Оле Мале по света и у нас

0

Този текст се посвещава на няколко наши сънародници, живеещи в чужбина, помогнали на каузата ни Оле Мале, която днес навършва 1 година, да напусне пределите на България и да влезе в сърцата и къщите на хора в други държави. Имената на тези благодетели ще прочетете надолу в текста. Благодарим ви от сърце! Ваши Красимира и Елисавета, които сега ще разкажат за своите преживявания във Виена и Лондон, където Оле Мале направи първите си чуждестранни стъпки.

***************************************

Разказва Елисавета

Помня деня, в който решихме, че България е тясна за душата на Оле Мале и трябва да прескочим отвъд границата, за да покажем на целия свят страхотните неща, които майките на деца с увреждания правят за проекта.

Решихме го, защото никога не сме разбирали, че има граници. Такива сме. Но то това само с решение „Айде да идем на Марс“ не става. Трябват ни прекрасни хора, които да ни повярват, да ни помогнат и да ни дадат част от сърцето си.

Всичко започна с Никола Пенев и Елисавета в едно софийско заведение. Горкият Никола е млад, проспериращ българин, живеещ в Лондон и анализиращ неща в голяма фирма посредством математически знания, които дори не можете да осъзнаете.

Той неразумно беше дошъл да се запознае с Елисавета и да ѝ подари един телефон без да подозира, че Елисавета не оставя хората току-така намира, да се измъкнат само подарявайки нещо.

И го притисна да помогне да заведем Оле Мале в Лондон, за да се запознаем с българската общност.

Той така се уплаши, че ме запозна (това съм аз, Елисавета, ако не сте разбрали) с Мартина Ангелова – най-дейният и сърдечен човек, който съм срещала от доста време насам.

Мартина просто премина през нас като фурия и първом ни запозна с Милена Везенкова – прекрасна жена, директор на две български училища в Лондон, за които можете да научите от Фейсбук страницата им BG Shkolo London, предприемач и истински благодетел. Тя качи в своя онлайн магазин играчките на Оле Мале, за да бъдат достъпниза всички българи в Лондон (и те ВСЕ ОЩЕ СА достъпни там).

През това време Мартина неуморно организираше благотворителния коктейл и благотворителния базар в склада в Баркинг, където се намира българското училище „Васил Левски“.

Докато в Лондон кипяха подготовки, също толкова дейните българи от Австрия никак не искаха да останат безучастни и ни привикаха, на строг немски, тутакси да се явим на техния ден за българи – Infotag, където ни предоставиха напълно безплатно възможността да разположим щанд и стотици хора да се запознаят с каузата ни и купят играчки.

Във всичко това замесените са Димитър Георгиев, Мартина Шопова – Янева и Александър Детев, без които това нямаше да е възможно.

И така, един ден Елисавета пристигна с три възголеми кашона (те пристигнаха отделно, но така звучи по-драматично) във Виена – нашата първа чуждестранна спирка.

На летището я чакаше Димитър Георгиев. Вие го познавате. Той е Пътник О‘ Свиден, редовен автор на Майко Мила!, баща на две разкошни дъщери, женен за най-прекрасната руса бургазлийка на света (какъв късмет за варненец) и собственик на къща, ей там високо, на хълма, над едно виенско предградие, което аз постоянно наричах Вафелхоф и което така ще си и остане в моята памет.

Та този великолепен човек ме посрещна с кафе с мляко, постоянно говорене и такава сърдечност, че българският ми скептицизъм ми каза да внимавам.

„Знаеш ги тия хора, Елисавета, знаеш ги“, ми вика скептицизмът. „Те говорят, черпят те, водят те на музеи, ресторанти, пускат шеги, помагат ти за всичко, мъкнат кашони и накрая… всичко това го правят, за да те убедят, че има надежда за човешкия род и всичко ще бъде наред“.

Слава Богу, останах само два дни преди този човек да успее да разклати твърдите ми, негативни и мрачни устои. За всеобщ късмет се върнах почти толкова намусена, колкото отидох, макар че дни след това ми миришеше на кроасани наоколо.

В самата Виена продадохме толкова много играчки, на толкова много хора, че успяхме за един ден да съберем 1700 евро от продажби, а организаторите на Infotag ни дариха 200 евро, които покриха всичките ни разходи по транспорта на мен и играчките.

Елисавета във Виена.

И така, аз, приятели, бях поена с кафета, водена на шницел от семейство вегетарианци, слушах деца как свирят на цигулка и присъствах на рождения ден на други деца, а накрая си взех българската самоличност, качих я на самолета и – с писъци и сълзи (страх ме е да летя), се върнах, щастливо стиснала парите, които българите във Виена с радост дадоха на майките на деца с увреждания, срещу което получиха фантастичните им играчки.

Димитър Георгиев aka Пътник О’Свиден.

Неусетно дойде другата седмица и аз си стегнах чантите за Лондон. Нискотарифна компания, ставане в 4 сутринта, самолети и автобуси.

Този ми полет беше толкова страшен, че пищях първите десет минути без да спра. Хората бяха потресено-ужасени, една жена дори се опита да ми помогне и да ми подаде бонбон, но аз бях толкова концентрирана да върху последните си мигове и да се прощавам с децата си мислено, че ѝ се троснах да не ми пробутва бонбоните си.

Моля да ме извини, наистина. Простете на клетата истеричка.

Накрая ми се наложи да се успокоя и за това допринесе една от стюардесите, която ме позна, весело ме прегърна и каза „Колегите ме информираха, че има една неуравносвесена жена, която се държи непоносимо, та реших да погледна“. Благодаря ѝ, че ме успокои.

И все пак ми се наложи да изпия едно малко уиски, за да намеря сили да пристигна в най-изисканата столица в Европа, където ме посрещна Мартина Ангелова и с английска изисканост да ме погледна (аз принципно не съм много за гледане) и каза:

„Отиваме на ресторант, на фризьор и на чай в 5, а после на коктейла в известен лондонски клуб, където ще се запознаеш с принц и много прекрасни хора.“

Ако щете – вярвайте, точно така и стана. Бях завлечена на ресторант, оставена да поспя следобед, после издухана в салона, в който се издухва Кейт Мидълтън, пих чай в абсолютно изумителна обстановка, докато ми свиреха на арфа и накрая отидох на коктейла, за да се запозная с българите от Сити клуба и принц Кирил.


Стойността на билетите от това събитие ще бъдат дарени на нашата кампания, за което ние сме безкрайно благодарни.

Елисавета в компанията на Мартина Ангелова, принц Кирил и още един от организаторите на събитието.

За малко да реша, че животът е хубав и пълен с удоволствия, но още на другия ден си тръгнах обратно за София, за да отстъпя мястото си на Красимира, която пък долетя , за да домакинства на базара за коледни играчки съвместно с Милена Везенкова, Мартина Ангелова, принц Кирил и търговския аташе Таня Койчева.

Ето какво ни пише и клетата Красимира, докато клечи в КАТ, за да си смени собствеността на колата, и с умиление си спомня, че допреди два дни е пила капучино в Камдън и се е разхождала важно-важно по Оксфорд стрийт, а сега стърчи като побит камък на изтърбушено столче в Дървеница.

Разказва Красимира

Аз, за разлика от Елисавета, постъпих малко по-мъдро и си взех билет за нормалнотарифна авиокомпания, и, без писъци, припадъци и прегъната от ужас жлъчка – защото аз обожавам да летя със самолет, кацнах елегантно в Лондон, където отново бях посрещната от неуморната Мартина Ангелова.

Мартина, да ви кажа, покрай нас измина около десет хиляди километра от Лондон до всички възможни летища наоколо и обратно, само за да ни взима и откарва, и сега сигурно няма да пожелае да вземе когото и да било, от което и да било летище, в следващите осемнайсет години.

В Лондон спах в най-жестоката типична британска къщичка в прекрасния квартал Хамстед, където живее моята приятелка Ралица Барановски (виден и много талантлив гръден хирург в Лондон, скоро в отделен материал ще ви разкажа за нея), нейният съпруг Ярослав и бебето им Леа, за чието гостоприемство съм им дълбоко благодарна.

На 3 декември, облечена в пола и гримирана подобаващо, се явих в българското училище „Васил Левски“ в Баркинг, където ме посрещна Милена Везенкова – едно абсолютно фантастично създание, което ври и кипи от идеи и дела, продава български стоки в Англия и помогна играчките на Оле Мале да стигнат до британска публика.

В следващите 3 часа, в компанията на височайши особи, сред които принц Кирил, търговския аташе Таня Койчева, отново нашата неуморна Мартина Ангелова и Милена Везенкова, успяхме да продадем десетки коледни играчки за умопомрачителната сума от 1600 лири!!!

Играчките в българското училище в Баркинг.

Милена, понеже предния ден явно е стояла осем минути без да върши нищо, беше опекла и феноменална баница с локум, с която съвсем взехме акъла на всички присъстващи. Само Красимира, която е известна по целия свят с това, че отказва да яде въглехидрати под формата на разточителни баници с локум, не я опита и досега още я сънува, но, както знаем, народът си е казал за гладните кокошки какво сънуват…

От това кратко видео пък ще разберете как протече базарът, ще се запознаете с всички намесени в неговата организация и ще чуете и лично принц Кирил!

А след това, въоръжена с 1600 лири и хиляди предупреждения от всички да внимавам за обирджии, крадци и всякакви други криминални елементи, препасала раницата пред мен и с очи, отворени на 16 и дебнеща за всякакви опасности, прекосих цялата Оксфорд стрийт, за да се нагледа и моята бедна душа на истинска коледна украса и празнично настроение.

Беше толкова фантастично хубаво, че ви пускам едно видео, да ви стане хубаво и коледно на вас в тоя живот.

Опазих лирите, напълних очите и, доволна, щастлива и на следващия ден добре нахранена (отново със съдействието на Мартина Ангелова) с тайландски манджи със скариди, тайландска бира и италиански шоколад, се натоварих като един махараджа на самолета, където имах привилегията да видя прословутата огромна луна, облещена срещу мен, на фона на море от облаци, стелещи се под нас, и да си мисля колко хубав и смислен е животът понякога (особено когато не клечиш в КАТ).

След което ни друсна такава турболенция, че почти изплюх една скарида върху предната седалка и си помислих какви щастливци са пътниците в този самолет, че с тях пътувам аз, а не Елисавета, която щеше да се е завряла с писъци в някое от отделенията за ръчен багаж и да крещи оттам за помощ.

С това нашите чуждоземни представления засега приключиха, но сме сигурни, че държат влага на много от намесените хора – за което сме им искрено, дълбоко и от сърце благодарни.

ПП: За наша радост, играчките ни ще летят и до Милано, където ние няма да ходим и на Елисавета няма да ѝ се налага да умира от страх, но благодарим от все сърце на Гергана Христова – най-търпеливата жена света.

Какво е Оле Мале, какво свършихме за 1 година с кампанията “Търся втора работа” и кои са майките зад каузата, можете да гледате в това видео.

Facebook коментари

Добави коментар