмят успешно

Христина Янева-Хедра. Снимка: Личен архив

Сред всички теми, които някога сме обсъждали в Майко Мила!, има една, която завинаги ще стои на върха на класациите по коментари, диспути и разгорещени спорове. Тема, предизваща най-острите, крайни и твърди мнения, които са точно толкова различни, колкото са и майките, които ги произнасят.

Предполагаме, че вече сте се досетили, че става въпрос за КЪРМЕНЕТО. Това природно, естествено, заложено като безотказен механизъм у всяка от нас умение, което е също така и една от най-големите тревоги, спънки и причини за чувство на провал у много от току-що родилите жени.

Публикували сме доста текстове по темата, ето само някои от тях – Аз не кърмя и не ме е срам от товаЖива, полужива, разполовена, срязана – тази майка ще кърми!, Кърмене, amore mioПътят на следродилната депресия минава през… кърменето, а във вашите коментари след това сме чели какви ли не лични истории, вярвания и твърдения! Сигурно няма да преувеличим, ако кажем, че мненията и въпросите около този свещен момент – естественото хранене на бебето, са сигурно милиони –  толкова са и отговорите.

Христина Янева-Хедра. Снимка: Личен архив

Затова най-накрая взехме кардиналното решение да се обърнем към специалист по темата, при това един от най-популярните и утвърдени, и така днес в рубриката „Жените могат всичко“ ви представяме страхотната Христина Янева – Хедра, която помага на майките да кърмят успешно вече 12 години.

Сигурно много от вас я познават, а за други тя ще е новооткрит извор на утеха и подкрепа. Христина е сертифициран от международен борд консултант по кърмене IBCLC и съосновател и член на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, а само преди дни представи официално и книгата си Всичко за кърменето. Или почти всичко, но практично.

Днес тя е в Майко Мила!, за което сме ѝ много признателни и благодарни, и чак малко ни се прииска да сме я познавали, когато и ние кърмехме (тоест, опитвахме се).

***************

Представете се – коя сте, откъде сте, как се казвате?

Казвам се Христина Янева – за повечето хора вероятно по-позната като блогът на Хедра. По стечение на разни обстоятелства съм може би най-известният консултант по кърмене в страната.

Иначе съм софиянка от три поколения назад и продължавам да работя основно в София, освен когато съм нещо, което се обрисува със звучната дума „таксидиот“ – странстващ обучител (в случая по кърмене) и обикалям из разните кътчета на страната, където различни хора искат да научат повече и да помагат на другите майки и пациентките си.

С какво се занимавате? Знаем, че сте консултант по кърмене, но какво точно означава това?

Мога да кажа какво не е – не ходим по къщите да кърмим бебетата на хората, както понякога се тълкува. Консултантът по кърмене е човек, който ще ви покаже, че бебето всъщност МОЖЕ да засуче безболезнено и ще ви обясни как да организирате кърменето, така че млякото да се увеличи и да можете да кърмите успешно (това са най-честите проблеми, с които се сблъскват майките в началото).

Какво образование имате преди университета? Къде сте учила?

Преди университетите съм завършила горещо желаната 91 НЕГ. След това завърших една екзотична филология основно за удоволствие и пак така с удоволствие си поработих като учител по немски в начален курс близо 20 изпълнени с хубави емоции години.

Последните 10 от тях съвместявах работата с тази на консултант по кърмене. После пак отидох да уча, този път медицинска специалност – изобщо целият ми живот досега е минал в ритъма на учебната година и ми е трудно да си представя време, в което няма да е така. По тази причина сигурно пак ще се върна към преподаването, слекато завърша ФОЗ (само че в университета този път).

Как стигнахте до това да консултирате кърмещи майки и защо?

Отначало случайно – учителското е много силно при мен и просто нямаше как да не споделя веднага с другите какво съм научила покрай собственото ми бебе и да им покажа кое как се прави. После взе, че твърде много ми хареса да се занимавам с бебета и да уча нови неща покрай кърменето и така стъпка по стъпка стигнах до сертифициран от международен борд консултант по кърмене.

А продължавам да го правя, защото е прекрасна професия – виждам най-хубавата страна от медицината (бебетата) и почти нищо от грозната и трагичната ѝ страна. За сметка на това непрекъснато има нещо ново, интересно и предизвикателно, нови семейства, емоцията да виждаш хората, когато в мъглата на несвяст и недоспиване след раждането правят първите си крачки и се превръщат в родители. Изобщо е много емоционално отплащаща се професия. И освен това гушкам бебета всеки ден, казах ли го вече?

Каква е културата, свързана с кърменето, в България – сред жените, сред медицинския персонал и въобще в обществото? Наясно ли са всички, че кърменето е най-доброто за бебетата хранене или имаме на какво още да се учим?

Ако човек попита когото и да е, автоматичният отговор винаги ще е, че кърменето е най-доброто за бебето. Само че с повтаряне една мантра не се превръща в реалност. Обществото просто смята, че кърменето е въпрос на личен избор – тотално неотчитайки, че този по същество личен избор реално се отразява на всички нас твърде многопластово и че върху този избор огромно влияние оказват общите нагласи.

Освен това съществува доста голяма пропаст между това да се смята, че кърменето е най-доброто – и действително да подкрепиш майките, така че кърменето да може успешно да се случи. Медицинските специалисти, за съжаление, също подкрепят основно на думи – и често съветите към кърмещите майки не отговарят на съвременния подход и препоръки.

Така се натрупва една представа за кърменето като нещо, което е личен избор и освен това не е за всеки, защото често е сложно, трудно и не се получава – а това внушение не е от полза за никого и често се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Какво спъва току-що родилите жени по пътя към удовлетворителното естествено хранене на бебетата им – несигурност, липса на адекватно отношение в болниците, неразбиране?

Проблемът е комплексен. У нас нямаме нито една действаща болница – приятел на бебето, което означава, че практиките по отношение на кърменето в нашите болници не са оптимални. Масово е разделянето на бебето и майката в първите часове, понякога без никаква причина за това освен навик.

Не се насърчава детето и майката да са постоянно заедно – в повечето болници бебетата не остават при майките си през нощта. Предлагат се рутинно залъгалки, млека и дори вода – и липсват достатъчно акушерки, които да имат времето и практическата възможност да се занимават с кърмаческите проблеми.

След изписване от болницата жените са оставени да се справят напълно сами точно в периода, в който имат най-много нужда от помощ, информация и обратна връзка за това как вървят нещата – за разлика от майките в другите страни, при които в първите седмици поне няколко пъти в дома идва акушерка, сестра или специално обучен здравен посетител, който да помогне с информация и насоки за най-честите проблеми.

Така че не е чудно защо статистиката ни изглежда по този начин – жените знаят, че е важно да кърмят бебето си и точно затова над 93% от тях започват с кърмене в родилния дом (да, изобщо не е вярно, че жените не искат да кърмят!)

Но… до края на първия месец 30 % от тях вече са спрели  да кърмят, а голям процент от останалите не са на изключително кърмене заради неподходящи съвети и липса на практическа помощ за преодоляване на често срещаните трудности.

Защо кърменето за много жени е такова бреме – уж е естествено и природата си знае работата, а за някои се оказва непосилно и травмиращо?

Естествено и природно не значи непременно лесно. Всъщност кърменето е инстинкт и рефлекс само за бебето – при майките то е умение, което се учи като всички останали (готвене, плетене и т.н.). А от съвременната майка се очаква да се справя с кърменето от първия ден, без реално никога да го е виждала отблизо и в детайли.

Със сигурност всички сме виждали как се плете много по-често от това как се кърми – значи взимаш две куки и прежда и от раз изплиташ пуловер, без да имаш нужда от помощ, нали?

Естествено, че няма да се получи така – и е нелогично да се очаква, че просто връчваш на майката бебето и тя ще се оправи с кърменето, защото е виждала веднъж на курс как се държи кукла и плетена гърда.

И дотук описвам само ситуациите, в които няма нищо по-сложно като медицински проблеми при майката и бебето… Опитите да се справиш сама с нещо, от което имаш само бегло понятие, често са стресиращи, непосилни и в крайна сметка – неуспешни. Няма нужда да е така и в повечето случаи всичко се оправя с малко навременна помощ и подкрепа.

Кажете ни три (или пък повече) от най-популярните мита за кърменето, на които хората вярват!

О, много повече от три са – най-често срещаният е постоянното съмнение за „нехранителна кърма“, което е практически невъзможно да се случи при здрава жена. Ако майката има много кърма, но бебето не наддава, отговорът е много прост – по някаква причина бебето не успява да го получи!

Другият мит, в който се вярва непоколебимо, е че кърменето е Божа работа – някои имат, други нямат и това е положението. Реално огромната част от майките могат да кърмят успешно, ако имат информация, подкрепа и търпение за преодоляване на началните трудности.

Част от горния мит е и вярването, че веднъж като намалее кърмата – и край, нищо повече не може да се направи. Това категорично не е вярно – ако се анализират причините за намаляването, помогне се да бъдат преодолени проблемите, които са довели до това и започне упорито и постоянно стимулиране на гърдите, млякото може да се увеличи практически във всеки един етап на кърменето, дори при по-голямо и захранено вече бебе.

Иска ми се да обърна внимание и на още един често срещан мит – вярването, че ако ядеш или пиеш определени храни, чайове и добавки, това е достатъчно да се увеличи кърмата. Храните, чайовете и добавките имат своето място – но нищо на света няма да помогне, ако няма достатъчно често и ефективно стимулиране на гърдите.

Нашето тяло работи по точно определен начин и за съжаление хормоните ни се стимулират само по един-единствен начин – ако има често изпразване на гърдите, ще се произвежда повече мляко. Ако това го няма, нищо няма да има съществен ефект.

Адекватни ли са грижите, отношението и съветите, които родилките получават от медицинския персонал и акушерките в болниците по отношение на кърменето?

Според проведените няколко проучвания  на тази тема в България (макар и „неофициални“, защото са от НПО – държавата и МЗ просто не се интересуват от този въпрос) отговорът на майките е, че не получават достатъчно информация, тя често не е съвременна и няма достатъчно практическа подкрепа в болниците, тъй като липсва достатъчно персонал и време да се обърне внимание.

Другото нещо, което се отразява изключително негативно на майките, е противоречивата информация, която жените получават – всеки, когото попитат, казва нещо различно и често се случва в рамките на един ден да получат 5 различни съвета какво да правят. Това обърква и обезкуражава изключително много.

Има ли случаи, в които кърменето е действително невъзможно или пък е препоръчително да бъде преустановено, и храненето на бебето трябва да премине към адаптирано мляко?

За съжаление, има такива ситуации. Единственото истинско и трайно противопоказание за кърмене е вроденото метаболитно заболяване галактоземия, при която напълно липсва един ензим, разграждащ млечната захар (да не се бърка с преходния лактазен дефицит, който е съвсем различно нещо).

Тези бебета се разболяват много сериозно още в първите дни след раждането и бързо се установява метаболитната грешка – те няма да могат да консумират никакви млечни продукти през целия си живот, но иначе с подходящата диета растат здрави.

Макар че огромната част от лекарствата (и антибиотиците!) всъщност са съвместими с кърменето, в редки ситуации може да се наложи кърменето да бъде преустановено при лечение на майката със специфични противоракови и противотуморни лекарства, които представляват проблем и за бебето.

Други заболявания – включително понякога психични проблеми, като следродилната депресия, може да искат временно преустройство или временно преустановяване на кърменето, което обаче може да бъде възобновено след приключване на лечението, ако майката се е изцеждала и е поддържала млякото през това време.

Има и ситуации, в които жените по различни медицински причини не произвеждат достатъчно кърма и се налага бебетата да бъдат дохранвани за продължителен период от време.

Противно на всеобщите представи обаче, най-честите причини за разболяване – сезонните вирусни инфекции, повръщане, диария, цистит, синузит и дори пневмония, хепатит А и леки операции с локална или обща упойка – най-често НЕ налагат спиране на кърменето, и обикновено има опции за съвместимо с кърменето лечение (антибиотично или друго).

Просто търсете информация винаги, когато първосигнално ви се каже, че „трябва да спрете да кърмите“ – това най-често не е необходимо.

Разкажете ни как минава един ваш ден. Имате две големи деца и вече сте далече от кърменето в личен план, но как се справяте с всички задачи

Единствената причина, поради която успявам да се справя с всичко, е неуморната помощ на съпруга ми, който – независимо от собствената си работа – е винаги до мен и поема всичко, за което на мен не ми остава време и енергия (вкл чистенето!). В общи линии ставам рано сутрин и правя закуска, независимо че децата ми са в състояние да си я направят и сами – това е приятен навик.

После обикновено имам малко време за отговаряне на мейли и съобщения, преди да изхвърча за лекции в университета.

Според програмата ми често прелитам няколко пъти през различни райони на София – от разположените в различни локации зали за лекции до някоя майка, после пак до друга зала, след това отново майка в друга част на града, бързо към вкъщи, защото и кучето чака за разходка, а междувременно в метрото гледам да отговоря на натрупалите се десетина обаждания от хора, които чакат за информация и помощ.

Много често нямам изобщо уикенди, защото или водя лекции някъде, или има още чакащи майки със спешни проблеми. Понякога така се стичат нещата, че не успявам да видя децата си по цял ден – излизам преди те да са станали и заспивам, преди голямото да се е прибрало (той излезе вече от тийн-възрастта).

Какво ви харесва в професията ви?

Бебетата! И силата на майките, които са способни да направят и невъзможното за децата си – това не престава да ме удивлява и възторгва!

А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!

Лошо е, когато виждаш ситуацията и знаеш, че няма почти нищо, което да се направи А още по-лошото е да знаеш, че има нещо, което може да се направи – но не е достъпно в България на този етап.

Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?

За последните 12 години мисля че напълно се примири, че няма да се откажа да се занимавам с кърмене – доста време таеше надеждата, че ще е само период. Така че в един момент просто мъдро реши, че е по-добре да ме подкрепя.

Макар че го казвам шеговито, всъщност има доста истина във всичко това – не е лесно да се приеме и включи в живота на семейството една такава тотална промяна на посоката на живота и професията на единия партньор. И това не може да се случи без безрезервната подкрепа от другия. Съзнавам, че имам изключителен късмет в това отношение.

Какво бихте казали на някое момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?

Всичко е възможно и винаги се намира начин! Ако чувствате, че това е вашето призвание – дерзайте и не се отказвайте. Иска много търпение – няма как човек да стане специалист за 45 часа, нито дори за 4-5 години. Майките и бебетата са безкрайно щедри и ще ви научат на всичко, ако имате упоритостта и търпението да се занимавате, да мислите и да се опитвате да помогнете.

Невинаги човек среща благодарност, нито пък разбира дали наистина е успял да помогне – но точно когато човек се съмнява във всичко, идва момент, в който звъни телефонът и отсреща чувате „Вие сигурно не ме помните, но преди 3 години много ми помогнахте, кърмих си успешно бебето тогава и сега имам ново бебе и пак имам няколко въпроса“.

Предизвикателства по пътя има много. Лично за мен едно от най-трудните неща беше да стигна до сертификацията като IBCLC, без да имам формалното медицинско образование към онзи момент – изискваше упоритост, много учене и търсене на варианти, но с инат се получава.

И, разбира се, другото най-голямо предизвикателство е изграждането на доверие и сътрудничество с медицинските специалисти. Това определено е трудно и е работа за цял живот – но аз съм оптимист, тъй като медицинските специалисти, които са имали наистина възможност да видят как работим, какво знаем и как споделяме знанията си с другите, успяват да преодолеят предразсъдъците и първоначалните настройки.

Като с всичко друго, ако човек работи упорито и наистина си разбира от работата, това си личи и води до добри резултати. И в крайна сметка от това печелят майките и техните бебета.

Къде могат да ви намерят жените, които имат нужда от консултация, или искат просто да ви зададат въпроси, свързани с кърменето, отбиването и каквото още ги терзае по темата?

Отговорите на повечето обичайни въпроси за кърменето може да намерите на страниците на блога ми или в книгата ми „Всичко за кърменето (или почти всичко, но практично)“, която издателство Сиела ме поканиха да напиша и издадоха съвсем скоро.

Ако това не помогне, винаги можете да ми се обадите по телефона (има го в блога) или дори направо да си запишете час за консултация онлайн, а аз ще дойда да ви видя в дома ви, ще видим как се храни бебето и заедно ще обсъдим какво и как е нужно да се промени, за да може кърменето да стане успешно и приятно, каквото би трябвало да бъде за всички.

И за финал, няма как да не ви попитаме – може ли да ядем фъстъци, боб, ягоди и портокали, ако кърмим? (не наведнъж, но знае ли човек!)

Не бих препоръчала да се ядат наведнъж, но реално спокойно можете да си хапвате в нормални количества от всичко, към което вие и бебето не сте алергични и не ви причинява ясен дискомфорт.

Мед, кафе, ШОКОЛАД, банани, ДОМАТИ (този, който пусна из интернет информацията, че не трябвало да се ядат домати по време на кърмене, заслужава да бъде замерян с тях!), фъстъци, боб и зеле, ягоди и праскови, малини, боровинки, джинджифил, чесън, праз, люти чушки и суши – яжте си спокойно в нормални количества.

Науката алергология е с вас – в последните 5 години препоръките са майките да се хранят нормално и здравословно и да НЕ изключват „профилактично“ храни от диетата си. Данните от проучванията показват, че профилактичното премахване на „алергенни храни“ не само не помага, а всъщност дори увеличава риска при детето да се прояви реакция нататък в живота.

Затова препоръката е да консумирате разнообразие от храни в нормални количества, така че бебето да може постепенно да се запознае с тях през кърмата и организмът му да си изгради толерантност от ранна възраст.

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

  1. Кърменето е най-доброто за бебето – съгласна. Дали е най-доброто за майката, е спорно. Съгласна съм с всичко останало – за практиките в болниците, за подкрепата и тн, но заради тази “мантра” и безкраен натиск, много жени се чувстват безкрайно зле. Аз не успях да кърмя, за сметка на това цедих по 818 пъти на ден в продължение на 10 месеца и бебето ми беше само на кърма. Бях абсолютно умопомрачена. На въпроса “Как си?” отговарях в правопропорционална зависимост от това колко милилитра съм изцедила сутринта. Сега съжалявам, че не положих повече усилия да засуче нормално и още повече съжалявам, че не бях на себе си заради кърмата. А, и да, кърменето е личен избор, в крайна сметка. 100%.

  2. Ама разбира се, ей сега с пневмония ще продължа да кърмя през 2 часа (спането е за слабаци!), ще спретна една мусака и ще изкача Мусала, ако ми доскучее в свободното ми време. Ама разбира се, ние сме роботи! Въобще няма такива майки, които да са ИЗТОЩЕНИ и с разранени зърна, с деца, които просто сучат трудно. То това да се цедиш си е супер лесно и имаш мноооого време за него, между маникюра и масажа! Да не говорим, че си в супер добра форма моментално след раждането! И разбира се Кърменето е заветната ни цел, без която ще сме ужасни родители и децата ни няма да ги приемат да следват в престижен университет.
    После обаче на мъжа ми ще му дадем едно копие и ще го пратим да улови глиган в гората, а после да го ощави и сготви за вечеря на огън, който е запалил сам с две клечки… нали?? За да е честно.

    Съгласна съм за обучението на акушерките и че нямат време, че жените нямат нужната информация и че наистина някои жени успяват да кърмят без да се затормозяват. Да, болниците трябва да помагат на майките. Но защо продължава да има натиск и кърменето да бъде представяно като нещо, което е лесно и може да бъде безпроблемно? Като нещо, което не е личен избор? Къде и кога говорим за майките и тяхното физическо и психическо състояние като фактор за кърменето?? Нормално ли е консултант по кърмене да обяснява как всички можем и всички трябва (освен тези с депресията, нали, защото това да не ти е пневмония или хепатит, при които пращиш от здраве!!).

    Кога най-после някой ще направи истинска статистика за кърменето, за да се види реалната ситуация??? (И нямам предвид статистика, изготвена от сдруженията на фанатичните кърмачки)

Добави коментар