Снимка: Снежана Онова
Първата Нова Година след раждане

За първи път от много Нови години насам останах вкъщи (последния такъв случай е бил миналия век). Лежах простряна на дивана, наметната в суичър, омазан с банан, и гледах недоумяващо как някакви хора подскачат на площада на минус 15 градуса, облечени в официални дрехи. Ужас! Луди! Къде-къде по-хубаво е да се омотаеш в някакъв парцал, да се излегнеш като коматозен тюлен на дивана и да чакаш Дунавското, ровейки с две ръце в купа с фъстъци!

За да убия времето до хорото, отворих Фейсбук и – Господи, какви неща прочетох вътре! Хората публикуваха тържествени новогодишни декларации, списъци с постижения (един отслабнал, друг си купил апартамент, трети отгледал авокадо на южния балкон), оценяваха постигнатото, благодаряха на изминаващата година и залагаха цели за следващата – ако съдех по постиженията от тази, беше редно да са свързани със строежа на мост или смяна на пола.

Много се фрустрирах и тъжно се зарових още по-дълбоко в люспите от фъстъци.

Не бях сигурна точно коя година изпращам – две и петнайста? Четиринайста? Четирихиляди и тристната? Преди или след новата ера? Не че ми е много важно да я знам, нали, защото така или иначе нищо не помня от нея. Имах смътни спомени, че предната година ДОСТА дълго време бях бременна, след това някакси родих едно прекрасно и мило дете, и изведнъж настъпи своеобразна полярна нощ с продължителност от около 11 месеца.

Очевидно от време на време съм била в съзнание – по свидетелски показания съм хранила бебето, давала съм му вода и някои адски важни вещества, като пащърнак, тиква и ЗАЕШКО С КОПЪР! Все пак, пораснаха му зъби (на бебето, не на заешкото), а и проходи – ако не му бях давала пащърнак, едва ли щеше да проходи, нали?

В 1 (ЕДИН) от тези пъти, в които съм била в съзнание, успях да отида на бар. Искам да ви кажа, че преживяването много ми хареса. В бара имаше хора, които не ревяха и не се насираха, всички говореха за неща, различни от кърмене, броколи и подсичане, смееха се и си миеха ръцете сами.

Помня още, че лятото няколко пъти бяхме на море. В смисъл, че помня, че пътувахме натам и после пътувахме насам, а между двете пътувания помня само, че стоях на брега, плачех и виех като чакал срещу шамандурата на Градина, защото бебето предпочиташе да се тъпче с шепи пясък и смрадливи водорасли вместо с грижливо намачкан био морков.

В общи линии, явно съм имала една прекрасна година, нищо че помнех само пет дни от нея. Останалите бяха обвити в безпаметната тъмнина на полярната нощ, благодарение на която човечеството е оцеляло до днес. Вече съм убедена, че тоя свят го има само защото след раждане жените получават амнезия и забравят абсолютно всичко от първите 2-3 години – иначе нямам логично обяснение как толкова много от тях се навиват да раждат второ, ЧЕ И ТРЕТО!

В крак с тенденциите се опитах да си пожелая нещо за следващата година (която и да беше тя). Като начало – всички да са здрави и да нямат сополи и висока температура. След това си пожелах 1 година след раждането, ако е удобно, да имам по един непрекъснат 8-часов сън – разбира се, само от време на време и не всяка нощ! Примерно – всеки четвъртък и събота. И накрая си пожелах и асансьор на метростанция Сердика, давайки си сметка, че от трите това е най-утопичното желание.

Учтиво отклоних и няколко last-minute покани за новогодишни партита. Представих си как влизам в някой бар, трескаво се оглеждам за неизмити шишета, ИЗМИВАМ ГИ, преяждам с кашу и коктейлни моркови, нарязани на пръчици, и накрая заспивам като камила зад някоя плюшена завеса. Мерси! Никой няма нужда от тая гледка. Пък и в края на краищата, да изкараш Нова година с бебе се случва общо взето един път в живота (освен ако не си като Елисавета и не родиш още петнайсет пъти). Ще се изтрае! Легнах си след Дунавското, а най-хубавият подарък беше, че детето не се събуди от фойерверките и гърмежите. Понякога човек и на малко се радва!

Майтапът настрана: Много е вероятно наистина да не помните нищо от годината, в която сте родили. Може би от нея ще помните точно толкова, колкото и от годината, в която самите вие сте се родили. С повече късмет ще имате хубави спомени от раждането и горе-долу – това ще е. Има изследвания, които доказват, че по време на бременност мозъкът на жената се свива с 5% и остава в този вид дълго време след раждането (представете си ако и преди това не е бил много, колко ѝ остава…). Ако продължавате да прибирате кафеварката в хладилника, да наричате шунката „кашкавал“ и да се опитвате да смените телевизионните канали с телефона или ключовете – това може би е обяснението. Не се шашкайте, все някога (но никой не казва кога!) ще мине, а дотогава може да се извинявате с научните данни.

24 КОМЕНТАРИ

  1. Що не ги казвате по-рано тия неща бе хора?!?! Аз три родих и не съм сигурна дали и 5% мозък ми е останал. И макар най-малкото да е вече почти на 7 още ми се губят моменти, ама то може вече да е от ЕГН-то 🙂

  2. Добрата новина е, че на метростанция Сердика ИМА хасансьор – лично си возих на него осеммесечното шкембе преди две седмици 😀

  3. с подобни “научни” факти затвърждавате нагласата на работодателите да не наемат жени в детеродна възраст или да им плащат 20 % по-малко за еднаква квалификация, еднаква длъжност. Брависимо, а май казахте, че сте феминистки? !!!

    • Продължавам да се изумявам колко сериозно биват приемани очевадно хумористичните статии на Майкомила 😀
      А колко по-нормално е да се приемат с усмивк като един приятен начин за забавление!

    • Гери, обожаваме ви!!!! Имате блог с една единствена рецепта за еклери!!!! Това е толкова дзен, ахахахаха <3 Велико!!!

  4. Моята първа Нова година с бебе беше в болницата (родих на 28ми декември), но подозирам, че втората НГ ще протече по описания сценарий 🙂

  5. На пук на всичко, първата нова година с бебе отидохме на бар. За пръв път бяхме извън домашна среда. Исках някой да ми сготви, да ми сервира усмихнат, да ми вдигне и измие чиниите. А и детето по това време предпочиташе да заспива на силна музика. Рамщайн беше любимата. Е, в бара нямаше рамщайн, но имаше всичко останало. Паркирахме количката до масата, пихме, а той спа. Беше малко скучно, но бях облечена добре и някой друг се грижеше за мен.

  6. Това беше най-тъпата статия която съм чела!И то от някоя много депресирана майка!спомняла си само 5 дена от годината….за някоя бавноразвиваща се жена ли става въпрос или за жена която е родила-това не е някакъв феномен ,не е болка за умиране и нещо от което трябва да се оплаквате денонощно.Много грозно е описано всичко и наистина ако има такива жени наистина много жалко……

  7. В една и съща година /преди много години/ влязох в университета, омъжих се и родих. В следващата година гледах бебе и ходих на лекции /прехвърлих се вечерно, за да бъда през деня с дъщеря си/ . На следващата записах и втора специалност , и открих работата на живота си, където съм вече повече от 20 години. Да, имах безсънни нощи, нямах море всяка година. Дъщеря ми порасна, аз направих кариера. И преди, и сега паметта ми е избирателна – помня хубавите неща, трудните – не. Защото са дошли, за да ме научат на нещо и са си отишли, след като са си свършили работата. Написаното е “избродирано” с хумор и остроумие – но не е достоверно. Днес, килограмите ми/според кантара/, и паметта ми/надявам се/, са същите, както преди 20 години.Мъжът се оплаква от казармата. Естествено е. Това е принуда. Майчинството е избор. Женствеността – също.

  8. Майкомила, хванете да напишете една статия-панегирик за тези майки-героини, които правят всичко перфектно, никога не не се оплакват и мозъците им наместо да се свият с 5% процента след раждането са се изстреляли в космоса като ракета-носител в мисия към Марс. И докато окачествяват лирическия герой на лигав бавноразвиващ се вторачен в собствената си грозотия, някак им се изплъзва че на тия години не са се научили къде се слагат такива дреболии като паузи, препинателни знаци и главни букви. Или че имат чувство за хумор колкото смачкано авокадо.

  9. При мен е обратното – първата година я помня, обаче от раждането не помня почти нищо. А беше 16 часа! Даже не помня изплака ли бебето и ако да, какъв аджеба е бил този свещен звук който всички нормални майки помнят цял живот. Всъщност и второто не го помня изплака ли, а с него дори нямах епидурална да я обвиня. Тия раждания дето уж се помнели завинаги, и двете са ми някаква мъгла… Но децата са добре, значи добре са минали и двете.

  10. Добре, че е майтапът да си кажем истината! Хем се смях, хем си викам “Точно така се чувствам и аз!” Важно е самоиронията и чувството за хумор да не се губят. Също и да си кажем, че следващата година ще е по-лека:)

  11. Спокойно, само първите 2 години са така.Имам 3 деца и на фона на Вечността, 6 години от живота ми са просто прашинка…Така стигнах до Свещената Истина: дали ще имам спомен или не- годината тъй или иначе си минава….

  12. Така не се бях смяла цяла година! Все едно моя живот беше описан а умрях от смях точно новогодишната нощ.

Добави коментар