Препоръчваме: Сериала Stranger Things

2


Както вече знаете, ние, в Майко Мила, обичаме не само да ядем, пием и пишем, но също и заплетените кримки, мистериозните и зловещи загадки и всякакви други интригуващи НЕЩА. И след като ви запознахме с един от любимите ни сериали – Broadchurch, време е да ви разкрием и още една подобна страст.

Детството никога не си отива истински и част от душата ни вечно ще иска да кара колело до припадък, да играе игри, да крещи, да тича възбудено и да изживява огромни приключения.

То, разбира се, няма само светла страна и макар годините да минават, в нас остават заровени страховете, разочарованията и мрачните спомени, които са вдъхновили не един и двама артисти да създадат великолепни произведения, базирани на хубавото и страшното от детството.

Stranger Things е всичко това накуп, че и отгоре. Сериалът разказва страховитата история на няколко деца, които се сблъскват с приключения, смърт, тайнственост и чужди светове. Това, разбира се, не значи, че сериалът е детски. Тъкмо напротив, той е за всички нас, които сме гледали филмите на Спилбърг и Лукас и сме си мечтали да срещнем чудовища, зли учени, извънземни чудеса и много дълбоко заровени правителствени тайни.

Създателите на сериала ползват без да се свенят най-привлекателните черти на фантастиката и трилъра, вкарват в употреба всички най-любими клишета и ни стряскат зад всеки ъгъл, за да създадат едно истинско приключение, което да ви държи на ръба на стола, фотьойла или на каквото сте седнали, за да се насладите на пътешествието.

Разположен в началото на 80-те години на двадесети век, сериалът удобно се отървава от всички съвременни джаджи, като интернет, мобилни телефони и бързи коли, и ни навява уютна носталгия по времето, когато повечето от нас, големите, сме били деца. Същевременно напомня на най-големите образци в жанра като E.T. и Twilight, което допълнително ни очарова.

Още от първия епизод започват да се случват странни, зловещи и непонятни неща, с които героите трябва да се справят, a и вие заедно с тях, докато напрегнато пиете вино, поглъщате крем карамел и викате към екрана “Господи, ей сега вече ще го изяде!!!”

И въпреки всички прекрасни достойнства, това, което най-много ми хареса е, че сериалът не ползва съвременният подход на сценаристите да разтакава до безкрай историята и в десетки серии да се случват тайнствени неща без обяснение по примера на Lost, докато зрителят се изнерви премного и започне да недоволства, че му е писнало 11 сезона да гледа необясними бели мечки, пушеци, неразгадаеми кодове и измъчени хора, които не знаят какво правят.

Серия след серия, героите безстрашно ви разказват приключенията на едно малко американско градче (разбира се!), в което се провеждат зловещи експерименти (разбира се!), хора изчезват, за да станат жертва на (няма да ви кажа какво, но е страшно яко), жени пищят, мъже се пулят, хора хвърчат във въздуха (закъде сме без хора, които хвърчат във въздуха) и бродят ужасяващи (пак няма да ви кажа какво, за да се мъчите и да ви е интересно).

Та, гледайте Stranger Things и ви гарантирам, че до края на трета серия (втора серия е най-скучната от всичките, което не значи, че е кой знае колко скучна) ще сте се почувствали отново деца – напълно очаровани, малко изплашени по един вълнуващо-хубав начин и преди да заспите, ще си задавате извечния въпрос “Какво ли има там… зад оная врата?”

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

  1. Изгледах го целия, страхотен е! Някъде четох че една от причините да се развива действието през 80-те е защото в днешно време всичко това не би било възможно – днес децата не карат колело из баирите и не се шляят сами навън, особено по тъмно (и особено в Щатите, където днес родителите биха били арестувани). Така че за да могат да разкажат точно тази история за детски приключения, е трябвало да я поставят в миналото…

Добави коментар