Краят на кърменето – кога е най-безболезнен за бебето и за нас

0
Снимка: NIKOLAY OSMACHKO/Pexels

Винаги ще помним Кърмене, amore mio – прекрасният текст на Полина Костова, в който тя сподели, че в продължение на една година не просто е сънувала, че пуши – сънувала е как една цигара я сваля в един бар. Разбира се, в редките моменти, в които е успявала да спи.

В откровението на Ваня Савкова Жива, полужива, разполовена, срязана – тази майка ще кърми! се разпознаха всички, които се борят за всякак капка кърма и страдат, когато не стига. 

Акушерката Илона Нешкова сложи ред в емоциите с текста За жените, кърменето и правото на избор, напомняйки, че внимание и подкрепа заслужават както желаещите да кърмят, така и майките, които не са сигурни какво искат.

Всички сме съгласни, че кърмата е безценна грижа за бебето. Когато обаче започнем да искаме повече от това да бъдем 24-часови майки, имаме нужда от рационална подкрепа, а не от чувство за вина.

Днес публикуваме разказа на Ина Тонева с апела да се разбираме повече, когато усетим, че някоя от нас иска да спре 11-месечното кърмене, но е объркана от вътрешните си колебания, от страха да не прекъсне най-специалната връзка с бебето. Защото специалните моменти предстоят.

________________________________

Детската стая, лежа. Върху мен пълзи муха. „Дали пък не съм умряла?”, мисля си.
Май още мърдам, но енергията ми е обратно пропорционална на тази, с която около мен пълзи едно бебе. Моето.

Опитва се да бутне дъската за гладене (аз се опитвам да спечеля конкурса за супер майка, която глади веднъж седмично), или пък да падне. Пада.

Надигам се рязко. Вратът ми пулсира прекалено осезаемо за умряла… Явно няма да е днес. Бебето допълзява до мен и отново опитва да падне. Окончателно излизам от света на мъртвите.

Чувам глас, моят, но не съвсем: „Не!“ Бебето отново е на път да падне, опитва да
докопа забранените играчки на брат си. С ужас осъзнавам, че всичко тук е потенциално опасно: контакти, лего, магнитна дъска и буквите към нея, бухалка за бейзбол, парфюмчета на батко, четка за коса на батко (5-годишен, но със стил), безбройни преспапиета (не че пътуваме постоянно, но наваксваме с купуване на сувенири), чекмеджета (потенциални разбивачи на глава), играчки от шоколадови яйца, човечета на плеймобил, няма край…

Бебето намира току-що падналия от косата ми ластик, докато се опитвам да изтръгна
буквите от ръцете му. Разменяме ги за доза кърма.

Окситоцинираме се и се чудя: „Как да го откажа от кърмене?” Всички около мен ме гледат с недоверие относно разсъдъка ми при поредното кърмене. Аз гордо заявявам, че не съм психически нестабилна, а просто съм модерна майка на поискване.

Въпросът е „Докога?”. Достатъчно модерна ли съм да поддържам лактация до сватбата, или по-консервативна? Кога е най-безболезнено и за двама ни?

За мен определено вече е болезнено, но не физически, а от болката на съмнението… Не съм искала да бъда модерна, просто бяхме аз и той, той и аз. Сами, ден след ден, 11 месеца…

Поглеждаме се с бебето, обичаме се и си имаме тази специална връзка. Но трябва да я приключа. Не знам как, вероятно от раз, както с баткото, не знам и кога, но и мисълта, че, отлагайки, го правя зависим непрекъснато е в главата ми.

Или става дума за свобода… Но какво пък толкова ми тежи? Спи до мен, яде, когато иска нощем… Как обаче ще го успокоявам без кърмене? Нямам идея.

Все повече затвърждавам опита си с големия си син, че възпитанието е да направиш
една грешка, която да опиташ да поправиш с втора, което неминуемо се превръща в
кръговрата на грешките в природата. Който пък е в пряка връзка с кръговрата на
мъжките майки в природата.

Пак го поглеждам. Разбира се, че ще ме обича и без кърмене. Или?

Вадя поредната забранена вещ от устата на бебето, а то недоволно се отправя към
следващата. Окситоцинираме се.

Настъпва вечер, чакам другата половина родител. Надявам се на свежи сили,
посрещам оклюмани нерви. Но все пак утре е събота, почивка. Да бе… Планът за
забавление на 5-годишен и бебе е в ход.

Мислех, че с две деца е просто по две, а то било друга игра. Като да си състезател по баскетбол и да те пратят в отбора по шахмат по заместване.

Facebook коментари

Добави коментар