Препоръчваме: Ресторант Агарта и неговите вълшебни шоколадови суфлета

3

Да си признаеш кои са най-големите ти слабости е признак за сила, затова ние – Елисавета и Красимира, събрахме сила и смелост, и решихме веднъж и завинаги да си признаем, че обожаваме да… ядем!

Някой ще каже “E, то кой не обича да яде определени неща” и ще бъде прав, но в нашия случай, ние наистина МНОГО обичаме да ядем (то ни и личи). Обожаваме зеленчуците, плодовете, месата, добре изпечения хляб, всякакви сирена – от смрадливи по-смрадливи, както и още стотици прелести, които природата ни е дарила, за да може всеки ден да се наслаждаваме поне на храната, ако всичко друго, достойно за наслаждение, вземе та изчезне безследно.

И така, в малките моменти на усамотение, дегизирано добре под строгия претекст “Сега ще работим навън”, ние двете обикаляме заедно София и пробваме различни ресторанти и бистра, опитвайки се да съчетаем приятното с приятното, тоест работата по Майко Мила с някое и друго прелестно кюфте или розов домат с моцарела.

Затова от време на време ще ви представяме местата, които са ни направили щастливи и са ни накарали да се почувстваме добре нахранени, добре обслужени и леко придремващи над лаптопите като преяли леопарди.

Едновременно с това, ще критикуваме местата, които не ни харесват, защото е важно човек да похарчи малкото спестени пари за качествена храна някъде, където си заслужава.

И така, тичайки по улица „Ангел Кънчев“ (защото ние вечно бързаме, оставили децата за малко някъде, за да свършим работа), един ден попаднахме на ресторант Агарта.

Спряхме се пред него единодушно, защото всички елементи, с които подобни места ни привличат, присъстваха и тук още от пръв поглед – централна локация, достатъчно място, за да се разположиш като матрона на масата, с все чантите, разни радващи окото цветни чадъри под формата на декорация и, не на последно място – наличие на контакти (да включим техниката, нали все пак ще работим!).

В хода на кулинарната вакханалия установихме, че сме се озовали в един спокоен, лежерен ресторант, с удобни външни маси, чудесно обслужване и най-вече – наистина, ама НАИСТИНА прекрасна храна.

Ние, както вероятно вече сте усетили, не сме от срамежливите. Не е да седнем някъде и страхливо да гризкаме половин краставица. Ние ядем с размах.

Елисавета, например, отривисто си взе едно разкошно гуакамоле, защото много го ОБИЧА. Вярно, че имаше магданоз, но после попита и се оказа, че следващият път може и без магданоз. Ах, прекрасно гуакамоле! През това време Красимира похапваше тарама, а после си разделихме една сьомга на фурна и финиширахме със съответно:

Елисавета – шоколадово суфле

Красимира – пана кота

(разбира се, всяка бъркаше с лъжичка в чинийката на другата, за да не се мине случайно)

Срам, не срам – поляхме всичко това със совиньон блан.

Разказваме ви всичко това не само защото още ни държи влага от вкусната и питателна храна, а защото съвсем сериозно бихме искали да ви препоръчаме Агарта, ако си търсите място, в което едновременно да се чувствате добре и да хапнете добре.

Беше вкусно, екипът е великолепен и на място си правят домашно лимончело дижестив, което е НЕ-О-ПИ-СУ-Е-МО. Накрая само седяхме, галехме се по коремите и посръбвахме от чашките като замаяни везири (и почти никаква работа не свършихме, естествено).

И ако с това ни признание сме ви паднали в очите, искаме искрено да се извиним, но и да предупредим, че вероятно ще се случва от време на време – насред сериозни писания, смешни разкази и дискусии, да ни намирате облегнати назад, пиещи щастливо кафе, с пълни стомаси и изхлузени обувки.

А ако минавате през Агарта, надникнете дали не сме там и ако ни няма, седнете и яжте, докато не сме дошли и не сме изяли всичко. С последното въобще не се шегуваме!

This slideshow requires JavaScript.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Ще споделя моето мнение, не за друго, а защото отидох там с приятелки именно под въздействие на написаното по-горе. Първото впечатление беше за първото поръчано нещо – бира (най-несъщественото разбира се) – приятелката ми казва на сервитьора – “топла е”, а той я гледа неразбиращо известно време, тя казва още веднъж “топла е” и малко след това той разбира, че трябва да я замени със студена.Но това да речем не е кой знае какво, все пак при мисълта за невероятните ястия, които предлагат. Ще разкажа за това, което аз си поръчах – брускети със сьомга и крема сирене и още нещо си. Донесоха ги на една дъсчица – 6 бр. хапчици, франзелката (с леко мухлив вкус) вероятно беше естествено съсухрена чрез дълъг престой, а не препечена примерно. Крема сиренето отгоре, мисля, че нямаше как да се намаже на по-тънък слой…, а за сьомгата какво ли да кажа…човек трябва да прояви доста голямо въображение за да си представи, че там има и сьомга…Всичко това заобиколено от завяхнали листа от рукола. Десерт си поръчах, основно за да си оправя вкуса, пък и си казах, че всъщност заглавието беше за вълшебни десерти, може би там им е истинската сила…Шоколадов тарт – ставаше, но “вълшебен” не беше. Останалите неща, които поръчахме просто бяха като навсякъде….

Добави коментар