Пречи ли на околните да родиш на 36?

1
Freepik

Днес споделяме с вас разказа на Виктория Миндова, която, ще разберете от нея самата, е имала неблагоразумието не само да роди, а да роди на ПРЕКЛОННАТА ВЪЗРАСТ от 36 години. Това, разбира се, е причина тя да получава непоисканото мнение от околните по въпроса дали не е закъсняла, прави ли грешки в отглеждането на детето (заради възрастта си) и какви ли още не становища, от които тя вероятно няма никаква, ама никаква нужда.

——

Само след като родиш малко сладко бебе, разбираш до каква степен хората не могат, а и явно не искат да сдържат своето неискано мнение за живота, децата и „правилностите“ около отглеждането им.

И ето ме мен – на 36 години, точно родила малко сладко момиченце, съвършено в моите очи, абсолютно неподготвена за това, което ме чака.

В парка. Седя на пейка, точно приключила с жалък опит да накърмя двумесечната си дъщеря, която си поплаква тихо и нито тя не знае защо, нито пък аз. Гушкаме се, люшкам я и тя в края на краищата се унася блажено в ръцете ми. На съседната пейка сяда жена на видима възраст около 60-те, с ярко червило и коса боядисана в черно-син нюанс. Вперва умилен поглед в нас със София и казва:

– Разстроена е, а?! Сигурно доста плаче. Вие на колко сте?

От малка родителите ми ме предупреждават да избягвам непознати, които се опитват да ме заговорят, но кой ли да слуша! Явно от изтощение и денонощно кърмене, цедене, разхождане, и после пак кърмене, не се сещам, че това е клопка, в която не трябва да попадам, и отговарям чистосърдечно:

– На 36.

Жената с яркото червило явно само това и чакаше да чуе.

Ами, да. Личи си, че не сте на 20. За мен най-добрата възраст за раждане е 27 – 28 години, но сега жените гонят кариера, искат да се доказват. Аз моята дъщеря я родих на 28 и съм много доволна. На Вас обаче няма да Ви е лесно…

Докато непознатата в парка продължава да разсъждава над това колко неправилно решение съм взела да родя на тази преклонна възраст, моята глава започва да се взривява от различните варианти каква трябва да е следващата ми реакция. Въпреки че пряк физически контакт щеше да ми донесе най-голямо удовлетворение, цивилизованият човек в мен надделя и ме възпря навреме от саморазправа. Сложих малкото спящо ангелче в количката и единствено успях да отроня драматичното:

Как не Ви е срам да съдите хората! – и продължих с бърза крачка надолу по алеята.

Докато бутах гневна количката далеч от „жената с мнението“, се сетих, че тя не е единствена. Един съсед ме срещна вече родила и ме пита: „А бе, ти не беше ли разведена? Откъде се взе бебе?“.

Нещата стават още по-потискащи, като се сетиш, че не са нужни луди в парка или нетактични съседи, за да те накарт да се чувстваш като престъпила всички природни закони.

Майка ми ме е родила на 34 години и все ми повтаряше през годините как са я наричали „бабо“ в родилното. В нейните очи е почти медицинско чудо, че износих внучка ѝ на тези години.

Баща ми: „То при теб доста позакъсняха нещата, сигурно затова му трепериш толкова на това дете. Ще го разглезиш.“ За пояснение – когато плаче, не оставям детето да се дере в леглото, а го взимам на ръце или го кърмя. Това, според старата школа на доктор Спок, е грандиозен провал на родителя пред малкия тиранин, който с хитрост и коварство се опитва да те накара да си нарушиш комфорта и да го гушнеш.

Снаха ми: „Добре че успя поне едно дете да си родиш, да не умреш сама.“ За справка: имам си и мъж, но него кой го брои, нали според статистиката жените живеят по-дълго.

От гореизброените примери може да изглежда, че не съм сполучила на роднини, което не е вярно, но въпреки това списъкът с безумни добронамерени забележки и мнения продължава. Това ме накара да достигна до крайния извод, че дори и да искам да изразя мнение, по-добре да си прехапя езика, отколкото дам акъл, защото няма жена, казала: „Моля Ви, дайте ми неисканото си мнение по въпрос, който не Ви засяга“.

Мнението е като задника, както казваше баба – всеки си го носи, но не го размята открито пред хората.

Facebook коментари

1 коментар

  1. И аз в чужбина не съм имала такива проблеми, май положението е особено зле в България. Когато си ходим до България също никой не ме закача. Може би защото гледам лошо 🙂 Роднините са деликатна работа, там няма как да ги накълцаш без риск да си развалите отношенията. Съчувствам на всички изтормозени майки, и се радвам че около нас роднини нямаме (въпреки че иначе ни е трудно без помощ).

Добави коментар