Усещане за безнадежност

6

Дарина Рангелова, тази наша любима особа, която има три деца и живее сред борове и еноти в Канада, днес отново е в ефир с размислите и страстите си тема, която я засяга съвсем лично. Как държавата подпомага родителите, решили да имат трето дете (в контекста на вечното политическо говорене за борба с демографската криза), какво спира семействата да се решат на второ и трето дете и какво въобще ѝ куца на тази държава по отношение на социалната политика към семействата с деца – ето по тези въпроси разсъждава Дарина. Прочетете и кажете с какво от текста ѝ сте съгласни и с какво – не. Всички нейни разкази можете да прочетете тук, не пропускайте и текста на блогъра Боян Юруков Демографска криза има, но не заради жените.

***********************

Не ми излиза от акъла тая работа за борбата с демографската криза и идеята на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов за облагите за трето дете (той предложи третото дете да бъде “дете на държавата”, тя изцяло да поеме издръжката му, бел. ред.).

Малко се чудя защо един електроинженер се занимава с демографски проблеми. Няма значение, свикнали сме.

И понеже и аз съм също толкова некомпетентна на тема демографска политика, ще ви кажа защо тази работа няма да работи. И знам, защото имам три деца. И знам, че най-голяма подкрепа родителите имат нужда с първото дете. Иначе няма да има второ, камо ли трето.

Проблемът с демографската криза в България е основно социално-икономически. Затова емигрират хората. Функцията на държавата е да осигури средата, за да може родителите да отглеждат децата си. Такава среда липсва.

Човекът няма нужда от подаяния. Има нужда от сигурност. Сигурност изобщо. Сигурност, че можеш да си изхраниш децата без тъпите подаяния, че заплатата ще ти стигне поне за месеца, че не трябва да даваш подкуп за всяка тъпотия.

Тази сигурност, че на бременната жена всички изследвания ще са ѝ безплатни, вместо да бъде изнудвана да плаща за ненужни манипулации. Тази сигурност, че раждането е безплатно, дори с упойка, и дори бащата да присъства, а не да плаща, че и той диша в стаята.

Сигурността, че за задължителното предучилищно и училищно обазование детето ще бъде прието в най-близката градина или училище без да се налага да даваш „дарение”. И за това, че не трябва да ремонтираш стаята, защото общината пак няма пари.

Сигурността, че не трябва да плащаш за всяка бележка, издадена от доктор, нищо, че детето е осигурено до 18-годишна възраст. Сигурността, че образованието е безплатно, а не да се плащат учебници, помагала , бележници и то от точно определен издател по усмотрение на училището.

Сигурността, че детето ще премине през образователната система без частни уроци, защото това му е функцията (на училището).

Сигурността, че образователната система не е най-консервативната в света и има някой там, който го е грижа за детето ти.

Сигурността, че на интервю за работа няма да те питат „Планирате ли деца?” или ако вече имаш работа – че ни си заплашен с уволние с всеки болничен, защото имаш деца.

Сигурността, че бизнесът наема майки с малки деца и им помага, а не обратното.

Сигурността, че при развод съществува понятието „равни родителски права”, ако родителите пожелаят. Сигурността, че когато бащата не желае да плаща издръжка, държавата ще я поеме, а не жената да води безкрайни дела и може би към пълнолетието на детето държавата да се намеси (или обратното).

Сигурността, че сам родител може да отгледа детето си без да виси на врата на всичките си роднини.

Сигурността, че децата със специални потребности няма да са оставени на произвола на съдбата.

Сигурноста… ох, не мога повече, ясно ви е за коя сигурност говоря. Тази сигурност, която е определението за социална държава – да има социална справедливост, така че всеки индивид, освен да може да съществува, да има достоен стандарт на живот.

Иначе има един ценоразпис за еднократна помощ за раждане на дете и всички го знаем.

1-во дете – 250 лв., 2-ро дете – 600 лв., 3-то дете – 300 лв., всяко следващо – 200 лв.

Искам да поздравя този, който го е измислил. Не мога да си обясня защо второто е най-скъпо, а третото съвсем малко по-скъпо от първото. Обидно е да определяте цената на децата ни по този начин. Или давайте еднакво за всички, или не давайте.

Ако ще давате, гледайте да покрива разходите по безплатното раждане. Щото тези не стигат. За детските надбавки изобщо не ми се говори.

ТАЗИ ПОДИГРАВКА ТРЯБВА ДА СПРЕ.

Та, ако я имаше тази среда, в която можеш да си отгледаш първото и второто дете спокойно, не знам хората щяха да раждат трето, но ще е по-малко вероятно да емигрират.

Очевадно е, че тази среда липсва. И идва усещането за безнадежност. Усещането за безнадежност е убийствено. И хората се спасяват. Спасяват децата си.

И аз спасих моите.

Докато средата не се промени, няма как да ме накарат (дори Агенцията за българите в чужбина, която нямам представа какво прави) да върна децата си в България.

Канада спечели три деца. България, обаче, загуби само две.

Ако бях в България, нямаше да родя третото. Дори за безлихвен кредит.

Facebook коментари

6 КОМЕНТАРИ

  1. Ох, Даринчето, моята любимка, с поредното и безумие …
    Първо – никой не ражда деца заради държавата, било тя България, Канада или Патагония.
    Ражда ги защото ги иска, защото иска да има деца – той лично, лично негови.
    По тази логика най-богатите държави трябва да се пукат по шевовете от деца, а това съвсем, ама съвсем не е така. Демографска криза има навсякъде в Европа и не само в България. Проблема е, че вече хората не искат да имат деца.
    Шпенглер в Залеза на Запада го е обяснил много добре.
    Стара нация, стара кръв и смърт на нацията.

    Така, че Даринче не знаем ние какво е спечелила Канада, знам само, че за такива като тебе ” българи” не трябват на България – такива хора, да ходят другаде по света, да си търсят друга родина.

  2. Съгласна съм със статията. Демографският проблем не идва толкова от ниската раждаемост, колкото от изключително високите нива на емиграция към чужбина. В крайна сметка така просто оставяме територията без хора. На наше място идват други. Демографията се променя. Лошо е, за тези, които остават, защото ще се превърнем в чужденци в собствената си държава без да сме емигрирали. Тъжно е, защото в България климатът е хубав, природата – все още красива, земята – плодородна. Имаме и море и планини. Защо без борба се предадохме и оставихме тази хубава земя?

  3. Ами емигрират хората, като кан Аспарух ходят да си търсят нова земя, но като отидат значи и като видят новата си земя, вземат та се върнат и да ни натриват носовете, та да си знаем, колко по-добре е там, навън, нежели тук – вътре.
    И няма ниска раждаемост в БГ от последните години, но има хора – такива като Дарина, чийто ФБ дневник четох, ей така от любопитство, който подобно на Зъл дух знаят единствено да плюят.
    Друго не могат.
    Ами какво да си кажем – имаме и такава мърша. Чакаме я да умре, за да видим какво ще стане по натам, от любопитство.
    Аз лично живея в България, със семейството си, с детето си и живот и здраве чакам и второ дете.
    Не раждам деца заради помощи, не чакам някой да ми ги гледа – живи, здрави сме – работим.
    Ще възпитам децата си да обичат родината си, защото има много заради, което да я обичат.
    Ние се напълнихме с всякаква гмеж, която знае само да негативира. От тъпотията им иде.
    Да си седят там по Онтарио, Канада, да се радват на канадската зима и За Бога – да спрат да ни обясняват какво е тук, защото не знаят. И негативното им клепане не ни е нужно!

  4. Авторката изразява изключително негативно мнение относно българската действителност, в български сайт, който се чете главно от българи, решили да останат в родината си. Чудно ли е, че ще предизвика такива коментари? Изобщо, този спор за България и чужбина просто няма смисъл, всеки човек има абсолютното право да остане, или да замине. И не смятам, че двете страни трябва да са в конфликт, едните да са „мърша”, а другите „ патриотари”. Всички имаме причини да сме там, където сме в момента, много е грозно да се съди за личностните характеристики на някого само спрямо мястото, където живее.

Добави коментар