Мъжките терзания за секса по време на бременност

2

За секса след раждането на детето сме писали няколко пъти – припомняме текста Преди децата правехме секс, след децата правим… йогаСексът при появата на дете – мисия (почти) невъзможна, както и култовият разказ на Пътник О’Свиден “Как се справяте със секса?”.

Днес обаче ще засегнем темата за секса ПО ВРЕМЕ на бременност – един доста дълъг отрязък от време, в което се случва на жените да им се прави повече секс от обичайното, а някои мъже започват да изпитват затруднения с изпълнението.

Добре е да кажем отново, че сексът по време на бременност в повечето случаи не е противопоказен или опасен – нито за плода, нито за майката – това в случай, че износването протича без усложнения и няма изрична лекарска препоръка за избягването му. Повечето жени могат да се забавляват до съвсем късните стадии на бременността така, както са го правили и преди да забременеят – ако, разбира се, двамата партньори имат желанието за това.

Доста психологически фактори могат да доведат до затруднения или разочарования, свързани с физическата ласка в този период. Затова и решихме да споделим с вас гледната точка на един мъж и разказа му за неговите терзания от невъзможността да преодолее своите бариери по време на бременността на партньорката му. 

Австралийският сайт News.com.au публикува анонимен текст на мъж, който въвежда читателите в нещото, наречено от него самия “големият ми срам относно секса с бременната ми съпруга”. Звучи малко зловещо и извратено, но не е – по-скоро разкрива истината защо някои мъже спират да искат да правят секс с партньорките си, когато те забременеят. Не че нещо ще се промени, ако в момента сте в такава ситуация, но, както се казва – добре е поне да знаете каква може да е причината!

************************

„По време на бременността обожавах тялото на приятелката си – беше прекрасна. Но едно нещо ме спираше и все още изпитвам срам от това. В ранните стадии на бременността, когато тя все още нямаше видимо коремче, мисълта, че партньорката ми е бременна, ме възбуждаше и сексуалните ни взаимоотношения не бяха изгубили заряда си отпреди.

С напредването на бременността обаче забелязах, че сексуалното ми желание спада, а при нея  беше точно обратното – покачваше се.

Не исках да я разочаровам

Стигна се дотам, че започнах да излизам от форма. Повече от веднъж! След това не бях така склонен да предприемам действия, които очевидно накърняваха самоувереноста ѝ. Не исках да я разочаровам и да я карам да се чувства непривлекателна, но в крайна сметка се случваше точно това.

Както всеки мъж може да потвърди, в такъв момент на близост задълбаването в неприятни мисли води неизменно до загуба на ерекция.

Това обаче ми се струваше твърде повърхностно и трябваше да разбера истинската причина. Не беше спад в сексуалното желание, нито тази мисловна клопка. Всъщност си спомням, че бях притеснен за нея, както и за бебето. Да, да, да, зная, че би трябвало да е добре за плода. Не ме тревожеше самият физически акт, а тромавите движения при маневрирането с бременна жена, необходими за комфортен сексуален контакт.

Притеснявах се, че ще я нараня

Бях притеснен, че случайно ще ударя коремчето с коляно или лакът, защото съм доста непохватен, и това може да доведе до спонтанен аборт! Бях тотален хипохондрик на тази тема. Освен безпокойството, че ще я нараня, се случваше някой от двамата да е отгоре и тогава коремът се притискаше в мен. Усещането не беше физически неприятно, по-скоро имаше притеснение, че ще смачкаме бебето. А всички знаем докъде води тревожността в разгорещен момент…

Тя сияеше, беше женствена, а гърдите ѝ бяха страхотни

Но въпреки това аз НЕ можех да се отърся от мислите си. Не беше проблем в привличането – тя сияеше, беше женствена, тялото ѝ беше невероятно, ухаеше страхотно и беше готова за секс по всяко време. Причината беше в проклетия прекрасен корем и в глупавия неоснователен страх за неговата безопасност, който страх се превърна в срам, задето карам жената до себе си да се чувства нежелана. Че не задоволявам потребностите ѝ, след като бе съвсем ясно, че иска секс. Защото я лиших от нещо, което можеше да е истински красиво и интимно, и което вероятно няма да имаме възможност да изпитаме отново.

Това се превърна в огромно бреме, което натежаваше още преди да сме стигнали до физическата част.

Стигна се дотам, че отклонявах порива и избягвах сексуалния контакт, за да се отърва от чувствто за провал.

Беше моята дълбока тъмна тайна, която ме кара да се срамувам и до днес

Аз съм човек, който харесва близостта. Обичам и желая партньорката си, и много ми харесваше как изглежда бременна. И въпреки всичко успях тотално да разваля преживяването от сексуалните ни взаимоотношения по време на бременността ѝ.

Може би съм твърде самокритичен. Може би твърде много се напрягам. Едно е сигурно – въпреки че бе недодялана, ситуацията имаше своята положителна страна – сексът след бременността е умопомрачаващо невероятен. Когато успеем да си откраднем минутка насаме.“

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

  1. Най-важното е да говорите за тези неща, а не да ги криете един от друг и да карате отсрещната страна да се чувства нежелана. Толкова много недоразумения и лоши чувства могат да се избегнат, ако обсъждаме проблемите си с партньора!

    При нас проблемът беше друг. Още от втори месец на бременността, възбудата ми докарваше болезнени контракции. Лекарят ми каза, че е нормално и при 1/3 от жените просто е така, без да има някакъв проблем. Но самата болка просто ми убиваше всякакво желание. Беше толкова зле, че дори еротична сцена във филм ми предизвикваше болезнени контракции, а ако пък решихме да правим нещо, усещането при оргазъм беше почти толкова ужасно колкото контракциите при раждане (както открих впоследствие, като започнах да раждам). И с двете бременности бях така. Следователно – никакъв секс. И през двете бременности иначе много любящият ми съпруг се държа неестествено дръпнато с мен. Дори обикновени приятелски прегръдки избягваше. Така и не пожела да сложи ръка на корема ми нито веднъж, да усети бебето поне. Не му говореше, не слагаше ухо да го чуе, както виждах другите бъдещи бащи да правят. А той искаше деца повече, отколкото аз, и като се родиха много помагаше и им се радваше, и сега е страхотен баща. Но тази тотална липса на интерес по време на бременностите ме подлудяваше и депресираше. След като се роди второто ни дете, го притиснах да ми каже какво по дяволите беше всичко това, и той си призна, че всеки физически контакт с мен, дори ръка върху корема, бил изключително труден за него, защото задействал сексуалния механизъм в тялото му и му било много трудно да се въздържа. Затова предпочитал да стои на разстояние, буквално, за да избягва изкушението. За съжаление и двете ни деца са с огромни кратуни и възстановяването ми беше дълго и тежко, а децата ни са с малка разлика, така че горкият ми мъж беше на сухо доста дълго време, с кратък промеждутък между двете. Сега го разбирам, но ми се иска да ми беше казал още в началото, за да не се чувствам така пренебрегната и отхвърлена, все едно без секс вече за нищо не ставам, а пък бебето съвсем. Така че, хора, говорете!!!!

Добави коментар