Нищо, другия път ще е момиче!

0

На гости днес ни е една адски необикновена майка, родила – при това съвсем планово – три момчета, и в момента бременна познайте с какво? Сигурни сме, че няма да се сетите! С МОМЧЕ! ЧЕТВЪРТО! Името ѝ е Евгения Богданова и всичко, което иска, е хората да престанат да ѝ казват, че следващото ще е момиче! Преди да ви оставим с текста ѝ, тематично ще припомним разказа на Аделина Банакиева, наречен Как от скука се сдобих с петима сина, както и още един – от Надежда Оронова – Захариева, майка на четирима синове и МЪЖКО канарче, всички от които са непрекъснато гладни. Разбираемо, нейният разказ се нарича Как се изхранват четири момчета. След изброяването на целия този безкраен низ от деца и пойни птици от мъжки пол, ние сядаме малко да си починем и ви пожелаваме приятно четене.

 

********************

Нищо, другия път ще е момиче!

Да започна с уточнението, че няма нищо по-влудяващо от това да наричат момчетата ми “Нищо”. Поне аз така го чувам. Може и да е от хормоните, това неизменно обяснение за странното ми поведение вече 4 години и половина.

Да започна с това, че се зарекох да не се омъжвам бременна. Е, бях само малко бременна. Има-няма 4-5 месеца. Какво ще ги правим на въпрос? Обаче не си взех поука. Да не се заричам става дума. Не съм се омъжвала повече от тогава, че и бременна.

В една прекрасна лятна вечер родих точка Първа от лудата ни мечта “Три момчета, за три години” (по-нататък ще я наричам просто Мечтата). Сценарият е ясен. Три месеца врещя неуморно, понякога защото “кърмата ми била рядка”, понякога защото съм го “научила на ръце”.

Моят съпруг продължи да тренира “Бяла роза”, научена специално за сватбата, обаче с пищящо бебе на ръце и над главата на милите съседи от долния етаж. То по някое време заспиваше, все пак не знам чия глава би удържала на това упражнение повече от 3-4 астрономически часа. Кротна се след тези три учебникарски месеца. И ние започнахме да поглеждаме назад към Мечтата.

Планирахме второто дете с прецизност на швейцарски часовник. Ще бъде зодия Скорпион. Като баща си. Като че един не ми стига, та и на втори се навих. Планът продължаваше да работи в наша полза. За желаещите Скорпион, знайте, че Свети Валентин е един прекрасен момент, за да нацелите термин, който “трудно ще избяга”. Само, моля, на швейцарския часовник не слагайте китайски батерии, както ние направихме (опитвайки се да пуснем голямото дете на ясла).

Ред сополиви и кашлящи обстоятелства доведоха точка Втора от Мечтата при нас 20 дни преди термин, разбира се, зодия Везни. Нищо, де, много важно. Нали е жив и здрав. И кротък. Бебе-мечта. За сметка на това един ревнив звяр се пресели в “баткото” и ние решихме да пренапишем Мечтата. Нека тръгнат на училище и тогава – още едно. Пък може и да променим втората част и да вкючим думата “момиченце”. Защо не?

Година и малко след това скандално наше решение – децата ни да са с такава разлика, че да не разчитаме голямото да отгледа малкото, две черти лъснаха на тест за бременност по случай рождения ден на съпруга ми. Това е нещо като онези мацки по без нищо, дето си слагат панделки на талията, но понеже моята талия не можех да преценя къде е, реших да действам още по-романтично… с обещание 9 месеца да нямам цикъл.

Наложи ми се цяла бременност да чувам “Нищо, четвъртото ще е момиче”. Все едно момчетата, видиш ли, не са хора. Или както казва моя приятелка “Все едно съм бременна с щраус”.

В крайна сметка, това беше планувано в Мечтата. Какво по-хубаво? И ето че три години след точка Първа, се появи точка Трета. Не стига, че огелпих зодията на мъжа ми с второто, а третото си го родих не просто в моята зодия, а навръх моя рожден ден. Естествено (за раждането иде реч).

Тук е моментът да пукнат едни фойерверки и да минат финалните надписи. Мечтата изпълнена – и преди, и след запетаята. ЗАРЕКОХМЕ се, че спираме с производството, за да може аз в обозримо бъдеще да се върна в обществото, съставящо сложни изречения.

По-досетливите вече са разбрали.

Чакаме Четвърто момче. Научихме благата вест 4 месеца след горния абзац. В момента съм в онзи период на бременността, когато хората осъзнават, че не съм надебеляла, а бременна.

И вместо:

– Здравей! Как си?
– Добре, благодаря! А ти?
– Аз също!

си казваме:

 – Този път момиче ли е?
– Не, момче е.
– Нищо, петото ще е момиче.

Не се заричам, че няма да е.

П.С. Докато си излея душата никое от децата не пострада. Те щастливи си чакат четвъртия за белот.


Facebook коментари

Добави коментар