Медиатор – третият в развода, който помага да запазим човешки облик

0
Freepik

Днес ще повдигнем темата за ролята на един човек, който може да превърне и най-ужасяващия развод в нещо сравнително нормално. Този човек се нарича МЕДИАТОР – той помага на хората да разрешат споровете, възникнали помежду им. По темата за медиацията по време на развод ни гостува адвокат Юлия Раданова.

Адвокат Юлия Раданова. Снимка: Личен арихв

Тя е управляващ съдружник в LSP (Legal Solutions Partners) – кантора, която работи за дигитализацията на правото и неговата достъпност.

Юлия е активен член на Професионалната асоциация на медиаторите в България и преподавател по медиация и алтернативно решаване на спорове в УНСС. Завършила е право в Софийския университет, кандидат-доктор с дисертация на тема медиацията в брачните отношения и притежава диплома по английско и европейско право от Британски правни центрове, съвместно с Университета в Кеймбридж.

Тя е регистриран медиатор към Министерството на правосъдието, специализираща в трансгранични спорове и притежава диплома по медиация от университета Харвард. Понастоящем осъществява научно изследване, като част от програма за обмен на докторанти в Чикаго – Kent College of Law, Illinois Institute of Technology. Един от инициаторите и активните участници в Проект за стратегическо партньорство Eразъм+ „Онлайн обучителна платформа по медиация“, който в началото на 2019 г. ще бъде достъпен за широката публика, като предоставя дигитализация на обучителния процес и онлайн възможност за междукултурни симулирани медиации.

Каква е спасителната роля на медиатора в един тежък процес, какъвто е разводът, и защо си струва да помислим за включването на медиатор в развода си – това ще разберем днес от текста на адвокат Раданова. Ако сред вас има такива, които са ползвали услугите на медиатор по време на развода – ще се радваме да ни разкажете за опита си!

******

В стаята цари мълчание. Единствено бурна муха пори неуморно въздуха. Но и тя се отказва. Срещнала е погледите им. Видяла е искрата в очите им. Излиза беззвучно от заседателната зала на офиса.

В стаята сме аз, тя и той. Аз – медиатор, или някой, който доброволно и безпристрастно е влязъл, за да реферира един мач с предизвестен край. Предизвестен от самото си начало. Тя и той – страните, живели някога щастливо и създали двете си прекрасни деца. Наречени накратко Катя и Стефко.

Спорът – раздялата и подялбата на всичко помежду им. Наподобява вариации на темата „На си ти куклите, дай си ми парцалките“.

Драмата обаче е изключила смеха помежду им. Срещам жар и плам в очите им. Обидени са. Наранени са. Предадени са. Тук са обаче, защото са смели. Тук са обаче, защото са отговорни. Инициирали сме процес по медиация, в който те се изправят пред тях самите и пред последиците на собствените си действия.

Тук сме заедно – тя, той и аз – онзи независим, безпристрастен трети във спора, който вместо да отсъди кой – крив, кой -прав, съдейства за отправяне към намирането на отговори на въпросите, които си задават.

Още в началото сме си обещали да спазваме следните няколко правила за съвместната ни комуникация:

Без обвинения

Без осъждане

Без прекъсване

Заедно сме, за да извървим трънливия път към намереното решение. Решение, което аз нямам. Решение, което те не виждат. Процедурата, в която сме се впуснали, е своеобразно пътешествие с кораб, с който сме тръгнали през открито море и предстои да открием нова земя. Само че те още не знаят това. Единствено аз ги поглеждам отстрани, усмихвам се зад сериозността на костюма, в който съм облякла позицията си, и тихо си прошепвам наум, че всичко за тях е наред.

Процесът, който са инициирали, е енергийно изпиващ, зареден с емоциите на дълги отношения, които в момента единствено им носят спомен за болка и разочарование.

Миговете на любов и щастие отдавна са забравени. Днес те от партньори са се превърнали в боксьори. От диалог водят престрелка.

Единствена причина в момента дулата на емоционалните им пистолети да са оставени извън залата ни за среща е моето присъствие.

И тяхното притеснение от евентуално негативното впечатление, което ще оставят в мен. А те – те все пак са възпитани хора, с образование и престижна работа. И, ще се съгласите – не им отива да водят нецивилизована битка със средства, характерни за тъмните векове.

Затова и са избрали медиацията – алтернативен способ за намиране на решение, при който спорещите отнасят своя конфликт към медиатор. Медиаторът е онзи трети, който способства намирането на решение, отразяващо и удовлетворяващо интересите на страните.

Процедурата е напълно доброволна и изцяло конфиденциална – т. е. това, което страните си споделят, остава затворено в четирите стени на медиационната зала, без право и на гък за чутото и видяното.

Медиаторът не е съдия, не и арбитър. Той не може и не взема решения вместо страните. А те – страните – са именно тези, овластили го с това да стане изследователя на техния конфликт, и да им съдейства за намирането на решения, които съдът не би постановил, и имплементирането на варианти, за които в съдебна зала не може да става и дума.

Процедурата е бърза (доколкото и с каквато скорост се движите вие) и евтина. Спестява нерви и пари. А и позволява да бъдем чути – може би за първи път в това какво действително е важно за нас – и да бъдем разбрани в опасенията, които таим.

На си ти куклите, дай си ми парцалките“ в тоналността на медиацията прозвучава на нов глас. И този нов глас ни казва: „Куклите и парцалките може да поделим. Така че и ти, и аз, и децата да бъдем щастливи“.

Facebook коментари

Добави коментар