Наръчник на (п)объркания пациент: 9 грешки, които правим в болницата

0

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на “Шаркова и партньори”.

През 2009г. става член на Адвокатска колегия-Пловдив и оттогава работи като адвокат, основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През 2013 г. е един от осемте адвокати, избрани да участват в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“.

Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE).

Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата.

В Майко Мила! вече сме публикували текст на адвокат Шаркова по въпроса за информираното съгласие и правата на раждащата жена – Митове за раждащата жена, а след това дадохме старт и на поредицата Наръчник на (п)объркания пациент: информираното (не)съгласие, която днес продължаваме с обзор на грешките, които допускаме, когато сме пациенти в някоя болница.

**********************

Ако някога ви се е налагало да бъдете пациент в болница или да придружавате ваш близък, вероятно знаете, че дори специалистите по ориентиране трудно успяват да се справят с множеството кабинети, клиники, коридори, правила и обиколки.

Всеки редови служител в голяма администрация пък би се затруднил да изчете и разбере купчината документи, които трябват да се носят, представят или подпишат.

Като се одобави обстоятелството, че посещенията в болницата рядко са свързани с хубави поводи и сте достатъчно стресирани, защото вие, детето ви или вашият роднина е болен, престоят започва да прилича на возене на влакче… но не в увеселителен парк.

И ако в обикновен ден ви се случва да забравите да изключите ютията или да не можете да си спомните в колко часа беше родителската среща на детето ви, то в тази ситуация може да се случи съвсем да се объркате и да допуснете, ако не сто, поне няколко грешки, за които после да съжалявате.

Ето защо реших да ви разкажа кои са деветте най-чести грешки, които пациентите допускат, когато попаднат в болница. „Класацията“ е изготвена в резултат на множеството денонощни запитвания, които получавам от притеснени хора.

1. Забравяте да попитате или въобще не се интересувате от имената на лекарите и другите медицински специалисти, които участват във вашето лечение:

В резултат на тази често допускана грешка се случва да чета жалби от пациенти, в които обясняват как „една медицинска сестра с бяла престилка и черна коса“ не е обяснила разбираемо къде се намира отделението по урология. При въпрос към пациент кой е лекуващият му лекар попадам на оригинални отговори като „онзи добрият доктор с бялата коса“. Моя близка пък ми разказа как, докато раждала, на смяна дошъл един „много красив гинеколог“ и тя за момент силно се дезинтересирала от самото раждане.

Законът за здравето задължава лекуващия лекар да се представи с името и длъжността си, както и да уведоми пациентите за имената и длъжностите на всички лица, които участват в диагностично-лечебния процес. Това задължение не е създадено с цел да задоволява любопитството на пациента, а за да улесни комуникацията му с медицинския персонал.

То е особено важно, ако след изписването се налага да получите даден медицински документ или да проследите състоянието си, защото ще сте наясно със самоличността на лицата, които са ви лекували. В много държави представянето на лекаря или медицинската сестра е първата им задача при контакт с пациента, което е нормално. Няма как да имаме доверие и да поверим здравето и живота си на анонимни хора.

Освен това, в случай, че сте недоволни от оказаната медицинска помощ, е много по-лесно да адресирате своето оплакване, ако сте запознати с имената и длъжностите на хората, които са се грижили за вас, вместо да ги описвате сякаш давате показания пред полицията – цвят на коса, височина, облекло или отличителни белези.

2. Подписвате документи без да ги четете.

Документите, които пациентите подписват при прием и престой в болница, могат спокойно да се конкурират с тези, подписвани при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот пред нотариус.

Започва се от всякакви декларации, с които потвърждавате, че сте запознати с правилата за вътрешния ред на болницата, ценоразписа или други обстоятелства, продължава се с информираното съгласие и ред други знайни и незнайни листове и документи. Много често, дори да имате желание да ги прочетете, или няма време, или са неразбираеми, или просто съзнанието ви е замъглено от напрежение и прекалено много информация.

Подписването на даден документ, обаче, удостоверява определени важни обстоятелства. При възникване на спор, вие ще трябва да докажете, че това, което сте подписали, „просто не е така“ или „никога не се е случило“. Ето няколко съвета, за да успеете да въведете ред в хаоса от букви и листове хартия.

Ако изчаквате приема и пред вас има други пациенти, помолете да ви представят документите по-рано, за да имате време да се запознаете с тях;

Ако ви предстои планов прием, потърсете официалната интернет страница на болничното заведение и предварително потърсете важни документи, с които трябва да сте запознати: ценоразпис, заповеди, вътрешни правила. Много лечебни заведения ги публикуват онлайн на видно и не толкова видно място.

Ако скучаете в коридора, докато пред вас има опашка, разходете се наоколо, прочетете табелите, информационните табла или друга информация, която е поставена;

Задавайте въпроси! Не забравяйте, че имате право да задавате въпроси и въпреки хипотетичния риск да изнервите персонала, това е начинът да се сдобиете с разбираема информация. В случай, че имате неясноти, можете да помолите персонала да изчака с подписване на документите, докато вие се консултирате с юрист. Също така няма пречка да отбележите върху съответния документ своите възражения по отношение на поднесената ви информация.

3. При смърт на близък/роднина бързате да се откажете от извършване на аутопсия.

Нека да бъдем ясни и точни: в болниците действително умират пациенти, защото там постъпват тежко болни хора, извършват се високорискови операции и се лекуват сериозни заболявания. Не всеки човек, починал в болница, е починал в резултат на допусната грешка, напротив, грешките са изключение.

В България годишно има над 2 милиона хоспитализации, но броят на жалбите не надхвърля 700, а заведените дела са не повече от 50 на година. В някои случаи обаче близките на починали пациенти имат известни съмнения относно причината за смъртта, качеството на медицинските грижи или своевременната и правилна диагностика.

Често това се дължи на недостатъчно адекватна комуникация, на липса на медицински познания у близките или действително допуснати нарушения в диагностично-лечебния процес. За да може обаче последното да се установи, е много важно да се извърши аутопсия на починалия пациент.

Законът за здравето задължава всяка болница да извършва аутопсии на пациентите, които са починали на територията ѝ, освен ако близките не подадат молба за освобождаване.

Дори в тези случаи, ако ръководителят на лечебното заведение прецени, аутопсия може да се извърши въпреки нежеланието на роднините. Често обаче хората бързат да се откажат от извършването на това важно послесмъртно изследване и едва след погребението или кремацията, решават да търсят адвокат или да се оплачат пред някой контролен орган.

Това е много погрешно, защото в правото е необходимо да се докаже причинна връзка между настъпилата смърт и действията или бездействията на медицинския персонал.

Без да сме наясно с причината за смъртта и патологоанатомичната диагноза, е почти невъзможно да докажем каквото и да било нарушение. След като не знаем каква е причината за трагичния резултат, не бихме могли да установим с категоричност причинната връзка между отделните събития.

Освен това чрез аутопсията може да се научи много за здравословното състояние на починалия и дори да узнаем за наличието на заболявания или аномалии, които се предават по наследство, което е от полза за здравето на поколението.

Аутопсионният протокол се изготвя в срок до 1 месец от извършването на патологоанатомичното изследване и наследниците на починалия имат право да получат копие.

4. Не търсите второ мнение.

През 2017 г. адвокатско дружество „Шаркова и партньори“ проведе изследване сред 553 пациенти относно тяхната информираност за здравословното им състояние. Оказа се, че 70.9% от пациентите търсят и други източници на информация, свързана с лечението им, но най-често това е небезивестният доктор Гугъл (при 60% от пациентите).

Търсенето на информация в интернет, без необходимите познания как да различавате достоверни медицински данни от фалшиви новини, може да е много опасно за вашето здраве.

В същото време Законът за здравето дава право на всеки пациент да поиска второ мнение от лекар и лечебното заведение е длъжно да му съдейства.

Имате право да поискате копия от всички налични документи, свързани с лечението и престоя ви е лечебното заведение, за да се консултирате с други специалисти, включително да поискате различни образни изследвания, взета хистология и други. Възползвайте се от това вместо да сърфирате!

Надявам се с тази статия да съм успяла да разсея мъглата от въпроси, изникващи само при мисълта за посещение на болнично заведение. Този текст беше изготвен с една единствена егоистична цел – да го прочетат повече хора и все по-малко пациенти да ме търсят денонощно за съвети.

Следващия път ще маркирам и останалите пет най-често допускани грешки, когато пациент бъде приет в болница.

Facebook коментари

Добави коментар