Нeвероятните приключения на джобните за морето

0
Unsplash

Преди да загреете за ваканцията с евъргринй текстовете С 3 (три) деца на море – изживяването в цифри и Почивка с деца. Наръчник за оцеляване, вижте тази невроятна история на Величка Стоева за един изчезнал портфейл с всичките пари за морето. И помислете пак кое е по-сложно: с деца на море или с деца без море?

____________________

Сатурновата дупка е голяма дупка, ей… Да станеш в събота сутрин, да си купиш прясно набрани череши от бабата в квартала, да хапнеш черешките, да си потърсиш портфейла (защото само на череши не се живее) и – няма го.

Там да са всички лични документи и карти. И джобните за морето. Почвам да обикалям квартала и Сатурновата дупка се отваря под формата на късмет – намирам 15 лв., чакам да ги върна на някой или се надявам да са следа към моите малко повече от 15 лв.

Продължавам да обикалям и сега от Сатурновата дупка излизат двама полицаи. Питам за помощ, молят леко да се дръпнем от това място, за да не помислят ромите от близкото гето, че аз съм подала сигнала, на който са били…

Дръпвам чак до детската площадката, за да играя с детето. Докато се ядосвам на тъпата ситуация, внезапно осъзнавам защо парите наистина нямат значение. Падам зверски, държейки детето в ръце. Кошмар – то започва да плаче, аз още повече.

Ставаме, добре сме, с охлузвания – детето по-малки, аз доста по-големи. 8-9-годишно момиченце идва да ни попита как сме и от умиление се разплаквам още по-силно.

Прибираме се вкъщи да промием раните и нервите – с кислородна вода и 10-годишно в капачка, за кураж!

Ще поемаме към РПУ да уведомявам държавата, че не съм съхранявала отговорно и добросъвестно личните си документи. Разбираме се, любезен дежурен полицай ме уверява, че няма нужда да пиша и обявявам нищо – глобата е една и съща за откраднати или изгубени, утре направо да идвам да вадя нови.

С накуцване – напред към следващата цел. В мола всяка дама, която се разминава с мен, гледа с изцъклени очи раната. Ей сега ще си я прибера вкъщи да я промия с още една капачка 10-годишно, само да си заявя нова карта. Любезни са в банката – 10 лв. за това, 2.50 за друго, ама нали ще ходим на море…

Прибираме се, пак промиваме раните и нервите, когато телефонът изпищява: „Здравейте, да сте губили нещо днес?“ О, чудо… Портфейлът е в съседния вход, хората го намерили подхвърлен, куцам по-бързо и внимавам, защото нося вино и ракия, да са здрави!

Всичко е там – снимките на децата, картите, дафиновият лист и люспата на шарана за късмет.  Само парите ги няма, ама важното е да сме живи и здрави, и съседите – също.

Нека и някой друг да си има джобни за морето!

Facebook коментари

Добави коментар