Трикрако и еднооко магаре за вечен мир

Всички родители със сигурност имат поне едно тайно оръжие, което вадят в най-напечените моменти (като истеричен пристъп в стола в колата) и така осигуряват безценни минути спокойствие и за двата лагера.

Оръжията са най-разнообразни – от биберон до някаква вълшебна играчка (като “Надето” – любимата кукла на племенницата ми). В нашата къща, уви, биберонът никога не успя да пусне корени и си остана презрян и низвергнат, което има както хубави, така и лоши страни – знам, че няма да се налага да отучвам детето от него, но пък и никога не можах да разчитам на биберона за каквото и да било (а съм виждала случаи, в които прави чудеса).

Затова ни се наложи да потърсим друг метод с изразен седативен ефект, и, след дълго тестване на принципа на пробата и грешката, стигнахме до следните заключения:

Отваря се телефон/лаптоп/таблет, пуска се YouTube и се търси клипче, наречено Wonky Donkey, ама не кое да е, а ето това конкретно:

Както сами ще се убедите, клипът е достатъчно идиотски, за да задържи вниманието на детето поне за едно-две превъртания (ние сме правили и по 8), смешен е и всички ужасно му се радват, включително и възрастните, дори и след 74658-то пускане.

Сюжетната линия обстойно проследява състоянието на едно клето магаре, което е трикрако, еднооко, миризливо и обича да слуша кънтри – в общи линии, някакво кошмарно магаре, което не бихте искали никога да срещате.

Песничката е добавка към едноименната книга на автора Крейг Смит и колкото и да не ви се вярва, дори е печелила награди. Вкъщи ползваме Wonky Donkey за отвличане на вниманието, когато се режат нокти, стрижат се коси и във всякакви общи случаи на неуправляемо крещене без повод.

Има обаче моменти, когато дори миризливият, едноок катър се оказва неспособен да се справи с напрежението. Тогава на помощ тежката артилерия, а именно – химнът на клета майка България, изпълнен с всички басови сили от мъжа ми, докато аз отстрани помагам с къдравото “ТИРИИРИРИИИ” на подходящите за целта места.

Крайният метод се използва най-вече по време на път, когато няма къде да се спре. Вероятно уплашено от чутото, детето спира да реве и обикновено се вторачва през прозореца, опитвайки се да ни каже, че е разбрало намека и вече може да спрем да вием. За нула време и с минимум усилия – пълен успех.

Разбира се, оръжията имат някакъв давностен срок и съм абсолютно наясно, че скоро ще трябва да търся други “въдици” за отвличане на вниманието, но дотогава – да е живо и здраво чудесното магаре.

Facebook коментари

1 коментар

  1. Ние използваме Ну, погоди 6та серия https://www.youtube.com/watch?v=XlvecQb9OSA и Kansas – Carry On Wayward Son, в изключително фалшиво изпълнение на мама и тате – наистина е плашещо. Малката си мисли,- тези двамата съвсем изперкаха и млъква 🙂

Добави коментар