Първата приемна майка в България: Ако отгледате добър човек, мисията ви е изпълнена

0
Кина Рашева. Снимка: Личен архив

В Майко Мила! продължаваме с разказите за приемната грижа в България и днес ще ви запознаем с първата приемна майка в страната ни. Това е 74-годишната Кина Рашева – пенсионирана лекарка, отворила сърцето и дома си за изоставени деца.

Отново благодарим на Националната асоциация по приемна грижа, където са публикувани първоначално всички истории и използваме случая да ви напомним и за акцията ни „Подари учебен ден!“, в която имаме нужда и от вас!

Кампанията цели да помогне на 47 деца (а може би дори и повече) от приемни семейства от Видин, Ловеч и Враца, които ще получат цветни раници, пълни с всякакви цветни помагала и аксесоари за новата учебна година, благодарение на партньорите ни от Ozone.bg, които ще отделят процент от приходите си от всяка ваша поръчка на учебни пособия и с отделените пари ще купят и пратят всичко необходимо на децата.

Участвайте в „Подари учебен ден!“ (ние вече го направихме), за да направим 15 септември весел и шарен за тези деца!

Благодарим ви от сърце и приятно четене!

*********************************

Жената на тази снимка е 74-годишната Кина Рашева от пловдивското село Куртово Конаре.

Преди 16 години пенсионираната вече лекарка отваря сърцето си за дете в беда и така става първата приемна майка у нас. Историята започнала като много от тези на други приемни родители – с посещение в дом.

По Коледа Кина отишла в пловдивското сиропиталище „Рада Киркович“, за да прочете свое стихотворение, посветено на децата. Погледите на всички малчугани останали в сърцето ѝ, но най-дълбоко я трогнала тъгата, която видяла в очите на 9-годишния Мариян. Кина и нейният съпуг Атанас предложили да вземат момченцето у дома за лятото.

„Някои от децата имаха лели, баби, които, макар и рядко, ги вземаха при себе си. Само Мариян никога не беше вземан от никого. Сърцето ми се сви и поисках да прибера него“, разказва първата приемна майка.

Малкият бързо свикнал с новото семейство и се привързал към тях. Един ден, когато краят на ваканцията приближил, Мариян прегърнал Кина и казал, че ако го върне в дома, ще се самоубие. Объркана, жената веднага позвънила на директорката на „Рада Киркович“. Тя реагирала светкавично – още на другия ден пристигнала в Куртово Конаре заедно със социални работници и за първи път обяснила на Кина какво е приемната грижа.

„В онези години това беше само проект на английска неправителствена организация, не беше въобще познато в България“, връща лентата назад лекарката.

БЕДНО, НО С ОБИЧ

Поверили им детето, въпреки че семейството не е богато. Мариян бил щастлив, защото имал телевизор, двор с цветя и животни. Завършил училище с отличие, а след това продължил да учи в Пловдивската духовна семинария. Момчето е талантливо, пее хубаво и свири на пиано. Сега не работи по специалността си: опитва си късмета като общ работник в Англия, чувства се добре и често се чува с Кина и Атанас, които нарича „майка“ и „татко“. Редовно им изпраща пари – да добавят някой лев към пенсиите, с които иначе трудно се живее.

„Животът ми е бил като одисея“, усмихва се Кина, която не подозирала, че след Мариян ѝ е отредено да спаси живота на още няколко хлапета.

Втора била Петя. Когато я довели в дома на лекарката и съпруга ѝ, тя била почти безжизнена и с установено умствено изоставане. С грижа и любов успели да я вдигнат на крака. Момиченцето тръгнало на училище, успокоило се.

Кина положила огромни усилия да я обучава у дома, за да навакса изпуснатото учебно съдържание. Седели с часове над уроците, благодарение на което Петя успяла да завърши гимназия. Атанас, който на младини ръководел движението на ЖП гарата в Куртово Конаре, е сръчен с шевната машина и лично се заел да изработи дрехи за момиченцето, което дошло у тях само с една лятна рокличка на гърба си.

Днес Петя е омъжена в недалечно село, а млади и стари все още се виждат по празници.

ОТВОРЕНА ВРАТА

Въпреки че Кина и Атанас Рашеви са вече на години, домът им продължава да е отворен за деца и младежи в беда. Макар да не получава парична помощ от държавата за един от последните си приемни „синове“ – Андон, възрастната двойка на добра воля продължава да се грижи за момчето. Той е на 22, но е 12-и клас, защото късно е тръгнал на училище. По закон приемните семейства имат право на финансови субсидии за деца и младежи до 18-годишна възраст.

Андон излиза от тази категория, но е спокоен – знае, че приемните му майка и татко от село няма да го изоставят. Учи в пловдивска гимназия и разчита да преспива в жилище от защитен тип, но дойдат ли почивните дни, бърза да хване автобуса към Куртово Конаре.

Покрай Андон, Кина и Атанас протегнали ръка и на братчето му Кънчо.

„Предупредиха ни, че е труден тийнейджър – бяга където и да го настанят, изчезва от пансионите. Бил с умствено изоставане, скитал с клошари. Попитайте сега в училище дали има по-кротко дете“, гордее се приемната майка.

Учителите го приели в клас с идеята да научи поне основни неща по различните предмети.

„Ако може да запомни по две-три изречения от урок, пак добре“, предупредили преподавателите приемната майка. Тя обаче се заела да ги опровергае: сдобила се с педагогическа литература, решавала задачи, писала домашни.

Днес бившият малък скитник е един от най-добрите в класа си по математика, а голямата гордост на Кина е, че наскоро получил и отлична оценка за есе по литература.

ЗА СИЛАТА НА ДОБРОТО

Преди месеци прочутото с добрината си семейство Рашеви понесло тежък удар: Атанас бил диагностициран с рак.

„Понесох го много тежко. Лекарите ме предупредиха, че не могат да го оперират, защото няма да издържи подобна интервенция. Но не се отказах да се боря за мъжа си“, казва Кина. Макар самата тя да е медик и човек на науката, вярва изключително много в алтернативната медицина. Започнала да прави на мъжа си имуностимулиращи отвари. Най-голямото ѝ оръжие били молитвите.

„Вярвам в Бог. Вярвам, че не трябва да обиждаме, да се гневим, за да не отравяме тялото и мислите си. Аз съм убедена, че точно заради това последните изследвания на съпруга ми са стабилни, че показателите са по-добри“, не крие вълнението си жената. Научила и четирите деца да се молят.

„Най-много се гордея с това, че са добри хора. Всички съм ги учила освен нужното за училище, на още две неща – да се молят и да оказват първа помощ“, разказва Кина.

За дългогодишната си „служба“ в помощ на децата тя има лично признание и благозарност от президента Росен Плевнелиев (по време на мандата му), а малко по-късно получава и титлата „Почетен гражданин на Стамболийски“. И макар да не крие, че е благодарна за признанията, първата приемна майка има друга житейска философия.

„Когато си тръгнем от този свят, няма да има значение какви дипломи, признания и имоти имаме, а само колко добро сме направили“, категорична е тя и допълва:

„Независимо дали детето е ваше, или прието – отделяйте време, възпитавайте децата. Ако отгледате добър човек, вашата мисия е вече изпълнена“.

************************************

Още по темата за приемната грижа:

Цветелина – приемната майка, която учи изоставени деца на обич

От “капан за деца” до истинското семейство – пътят на 14-годишния Искрен

Теменужка – изоставената приемна майка

Facebook коментари

Добави коментар