Майки срещу майки

1
Илюстрация: Pixabay
Рада Наследникова. Снимка: Личен архив

Рада Наследникова е психотерапевт с 14 години стаж в индивидуалното и групово консултиране и психотерапия.

Има опит в работата с жени с психогенни репродуктивни проблеми, постродилна депресия, както и жени, преживели насилие.

Регистриран психотерапевт към Българската асоциация по психотерапия и член на Българското психоаналитично общество. Отскоро е и майка.

Рада днес е в Майко Мила!, за да говори по темата за обвиненията – тези, които жените и особено майките чуват срещу себе си – от близки хора, от далечни хора и – най-болезненото – от други жени и майки. Ще се опитаме да разберем какъв е този феномен да повдигнеш укорителен пръст срещу непозната жена и нейните проблеми, маскирайки всичко това като “градивна критика”.

Сигурни сме, че доста от нас са били и от двете страни на барикадата – от страната на обвиняващия и от страната на обвинения. Та, нека разберем защо понякога един невинен наглед въпрос, споделен страх или твърдение довлича след себе си купища обвинения, назидание и укор.

******

„Обратното на знанието НЕ е незнанието, а илюзията за знание.“

Никой не разбира това по-добре от една майка, която още с факта на зачеването се среща с всички, които знаят какво трябва тя да прави с бременността си и после с детето си.

Никой не е истински подготвен да бъде родител – това е период, в който се доближаваме много до тоталната уязвимост и зависимост на бебето, което не е лека емоционална задача.

Това е период на емоционални кризи, израстване и промени. Това е и време на много учене.

За да може обаче човек да се учи, е необходимо да има толеранс към собственото си незнание и несъвършеност.

Това е тежка задача, когато някак несъзнавано всички очакват именно съвършеност от родителите и особено от майките. Парадоксално, но подобно очакване има и от страна на… другите майки, които смятат, че техните действия и мнения са единствените валидни и правилни. Сблъсквайки се с нещо различно обаче, много от майките реагират с коментари, критики и съвети. Това, разбира се, има обяснение и то е много просто – така хората се освобождават от усещането за собствената си несъвършеност и незнание.

Да критикуваш и съветваш някой различен е един миг на приятна възбуда и облекчение, който често бива рационализиран като „градивна критика“ или помощ.

Това е момент, в който психиката се освобождава от неприятните емоции на собствената уязвимост и облича един „костюм“ на всемогъщество и всезнание, вторичната полза от който пречи на хората да си дадат ясна сметка за реалната мотивация за тяхното поведение.

Истината обаче е, че този модел на поведение помага единствено на критикуващия в това той да се чувства по-добре.

Майчинството е опит, който провокира много емоции у всички, тъй като покрай него започваме да проектираме свои собствени емоции и конфликти върху околните.

Когато една жена забременее, има реален риск тя да бъде дехуманизирана и да се гледа на нея като на инкубатор за бебето, a всички „детски части“ от нейната психика – зависимости, страхове, желания, които не отговарят на тази роля, да бъдат осъждани и атакувани, понякога по много жесток начин.

Това е така не защото светът е пълен с разумни възрастни, които знаят какво трябва да прави една жена, която чака или има дете, а защото несъзнавано във всяка майка виждаме собствената си майка, а слабостите на майката са плашещи за всяко дете.

Този страх може да породи силна съзнавана и несъзнавана агресия.

Емоциите, произтичащи от един такъв конфликт, могат да приемат формата на съвети и критики на всевъзможни теми: кърмене, хранене, обличане, спорт, духовни практики или липсата на такива, ваксинация или не, дали детето носи шапка или не.

Много хора смятат, че мотивацията за едно или друго действие е продукт единствено на съзнателен контрол. Когато разберат, че мотивацията може да бъде породена и от несъзнавани конфликти и емоции, това води до тревога.

Хората се защитават от тази тревога, също несъзнавано, и тази защита може да приеме формата на илюзия за знание и приемане на една псевдо-зряла, компетентна поза, в която се дават „разумни“ съвети, за да се избегне близостта с болката на другия, а от там, разбира се, и със собствената болка.

Всички би трябвало да сме наясно, че обвиненията не са помогнали никога никому, и най-малко на хората, които наистина имат нужда от помощ. И все пак те са всекидневие и навсякъде.

Съществува една особено обтегната и деликатна тема, която изисква огромно внимание, защото засяга общественото здраве – това е темата за жените, които нямат безоблачна бременност и се сблъскват с трудности във взаимоотношенията, със здравето, с бременността, или психиката си.

Когато трудностите провокират депресия у тези жени, те започват да изпитват затруднения да се грижат за себе си, камо ли за детето си.

И тук идва един проблем, а именно:

вместо с подкрепа, тези жени се срещат с обвинения и така, положението допълнително се влошава.

Всеки който съди, критикува и обижда тези жени, е част от проблема, макар да смята, че е част от неговото решение.

Обикновено хората имат тенденцията да санкционират тези, които ги ядосват, но те по-често имат нужда от помощ, понякога от лечение. Такъв е случаят с майки, които имат проблем с депресия, психични проблеми, зависимости.

Да вземем пример с една бъдеща майка, която има трудност да се откаже от тютюнопушенето – наскоро дискутирана тема в текста Бременна съм… и не мога да спра да пуша и в последвалите коментари под публикацията.

Никотиновата зависимост е изключително тежка, от всяка жена се очаква без проблем, спонтанно и навременно да се откаже от зависимостта си, в момента в който чуе, че ще стане майка, макар, че за огромна част от популацията това е сериозно предизвикателство.

Ситуацията обикновено е по-сложна и никой няма да каже неподозирана истина, ако каже на жената, че това е вредно за бебето. (То е вредно и за нея и обикновено тя е наясно с това).

Често хората, които чуят за подобен проблем, се интересуват единствено дали такава жена ще спре да пуши ВЕДНАГА, а не какво преживява тя в момента.

Никой обаче не си дава сметка, че повечето вредни навици са начин за справяне с емоциите и в този смисъл индуцирането на вина рядко е добра идея. Хората преодоляват зависимостите си, когато се подсили ресурсът им за справяне и когато получат адекватна информация, а не ако ги накараме да се чувстват лоши хора и ги нахокаме, че трябва да се променят.

Ако например им се каже, че изпушването на една цигара или изпиването на една чаша алкохол ще доведе до катастрофа, това само ще засили напрежението у тях, както и желанието им за цигари, алкохол или наркотици. Освен това подобно отношение има и обратен, демотивиращ ефект, в случай, че тези хора разберат, че катастрофата не настъпва така спонтанно.

Помощта при справяне със зависимости обикновено се дава от лекари и специалисти, а приятелите могат да помогнат, ако появят разбиране към трудностите и емоциите на майката.

Подобен е проблемът и с жените, които са депресирани и са бременни. Същото очакване има и за тях – че те са щастливи, защото чакат дете, и депресията спонтанно ще (така трябва!) им мине.

Това е попречило на много депресирани жени да получат помощ и е попречило много самоубийства да бъдат предотвратени, защото истината е, че бременността и майчинството не лекува, а обикновено задълбочава депресията.

Парадоксът е, че над майките с емоционален проблем тегне стигма, чиято причина се корени изцяло в емоциите, а не в разума, и точно тази стигма, както и срамът, който тя провокира, пречи на жените да търсят помощ. Точно както и жертвите на домашно насилие не търсят помощ – за да не бъдат обвинени, че “сами са си виновни, че стоят там“

Facebook коментари

1 коментар

  1. В някои книги за отглеждане на деца се предлага точно такъв подход на зачитане и разбиране на чуствата на детето. Може би всеки трябва да прочете тези книги, понеже този метод на комуникация е приложим и при взаимоотношенията ни с възрастните, не само с децата.

Добави коментар