Препоръчваме: Бриджит Джоунс “Бебе на хоризонта”

Снимка: IMDB

Едва ли има жена на моята възраст (няма да я издам, но да речем, че се доближава до тази на гигантските секвои), която да не знае коя е Бриджит Джоунс. Всички помним с леко възхищение нелепото, розовобузо същество, чийто живот се въртеше около най-тежките проблеми на неомъжените 30-годишни жени, а именно:

  • защо нямам мъж
  • кога ще имам мъж
  • като имам мъж – защо имам точно този мъж, а не онзи
  • и кога, по дяволите, най-накрая ще отслабна ЗАВИНАГИ, така че и да нямам мъж, поне да изглеждам добре, в случай, че се появи МЪЖ?

Разбира се, ако зад тези тревоги и надежди не стоеше страхотната Рене Зелуегър – супер готина, без да е умопомрачително сексапилна или фатална, едва ли толкова лесно щяхме да се поставяме на нейно място и да си казваме „Господи, ето, не само аз ще пукна сама на някой таван, оглозгана от смрадливи котки!“. Огромните ѝ гащи, няколкото кила отгоре, вечното дрънкане на адски глупости в най-неподходящия момент и навикът да се оплита в невероятни любовни и професионални истории, в които изглежда като пълен идиот, също доста я сближиха с около 90% от жените по света.

Всичко това превърна героинята ѝ в нещо като паметник на съвременната модерна жена, която вечно иска НЕЩО, често не знае какво и защо, но го преследва с всички сили.

И сега, повече от 10 години след втората част на Бриджит Джоунс, вече изгубили надежда, че някога отново ще се покикотим на неин гръб, тя ни изненада – и то как! Защото Бриджит се завърна с гръм и трясък – щастлива, свободна и… БРЕМЕННА!

Да, хора, Бриджит Джоунс е бременна, но нека започнем от началото, когато виждаме нашата мила приятелка по-зряла, по-стабилна и най-вече – ПО-СЛАБА, за което леко ѝ завиждаме. На 43-години тя най-накрая е отслабнала и поне тоя дерт ѝ е паднал от (вече) крехките рамене, което мен лично ме обнадежди – дай Боже, още няколко години, и аз да се видя в дантелена рокля с тънки презрамки без да се чувствам и изглеждам като наденица в целофан.

Освен фигурата, работата ѝ също е чудесна – тя е директор на новинарска продукция в телевизия и държи нещата под абсолютен контрол, което в нейния случай означава, че прави всевъзможни издънки, но от това не следват никакви проблеми. Единственият ѝ истински проблем е, че е сама (нищо ново под слънцето), а всичките ѝ приятели имат семейства и деца.

Затова Бриджит постъпва съвършено разумно, като си взима отпуска и заминава заедно с доста по-младата си колежка на разюздан музикален фестивал, където успява хубавичко да направи две неща: да се пльосне като чувал с картофи в дълбока, лепкава кал и след това да си легне с адски сексапилния мъж (Патрик Демпси), който сръчно я изтегля от дълбоката, лепкава кал (сексапилни мъже, които теглят аварирали жени от калта е нещо, което се случва само във филмите, така че недейте да лежите на тая кълка).

И понеже това е обърканата Бриджит Джоунс, а не, да речем, целеустремената Иванка Петрова, нещата придобиват още по-комичен характер, когато няколко дни след това, по време на парти, тя се сблъсква с любимия ни дървеняк Марк Дарси (Колин Фърт) и какво, смятате, прави с него?

Секс, разбира се!

И така, една хубава сутрин, по време на работа, на Бриджит ѝ става лошо. Както можете да се сетите, чертичките са две, а тя с лекота се озовава в най-нелепата от всички нелепи ситуации в клетия ѝ живот – бременна, но без да знае от кого.

Оттам започват всевъзможни случки, в които Бриджит прави само нормални за нея неща – издирва незнайния мъж от фестивала и го уведомява, че вече е баща, като в същото време посещава Марк Дарси, и уведомява И НЕГО, че е баща. Разбира се, всички са много щастливи, особено бащите, които първоначално гледат като омаломощени с ток скумрии, но след това се стягат и започват да обгрижват Бриджит по всевъзможни начини – всеки поотделно, разбира се.

Паралелната вселена, в която тримата съществуват блажено за известно време, обаче се срутва и те болезнено се озовават в една обща – бременната Бриджит и двама мъже, потенциални бащи на детето ѝ. Към това добавяме и съвършено фантастичната Ема Томпсън в ролята на гинеколожката, налудничавата майка на Бриджит и някои други адски смешни персонажи.

В следващите 9 месеца нещата се развиват по очаквания начин – много комично, съвсем леко трагично и малко романтично. Разбира се, накрая бебе се ражда (след като двамата мъже я тътрузят около 40 минути на ръце до болницата и КРИВО-ЛЯВО я натъпкват през въртятщата се врата), но докато този момент настъпи, бая ще поцвилите от смях в салона, а също така може и да ви стане малко тъжно.

Защото освен наистина супер смешните моменти (а те са много и са наистина добри!), ще видите и как една 43-годишна жена изживява първата си бременност и раждане, а именно – съвършено нормално. Без много-много предупреждения (НЕ СЕ СГЪВАЙ ПРЕД КОМПЮТЪРА!!, НЕ СЕ ВОЗИ НА КОЛА!!, НЕ ЯЖ СИНЬО СИРЕНЕ!!), без някой да я третира като болна или недъгава, без упреци и специално отношение. Просто една жена, която забременява нормално, бременее нормално и накрая ражда нормално – разбира се, когато Ема Томпсън е наблюдаващият ти лекар, вероятно е малко по-лесно всичко да е нормално, но е важно всички да видим, че по света има места, където бременността, дори и на тази възраст, се третира като нещо естествено (каквото и е!)

Та, ако имате нужда от два часа, в които да се посмеете здраво и да се почувствате отново като Бриджит Джоунс – непременно си купете билет и отивайте да я гледате – естествено, без мъже. Да, може да ви се стори малко поостаряла (като че ли пък ние не сме), но е все така очарователна, смешна и тромава – особено в деветия месец. И, за да ви спестя чуденето – не, не си е правила пластични операции. Просто такъв е животът и той посвоему е красив. А в случая – и МНОГО смешен, с което заслужено получава 7.6 по IMDB и моите адмирации.

Пък ако някой ден, след около 37 години, направят и четвърта част, наречена “Бриджит Джоунс: Внуци и правнуци”, може всички дружно да си занесем изкуствените стави и ченета и да ѝ се посмеем още веднъж. Почти съм сигурна, че ще си заслужава.

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

Добави коментар