Съжалявам, че имам деца

1

Автор Anne Kingston, текстът е със съкращения.

На първо място *Еми (името е сменено) е като много други заети майки – на 34 години, живее в Албърта, САЩ, работи на пълен работен ден и е посветена на 5-годишното си дете.

„Обичам сина си с цялото си сърце,“ казва тя. „Животът ми се върти около него.“

Когато говори за майчинството, обаче, Еми се различава от обичайния майчински речник: ако е можела да направи този избор отново, казва тя, е нямало да стане майка. Тя признава, че никога не е искала деца – мъжът ѝ е бил този, който е настоявал и е казвал, че в противен случай ще се разделят.

Родителството обаче е поставило забележим печат върху брака им – мъжът ѝ не бил толкова ангажиран като баща, колкото тя би искала, заради което двойката се разделила.

“Животът е труден”, разказва Еми. „Детето ни има две къщи, а аз все още поемам 90% от отговорността на това да си родител.“

Това, през което минава Еми, е част от разрастващa се, макар и противоречива дискусия за съжалението да си родител, която обаче е основно насочена към майките.

Социалните медии са като развъдник за тези дискусии. Дори има група “I regret having children” с 9000 членове, където потребителят Уарън Чански е написал: „Не исках да съм баща и не ми харесват хората, в които моите деца се превърнаха“, както и много Фейсбук общности, където хората споделят съжалението си, че са станали родители.

Повечето групи са затворени и внимателно следени от администратор, което е необходимо, като се има предвид каква критика и негативни отзиви предизвикват.

През 2008-ма година френската психотерапевтка Корин Майе предизвика международна буря и заклеймяване с книгата си No Kids: 40 Good Reasons Not to Have Children“ (бел. Пр. „Без деца: 40 добри причини да нямаме деца“).

Двете ѝ деца я оставят „изтощена и банкрутирала“, а тя признава, че няма търпение да напуснат дома ѝ.

През 2013-та Исабела Дютън, 57-годишна англичанка, майка на две пораснали деца, предизвика фурор с есето си „Майката, която съжалява най-много за това, че има две деца“.

През 2018-та година и двете – Дютън и Майе – вече не са разглеждани като някакво явление; съжалението да си родител или „последното родителско табу“ вече се отразява от много медии („100 Women 2016: Parents who regret having children”, Inside the growing movement of women who wished they never had kids“, Regretting motherhood: What have I done with my life?“).

Жените, които споделят, че изпитват съжаление, че са майки обаче получават и доста негативни коментари – окачествявани са като егоистки, противоестествени, агресивни „лоши майки“ и се смята, че “илюстрират” „мрънкащата среда, в която твърдим, че живеем”, както го описва Дютън.

Един коментатор дори нарича Дютън “изключително нещастна, студенокръвна и егоистична жена”.

Да се говори за съжаление, че някой е станал родител, повдига етични дилеми, но очевидно е необходима дискусия.

Важно е да отбележим, че жените изпитват съжаление по отношение на майчинството – те не казват, че не обичат децата си! Дютън говори с много любов и отдаденост за децата си („бих си отрязала ръката за децата, ако трябва“) – всъщност това, срещу което се бунтува, е майчинската структура, която се налага върху жената – „Чувствах се под напрежение да съм постоянно отговорна за тях“.

Майките споделят, че това, с което се борят, е усещането, че страхотният живот на децата идва на цената на собствения ѝ личен живот, като не един и два пъти майката разказва, че се е почувствала заклещена в капана на „живота, който толкова много е искала преди, а сега се оказва негов пленник.“

Чувството да си затворен в клетка и да си притиснат е често присъстваща тема в публикациите на майките. Те се чувстват така, все едно „метафорична пъпна връв, омотана около врата им, ги свързва непрестанно с децата им“.

Освен това много жени казват, че са се чувствали притиснати от обществото да имат деца.

Осъзнаването, че майчинството не е за всяка жена не би трябвало да е изненада през 2018-та година, като се има предвид колко много хора избират да нямат деца и като се има предвид намаляващия прираст на населението.

Все още, обаче, битува схващането за „светостта“ на майчинството и погрешното убеждение, че майчинският инстинкт е вроден и безусловен – въпреки огромните исторически доказателства за противното.  

В опит да се разрушат ограниченията на какво представлява майчинството, обаче, се случва нещо друго: малка група жени преоформят майчинството – една институция, която нарочно е идеализирана и издигната до абсурдни нива.

Джун Клийвър (американска актриса, станала икона за много семейства през 50-те години, възпитавайки две непослушни деца и управлявайки дома „с токчета и перли“) е заменена от Джесика Алба, бивша актриса, която управлява империя за милиарди долари за органична бебешка храна и която публикува за милионите си последователи в Instagram прекрасни и сериозно обработени семейни снимки.

Таблоидите ни заливат от майчинска истерия: Снимката на Бийонсе, която през 2017-та обяви с дизайнерска снимка в Instagram, че чака близнаци, все още е най-споделяната снимка. Натискът върху жените да имат деца е изключително силен, а когато едно момиче няма деца, непрекъснато ѝ се напомня, че „часовникът тиктака“.

Не е изненада, че един от първите въпроси към Принц Хари и Меган Маркъл беше кога смятат да имат деца…

Едновременно с това взискателната, изтощителна, саможертвена и често неблагодарна работа на майката е „най-важната работа, която една жена може да има“, по думите на Иванка Тръмп от кампанийно видео от 2016 г.

Добавете към това и широко разпространеното схващане, че децата автоматично носят със себе си удовлетвореност и усещане за житейска реализация (въпреки че често родителите се усещат точно обратното) и вече имаме ясно обяснения защо някои хора съжаляват за избора си да станат родители.

Но майките, които надигат глас, за да споделят различен опит, срещат противоречиви реакции. Една от тях разказва, че непозната жена ѝ казала да потърси професионална помощ от терапевт, защото децата ѝ заслужават по-добра майка. Хубавото е, че десетки други жени споделят, че реакциите са били положителни и са благодарни, че не се чувстват сами или ненормални.

Да се разшири речникът, с който говорим за майчинството, помага на всички майки и жени. Хубаво и важно е да улесним майките да са майки, но също толкова важно е и да преразгледаме политиката за възпроизвеждане и схващането, че да станат майки е задължение на всички жени.

Съжалението да станеш майка означава, че е имало избор. През 1975-та година журналистката Ан Ландърс пита читателите си „Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли имали деца?“ 70% от над 10 000 отговора са отрицателни.

Германско проучване от 2016 показва, че 8% от 1200 запитани родители, не биха имали деца, ако можеха да върнат времето назад.

Идеята, че майчинството е свещена роля, а не едно от най-дълбоките и сложни човешки взаимоотношения, го е направила някак магически освободено от съжаления. Във всеки друг аспект, когато някой изпитва съжаление, останалите хора показват съпричастност, само не и в това.

От друга страна, времето, което родителите прекарват с децата си, се е удвоило за две десетилетия (според изследване на The Economist). Жените прекарват средно 104 минути на ден в грижа за децата през 2012, за разлика от прекараните 54 минути дневно през 1965. Мъжете прекарват по-малко време в обгрижване на поколението, но и при тях има увеличение – 59 минути на ден днес, в сравнение с 16 минути през 1965-та. Освен това стана ясно, че живеем във времена на следния парадокс – колкото повече пари изкарва една майка, толкова по-големи и тежки са и семейните ѝ отговорности!

По-голямата част от съдържанието за майчинството се фокусира върху майките на бебета и подрастващи деца, докато да се чуе мнението на бабите е също изключително важно. Тези вече възрастни майки могат да си позволят да изкажат по-откровено и достоверно мнение, защото младите майки не искат да станат жертва на критиката и не смеят да рискуват да се проявят като „лоши майки“.

Всички гореизброени истории и изследвания целят да подчертаят жертвите, които са необходими, за да си родител – и че удовлетворението често не е част от това.

Очевидно има хора, които имат потребност от по-реалистичен образ на майчинството, антидот на т. нар. „Pinterest-майка“. Певицата Пинк е обявена за такова лекарство заради незахаросаните си и откровени публикации за живота си като майка. През декември певицата написа в профила си в Туитър, че една майка ѝ споделила, че „моята сила ѝ е вдъхнала кураж да е родител, защото не ме е страх да не съм идеална на обществени места“.

Очаквано е дискусиите за съжалението, което жената изпитва от майчинството, да остане изключително поляризирана – между яростта и отричането, че изобщо такова усещане съществува, до признаването му и тълкуване на общественото му значение, особено ако повече жени излязат напред и споделят.

В това няма катарзис, няма щастлив край. Да осъзнаеш съжаленията си е част от преживяването „майчинство“ и изисква промяна в начина на мислене.

Майките притежават собствените си тела, мисли, емоции, въображение и спомени – и имат способността да разпознаят дали всичко, което им се случва, си е заслужавало или не.

Facebook коментари

1 коментар

  1. Недейте да се пречупвате. Направете го само ако наистина почувствате в един момент, че ИСКАТЕ да го изживеете. Отговорността е голяма и не си заслужава да се прави за другите. Аз съм майка, станах такава на 30, когато се бях “наживяла”. 9г по-късно, виждам, че мога да имам и живот като жена, и живот като майка. Не е лесно, но определено се радвам, че детето ми се случи, защото не съм от онези жени, на които майчинството им е присъщо и полагам големи усилия. Винаги си мислиш, че може и по-добре. Но дъщеря ми ми пълни сърцето със щастие и кръвта с окситоцин (хормона на щастието) и разбрах какво е любов, в годините откакто я имам!

Добави коментар