Смешно-тъжната изповед на майките, които не са спали от три века

9

Да станеш родител е невероятно нещо – ако не броим храненето в 4 сутринта и безсънните нощи, които те превръщат в едно първично зомби на автопилот с дефектен процесор.

Тези 25 майки споделят най-странните неща, които са правили, когато са били крайно изтощени от липсата на сън, а ние им съчувстваме и кимаме с разбиране, защото някои са ни се случвали и на нас!

***

Влязох в колата и закопчах сина си с коланите за столчето, след което осъзнах, че съм без гащи.

***

Токова бях уморена, че забравих името на сина ни. Посочих към бейбифона и попитах мъжа ми: „Какво прави как-му-беше-името?

***

Станах да отида до тоалетната посред нощ и с изненада открих, че ми е хем мокро, хем топло. Оказа се, че съм била толкова скапана, че всъщност съм пишкала на дивана, вместо на тоалетната. Свалила съм си гащите, седнала съм на дивана и съм започнала да пишкам, все едно съм на тоалетната чиния. Добавих и това към списъка с телесни течности, които трябва да почистя през тази нощ.

***

Настоятелно опитвах да отворя входната врата на къщата, като натисках копчето за отключване на колата.

***

Сграбчих мъжа ми за чатала – ама с все сила – докато се обръщаше в леглото, защото си помислих, че е бебето и ще падне.

***

Когато бебето се събуди с крясъци една нощ, отворих входната врата, защото си помислих, че някой звъни.

***

По време на първия месец след раждането пращах смс-и на мъжа ми, който спеше до мен, за да го питам къде е.

***

Сипах мляко в чашката на бебето и я подадох на кучето. Понеже кучето не протегна ръка да я хване, се ядосах и казах: „Какво искаш още? Ето ти я чашата!“ Трябваха ми цели 5 секунди да осъзная, че това не е 2-годишното дете.

***

Една вечер с цялото семейство бяхме в една стая, но никой не държеше бебето. В паника изкрещях: „КЪДЕ Е БЕБЕТО?!“ Мъжът ми ме погледна право в очите и каза: „Мила, в момента я кърмиш“.

***

Излязох от вкъщи с откопчани и висящи пред гърдите ми подложки на сутиена за кърмачки.

***

Кърмех голямото дете в дневната по гащи и сутиен. На вратата се почука и отидох да отворя, без да се усетя, че едната ми гърда стърчи от сутиена. Доставчикът на UPS изпадна в шок и започна да гледа настрани. Чак часове по-късно осъзнах какво се е случило.

***

След много дълга нощ отивах към аптеката. Спрях на червен светофар и имах чувството, че цяла вечност стоя там, даже чух как започват да ми бибиткат коли, след което осъзнах, че не е червен светофар. Стоях спряла на знак СТОП.

***

След изцеждане с помпа в 3 през нощта отидох в кухнята и излях всичкото мляко в мивката. Изпищях в секундата, в която разбрах какво съм направила. Явно бях превключила на режим безмозъчна зомби-чистачка.

***

Посред нощ се опитвах да сменя памперса на дъщеря ми, докато не се оказа, че всъщност бях сложила нов памперс върху мръсния.

***

Голямото ми дете още нямаше 2, когато родих второто. Първата седмица ми е пълна мъгла. Една нощ станах да нахраня бебето и чух хъркане, докато минавах покрай кухнята. Оказа се, че съм забравила да извадя голямото дете от столчето за хранене и тя е заспала върху чинията със спагети като възглавница.

***

Най-накрая щях да си лягам, затова си свалих обеците и си почистих грима. Толкова бях уморена от недоспиване, че сложих мръсния тампон от почистения грим в кутията с бижута и изхвърлих обеците в кофата.

***

Една нощ, след безброй безсънни седмици, искрено вярвах, че бебето плаче, защото мъжът ми му е взел парите. Мъжът ми ме заведе обратно в леглото и на другия ден добре се посмяхме.

***

Направих си кафе без нито едно кафеено зърно. Чак на втората глътка осъзнах, че пия просто гореща вода.

***

Един път, като излязох от банята, се опитах да нахлузя памперс-гащи вместо бельо. След това плаках, че не ми стават.

***

Отидох до мъжа ми и сложих биберона на бебето в устата му.

***

Не бях спала два дни, след като се прибрах от болницата и осъзнах, че не съм яла, затова си размразих гофрети и ги залях с веро вместо със сироп.

***

Наричах педиатъра ветеринар.

***

Опитах се да прегърна техника, който дойде да ни настрои интернета. Толкова бях изморена, а бях свикнала да прегръщам гостите си на тръгване. Той ме изгледа все едно съм ненормална.

***

Напазарувах пълна количка с покупки, закопчах бебето в столчето, потеглих, и тогава осъзнах, че съм оставила количката с торбите, пълни с покупки, на паркинга.

А на вас какво ви се е случвало заради зверската умора и изтощение от безсъние?

Facebook коментари

9 КОМЕНТАРИ

  1. Аз излязох на разходка с бебето с няколко ролки отпред на бретона. И си вървя, срещам една баба, а тя ме гледа, очите ще и изскочат, ама мълчи гадината, втория човек, пак жена на средна възраст и тя гледа втренчено и тя мълчи. А аз облечена прилично, на моята баба в любимата поличка, и вече се светвам, нещо не е в ред. Защо така ме гледат!??! Вдигам ръка от бебешката количка и напипвам ролките отпред, спрях, свалих ги, и доста дълго след това сама си се смеех из парка…

  2. Станах през нощта да проверя защо хленчи бебето. Бръкнах му в памперса, за да проверя дали не се е наакало. Наакало се беше.

  3. Докато пазарувахме в магазин Метро (слава Богу, че го направиха денонощен) около 2 часа сутринта (както правехме редовно след раждането на дъщеря ни, тъй като тя само тогава не плачеше в количката и спеше повече от половин час, а от недоспиване двамата със съпругата ми горе-долу го докарвахме като продуктивност на мислите до около полуидиот и никой не ходеше сам да прави нищо, тъй като не се справяше особено добре, а и съпругата ми я хвана страх да ме оставя да шофирам сам, защото правех доста неадекватни неща, включително при едно чистене на колата на автомивка в около 4 сутринта изкрещях и замахнах, тъй като халюцинирах, че някой ме напада) …. както си се разхождахме из рафтовете с блуждаещ поглед, аз погледнах към жена ми и започнах да й се смея, защото си държеше ръцете свити пред себе си (както когато на човек му е студено) и се поклащаше с приклякане (както когато приспиваме малката), без детето да е в нея, естествено. След като зацепи какво става, тя също ми се разсмя и ми каза, че аз пък съм побутвал напред-назад количката за пазаруване, както детската количка, която седеше някъде настрани по пътеката. Трябваха ми няколко секунди, за да асимилирам, но се посмяхме като психично болни насред празния магазин и като резултат събудихме спящия звяр. Хубави времена (хубави, защото минаха, а не защото са ни харесвали 🙂

  4. Моето е по-скоро тъжно отколкото смешно… Живея в чужбина където отпускът по майчинство е ужасно кратък. Аз бях от късметлийките с по-дълъг, и се върнах на работа чак 7 седмици след раждането. Следователно не бях спала от 7 седмици. В първите дни на работа бях толкова изтощена, че веднъж заспах на бюрото, в седнало положение и с отворени очи. Събудих се чак когато главата ми падна върху клавиатурата. Тогава реших да им тегля една майна и в знак на протест се заключих в стаичката за цедене, изгасих лампата, сложих си аларма на телефона за 20 минути, свих се на земята и заспах безмълвно… И не ми беше за последен път. Добре че колегите също не одобряват държавната политика, та никой не ми направи забележка къде изчезвам така (в добавка към редовното изчезване да се цедя).

  5. Бременна с трето, след работен ден, готвене, чистене и някои други нещица за разкош, чета приказки за лека нощ на сина ми и дъщеря ми. Те сладко са притихнали и докато чета приказка от любимата им поредица за Костенурчето Франклин (имаме три рафта книжки от нея) аз започвам да разказвам как храня кокошките на село………. следва бурен детски смях и въпроса: “Какви са тези глупости, мамо? Няма го това в приказката”…..Отварям очи с глуповата физиономия и усещане за потекла по бузата ми слюнка 🙂

    • Най-редовния ми номер с голямата. Почвам приказката и тя завършва с някакви несвързани бръщолевеници.

  6. Аз правех салата на таткото, който обичаше да му беля доматите. Прибра се, седна да вечеря и яко се развика. Оказа се, че люспите съм сложила в купата под сиренето и зехтина, а самите домати в коша.
    Това с бибероната и аз го направих. Дъщеря ми вече е на четири, а аз все още първо се опитвам да набутам нещо в устата на мъжа ми, преди да се усетя, че бъркам устата.

  7. Кой ви кара да си ” учите”мъжете така. Моят взема дейно участие във всичко. Няма мъжка и женска работа у дома. Е, не пикае клекнал, но ми помага във всичко. Напълно ясно му е на какво съм подложена аз, както и аз зная че на него не му е лесно. Просто ще порасне детето и трудностите ще станат различни. Като не спя аз, не спи и той. Даже много пъти аз не издържам, той излиза с малкия за да поспя. Не се опитвайте да сте силни за двама и не ги учете така. Те трябва да знаят че помоща им не е „от тях да мине” а задължение което им се полага по право и трябва да вършат със същото удоволствие като вас. Тези дечица не ги правихме сами. Тяхната работа през деня не е по тежка от нашата, нито пази Боже по отговорна. Просто живеем в държавата, където един трактор е по важен от детски живот.

Добави коментар