Край на купоните в училище, здравей 21-ви век!

0
Обичайна гледка от столично училище - родители се редят на опашка за купони.

В Майко Мила! много обичаме да разказваме истории за хора, неща и случки, които променят живота ни към добро, и особено за такива, които ни спестяват нерви, чакане, висене по опашки във век, в който в разни по-развити краища на света вече съществуват коли, които се карат сами. Та днес ще ви разкажем такава чудесна история, в която едно училище, един директор, една компания и още няколко безценни партньори се намерили, обединили сили и показали как могат да променят нещата за добро. И не само за добро, ами за лесно, яко и полезно. 

*****************

Признаваме си, че една от любимите фрази на Майко Мила! е “Хората изпратиха совалка в Космоса и населиха Марс, а ние тука още…” и следва цитиране на произволна прастара методика, по която все още функционира образованието ни, опитвайки се да догоним приятелските ни държави в Европейския съюз.

Например, купуването на купони в училище за стола.

Отдавна е доказано, че не си истинска майка, ако не си посадила дърво, построила къща и не си се редила на опашка за купони, за да подсигуриш препитанието на детето в образователната институция. Купуването на купони, между другото, не е изобщо безобидно занимание. То ти губи време, нерви и правиш излишни усилия за нещо, което, оказва се, съвсем спокойно може да ти бъде спестено.

Много родители, в отчаянието си, дават пари на децата си, за да си купуват сами купони, след което децата губят парите, а ако не загубят парите, забравят да си купят купон навреме и остават без ядене, или просто съвсем нарочно не си купуват купон, а си купуват бонбони или чипс.

А дори и накрая да си купят купон, то, уверила съм се, това изобщо не им подсигурява яденето, защото толкова много купони моето дете е изгубило в този живот или забравило вкъщи, че с тяхната хранителна стойност можем да подсигурим цяло село за зимата.

Но на тази остаряла система най-сетне ѝ се вижда краят. В едно столично училище, а именно 119-то, нещата тръгнаха напред и няма да се учудим, ако скоро и изстрелят совалка в Космоса.

Какво ще рече това? Край на книжните купони, край на реденето по опашки. Вместо това ръководството на училището e намерило коректни партньори за въвеждането на електронна система за плащане на обяда.

И така всеки родител може да влезе на сайта на училището, да прегледа менюто, да избере подходящите храни за детето си, да проследи дали нейде не се крие някой алерген, а после да плати онлайн, а в електронната карта на детето му се зареждат „купоните“ за определените дати, досущ като електронните билети в метрото.

Така се слага край на губенето на пари, губенето на купони, а дори дете да си изгуби картата в училище, то тя е поименна и лесно може да бъде върната на притежателя ѝ или да му бъде издадена нова.

Проектът се осъществява напълно безплатно за училищния бюджет, благодарение на ноу-хау и инвестиция от Mastercard, която помага на софтуерната компания OРАК да разработят платформата на дигитално ниво.

И така, ето ни в 21-ви век, представяте ли си? Децата могат да обядват без родителите им да губят часове в чакане по опашки.

АЗ, естествено, като майка, висяла по опашките и с дете, учещо в същото училище, звъннах на директора Диян Стаматов, за да го попитам какво е провокирало това решение.

Освен логичните аргументи за чакането, губенето на купоните и допълнителното ненужно затрудение за родителите, той ми обясни, че функциите на картата ще се развиват допълнително – с нея в бъдеще ще може да се плащат продуктите в училищната лавка и родителите не само ще могат да следят покупките на децата си, но и ще могат да слагат ограничения за закупуване на определени продукти, които считат за неуместни за консумация.

Тази информация доста ме зарадва, защото, нека си го кажем, децата обичат вредни неща, а нашата работа е не само да ги възпираме да не изядат всички шоколади, чипсове и желирани бонбони на света, но и да успеят да си купят поне банан и както казваше майка ми “да вкарат насила един витамин в това тяло”.

Разговорът с директора на 119-то ми припомни един проблем, който бях забравила, но редовно обсъждах с дъщеря ми, когато тя беше 5-ти и 6-ти клас, а именно – енергийните напитки.

Вероятно изключително малко родители си дават сметка колко много енергийни напитки се изпиват от подрастващите им, все още крехки деца. Уви, моята дъщеря ми разказваше за деца, които изпиват по 3-4 на ден, което вече е не само вредно, но и опасно.

Поради тази, а и други причини, свързани с безопасността на децата, 119-то е от училищата със затворен режим и веднъж влязъл, не можеш да го напуснеш до края на учебните часове, а достъпът на родители и други субекти е забранен.

И ето как, благодарение на тази нова система родителите най-сетне ще получат онова чувство за относителен контрол над храненето на децата им, каквото е типично предимно за частните училища.

Ще избират обедното им меню, а съвсем скоро ще могат и да заплащат за избрани от тях напитки и закуски от лавката без да се налага да дават пари на детето.

От разговора с директора разбрахме още, че полезното и смислено партньорство между 119-то и Mastercard не спира до тук. За всеки закупен през онлайн платформата на 119-то СУ с карта Mastercard обяд, компанията ще дарява средства както за закупуване на системи за пречистване на питейна вода, която ще осигурява безплатна пречистена вода по всяко време на учебния ден, за всички възпитаници на средното училище в столицата, така и за фонда на Световната продоволствена програма (World Food Programme) към ООН за осигуряването на един училищен обяд за дете в Руанда.

Което какво означава? Че ако системата стане популярна в рамките на училището, съвсем скоро учениците ще се сдобият със страхотни водопречиствателни системи, всеки ученик ще си има своя стъклена бутилка и достъп до напълно безплатна вода, вместо всеки ден да се дават хиляди левове за най-естественото нещо – водата, и то опакована в пластмасова бутилка.

Освен това, докато българските деца обядват, ще помагат на свои връстници да получат храна на другия край на света в Руанда, където нищо не е толкова лесно, колкото е тук.

Директорът на 119-то училище ни информира с удовлетворение, че още училища тръгват по стъпките на иновацията.

Ръководствата на 138-мо, 2-ро и 109-то училища са пожелали да се запознаят със системата и са проявили интерес към нейното прилагане.

Ние само можем да се радваме на такова развитие на нещата и да пожелаем успех!

Facebook коментари

Добави коментар