Малка историйка, разказана от дете на тъпо същество

0

Малка историйка, разказана ни от Dimitar Georgiev, по-известен като Пътник О’Свиден, автор на някои от най-хубавите текстове, писани от мъже в Майко Мила! За да предотвратим чуденето и въпросите, уточняваме, че действието се развива във Виена.

*********************

“В обедната почивка опашката на каса в Billa граничи с митинг. Петнайсетина ученици с по едно сокче, още толкова строителни работници с по три бири и една земелка.

В някакъв произволен момент настава бясна паника. Опашката прави мексиканска вълна в опитите си да види какво се случва. Припаднало е момче, примерно 14-годишно. Рязко се вадят телефони, поне трима звънят за линейка.

Само възрастна жена и касиерката скачат да помагат, навеждат се над детето, разкопчават му якето и ризата. До тях е клекнало друго момче, явно приятел на припадналия.

Линейката идва след 4 минути, болницата е буквално зад ъгъла. В магазина нахълтват трима от Червения кръст и мятат хлапето на носилка. Единият остава и започва да задава въпроси. Минута по-късно и той изчезва. Чуваме отдалечаващи се сирени и точно преди денят ни да си потече обратно в коловоза, приятелят на припадналия пита възрастната жена

Кой от близките Ви е починал скоро?

Дъщеря ми, миналата година. Откъде знаеш? Защо питаш?

– Защото хората верно сме тъпи, отговаря момчето и излиза.

Когато излизам, го виждам на спирката и отивам при него.

Ще ми кажеш ли какво беше това за тъпите хора?, питам го директно, без да го поздравявам или да се запознаваме.

Дълго е, казва ми.

Според таблото имаш осем минути до трамвая.

И той ми казва.

Баба му все повтаряла, че хората сме тъпи същества. Когато веднъж я питал защо така смята, му отговорила, че само трябва да се огледа. Че никой на никого не помага, че живеем в студено и егоистично общество и мислим само за себе си. И че едва когато някакво нещастие ни се стовари на главите, започваме да усещаме колко имаме нужда от хора около нас. И че ставаме добри и подаваме ръка само когато сме преживели нещастие. И затова сме тъпи. Защото може и без нещастието, но ние сериозно държим да го изчакаме.

Благодаря му и се прибирам. По пътя си мисля за най-добрите хора около мен. Звъня на лидера в краткия списък и го питам:

Кого от близките си загубил скоро?

Всички, отговаря ми. За няколко години си заминаха всички. Абсолютно сам съм вече. Защо питаш?

Защото хората верно сме тъпи същества, казвам и затварям.

Затварям.

Facebook коментари

Добави коментар