Онова чувство, когато паркираш перфектно, но… на грешното място

0

Черпим ви днес с този разкошен кратък разказ на София Улинска, в който много от вас ще се разпознаят, сигурни сме!

********************

Една малка и незначителна в смисъла си историйка, забавна по делнишки.

Мъжът ми Гешев пак отиде да поработи в чужбина. Понеже той много ми помага или по-хубаво казано – доволно ме оставя да не му преча, аз всеки път изпадам в стрес да го няма. Винаги бавно влизам в промени и, докато това стане, съм дни на отворените врати на паниката, нека тя влезе СЕГА!

Два са най-големите ми кошмара без него – колата и храната. Храната може и да не е проблем – просто не ядем, но колата… тя трябва да се паркира!!

А аз не мога!

Ден втори (първият се опитвам да го забравя): решила съм го, мисля позитивно, мога да паркирам, ще паркирам, гледах клипчета!

Шофир-шофир до офиса, мигачи, завои, куул съм, аварийки, изравнявам се, пълен десен, лебедова или не, всичко днес ще бъде песен! 2 маньовъра и заспа.

Издишам символично с ръце, all is good in my world.

Толкова лесно, а аз така перфектна! Телефон, чанта, ключ, 09:04, муцка. Защо, защо обаче нещо хич не се усеща както трябва…? Ммм, чистачките? Огледалата? Аварийките, прозорците?

Всичко е по чек лист.

О, това ли било, радиото! Радиото. Ъъ, детска песен??! По Zrock??! А, споко, това е от CD-то на децата.

ДЕЦАТА!!!!

Аз не знам кое чувах по-силно – “у дома часовник трака” или нетипичното мълчание на децата от задната седалка… Обръщам се бавно, искам да имам времето да направя онази усмивка “Как сте дечица, стигнахме, точно тук трябва да бъдем, мама не се е объркала”.

– Мамо, защо сме на работата ти? Ще ходим ли на детска?

Упсиии, ми… ще ходим, що пък да не ходим… на детска, значи… поначало натам бяхме тръгнали, ама мама се увлече с новото си хоби за усъвършенстване. То не е някакъв проблем да оставим колата, съвършено успоредната на бордюра кола, и да ходим пеша, но навън вали, нямаме чадър, а и… идва моментът с после, онова после, онзи късмет, който не се случва два пъти на начинаещия т.е. НЯМА ДА МОГА ДА ПАРКИРАМ ТАМ и ТАКА ВТОРИ ПЪТ!!!

Другият глас се обажда: Не стига, че сме гладни, а сега и да се намокрим… Мечка страх, мен не страх, палим, караме, спираме на детската на забраненото при Меверето, изтиквам дечицата пред едни с патрулка и така нататък, вече не е интересно, губи ми се неволята.

И понеже ме бяха обвинили, че съм много обяснителна, съставена бе и кратка версия, за да го няма дългия съспенс в забързаното ни ежедневие:

Отсъствие, тревога,
кола, маршрут,
тротоар, паркиране,
не мога,
деца, вина, капут,
объркване, градина,
мевере,
финал, талант,
добре.

Facebook коментари

Добави коментар