Настолните игри – кеф за родители и деца

0

Sofia Board Game Weekend дойде! Това е първото по рода си мащабно изложение за настолни игри в България. Може да идем, да видим и да пипнем от днес до неделя – 23, 24 и 25 март – във Фабрика 126, а билети ще намерим както в мрежата на Eventim, така и на място.

На фестивала ще се случват най-различни яки неща, като пускането на най-новата българска настолна игра A Place in the Sun, конкурс за нов проект за настолна игра, различни турнири, а също ще може да продадем или купим игри втора употреба. Ще има гости от чужбина и ще се срещнем с вдъхновяващи хора, които стоят зад успешни български проекти с групово финансиране (краудфъндинг).

А пък Майко Мила! се свърза с Петър Хераков, един от организаторите на това разбуждащо мозъка събитие, за да разкаже какво влияние имат настолните игри върху децата и как помагат за тяхното развитие, като учат на търпение, концентрация, работа в екип и какво ли още не.

——–

Хладна дъждовна неделя. Жената гледа филм, едното дете я бута от дивана, за да се настани по-удобно с таблета. Другото се е затворило в стаята си и вече час и 38 минути говори по телефона с най-близката си приятелка от класа. Мъжът е в кухнята – готви пилешка супа. След час и половина ролите се сменят – мъжът сяда да зяпа футбол, жената прави мусака.

Обаче нещо ви гложди – все пак неделята е ден, в който уж сте заедно (няма спешна работа, няма драма и домашни в училище). Искате да измислите нещо, което да правите заедно.

Поглеждате рафта – там са наредени три кутии с настолни игри, които сте купили в порив. Но не ги докосвате, защото няма време, не знаете правилата и какво ли още не.

Ето ви няколко причини, поради които си струва да запретнете ръкави и да избършете праха:

Учат децата (а и възрастните) как да губят

Да, гадно е да загубиш. И децата плачат. И обръщат дъската, масата и какво ли не (поне са достатъчно малки обаче и не могат да ви погнат с ръбата, стара, дървена табла). Но децата и печелят. И знаят какво е удоволствието, когато си се борил за победата и си я постигнал честно. Така се научават, че не винаги можеш да спечелиш, но изпитваш задоволство, когато си се опитал и си дал всичко от себе си. И се научават да правят разликата между това да играеш гадно за победа и да се държиш гадно извън играта.

Учат на търпение

В игрите има ходове. И чакаш останалите, докато дойде твоят. И се учиш на търпение. Скоростта, с която децата си пускат любимата музика, филм или електронна игра, ги кара да мислят, че всичко може да стане толкова бързо. Играейки те получават живо доказателство, че някои неща се случват бавно.

Учат ги да смятат

„Мамо/Татко, ще сметнеш ли резултата?“. Отговаряте с “не” и чакате. Дори и да са сбъркани една – две точки, не е фатално. Освен ако това не е разликата до победата, защото е измама. Тогава може да се намесите.

Показват, че в нещо децата са по-добри от родителите си

Не е лесно – възрастните винаги искат нещо, знаят нещо, правят нещо, което децата не могат. Игрите са шанс децата да покажат, че и те могат да се справят също толкова добре.

Учат на кооперативна дейност

Освен игрите, в които всеки е сам за себе си, има и такива, в които играете заедно срещу играта. Тоест всички срещу обстоятелствата. Което спестява дилемата дали да ги побеждавате и колко да им пускате да печелят. И дава шанс на детето да покаже, че може да мисли и да работи заедно с вас в един отбор.

Развиват концентрацията, паметта и уменията за планиране

Повечето игри изискват някакво минимално планиране. И концентрация. Разбира се, не става изведнъж. Първо са пет минути, после 10, после една цяла игра. После може и втора. И ги изискват както от детето, така и от вас. Не може да играете с едното око и една ръка, а с другите да пишете коментари за „Майко Мила!“. Що се отнася до паметта – един приятел има дете, което не знае достатъчно английски, за да може само да разбира какво пише на картите от Magic The Gathering. Но понеже иска да играе запомня наизуст както правят. И като види нова карта, първото, за което пита е какво прави.

Държат всички далеч от електрониката

Тази е продължение на предишната точка. Вместо да се чудите как да ги отлепите от екрана, решението е пред вас. Не че Minecraft не е готина игра, де.

Карат децата да следват инструкции

„Изми ли си ръцете?“ е най-често повтаряната реплика от всички майки, бащи, баби, дядовци и каквито по-възрастни хора има наоколо. Но докато децата се бунтуват срещу постоянната среща с водата и сапуна, инструкциите в игрите въобще не ги карат да драматизират. Защото иначе играта няма да може да се играе.

Децата си дават парите за игри, а не за боклуци

Игри като MTG, Yu-Gi-Oh! (и всички подобни) карат хората, които ги играят, от време на време да дават малки суми, за да си купят най-новите карти. Което учи децата да планират бюджета си (ако разбира се не сте им отпуснали неограничен такъв). А и тези карти не се крият – тоест виждате какво влиза в живота им.

Имате по-здрава връзка с тях

Или поне така се надявам. Ние играехме от малки всичко, което имаше наоколо – от бридж, сантасе, белот, о‘хел, вист, канаста и прочие игри с карти, през табла, дама, Не се сърди човече, до първите Монополи, Скрабъл. После ролите се смениха – ние започнахме да учим родителите. И се надявам децата, като станат тийнейджъри, да знаят, че могат да се събират с други досадни тийнейджъри, за да играят нещо. Ние го правехме едно време (с много бири, но не казвайте на мама).

След всичко това смятаме, че е просто задължително да грабнете децата и да отидете на Sofia Board Game Weekend! От днес до неделя – 23, 24 и 25 март – във Фабрика 126!

Facebook коментари

Добави коментар