Кой спал – спал. Мама полудя!

Един от най-често отправяните към мен съвети, докато кротко и не дотам незабележимо се превръщах в дирижабъл, беше „Наспивай се сега, ЧЕ ПОСЛЕЕЕ…!“, придружен от нервни въздишки, забелване на очи и оня характерен жест с ръка „мани, мани, не питай…“, който имаме навика да използваме за всякакъв вид неволи – от протекла пералня до новината, че съседът отгоре се е натровил с гъби.

На петия път, в който чух тая прокоба, леко се изнервих.

Ама, какви са тия бабички, бе? Те на дискотека не са ли ходили? Барове не са ли затваряли? Не са ли пили по цели нощи и после – хоп, директно на работа? Голяма работа – нямало да спя. Ами, ще правя нещо друго – тва готвене, интернет, книги, телевизия, музика. Спорт! Бебето заспива в 12 и аз до 1 – коремни преси-лицеви опори, коремни преси-лицеви опори. Може даже и на въже да поскачам в коридора.

Въобще, всичко е въпрос на организация и желание, останалото са лигавщини, обобщавах уверено и с тая ведра мисъл потъвах в обичайния си 13-часов сън.

Една година и десетки часове неспане по-късно мнението ми по въпроса е коренно различно. Ще ви разкажа как минава една година неспане в етапи, пък вие си водете записки и се надявайте на чудо.

Етап „блажени са невежите“. След като 9 месеца бях спала като мечка с хронична нарколепсия, в болницата ми се случи нещо скандално – не успях да мигна в нито една от трите нощи. Първата лежах и оплаквах съдбата си на разпрана пуйка с контракции – ако смятате, че секциото те лишава от тях, много се лъжете. Пак си ги получавате, само че след бебето, а не преди него. Втората нощ мина като първата, като в добавка оглушах с едното ухо – така и не разбрах защо. Вече бях не само разпрана, но и глуха. Когато и третата нощ започна да приближава без изгледи да заспя, с досада си казах – Оф, един път да си ида вкъщи, да си почина!

Отидох си вкъщи да си почивам и следващите 3-4 месеца отлетяха като един миг – ама от тия, безкрайните. Спомените от тоя миг са еднотипни – бебето започва да плаче всяка нощ в 1.45, защото има колики, а една невротична сянка, облечена в тениска, стои прегъната над кошарата и вяло духа със сешоар възглавничка с черешови костилки. Същото, без никакъв успех, се повтаря в 3.15 и после – в 4 часа. Ако някой има творчески планове да рисува картина с черен пастел, озаглавена „ИДИОТ“, да ми се обади – мога да позирам.

Някъде в този период, една ранна сутрин се срещнахме в кухнята с мъжа ми и той ми подаде току-що използваната от него кафеварка, за да я измия и да си сваря кафе. Доверчиво протегнах ръка и ПЛЪТНО си залепих дланта за врялото ѝ дъно. И двамата бяхме много изненадани от случилото се и изразихме изненадата си – всеки посвоему.

Аз, запокитвайки кафеварката в мивката и изкряквайки нечленоразделно: „ТВА ВРЯЛО!!!!!“.

Мъжът ми (едновременно с думи, жестове и интензивно повдигане и сваляне на вежди, понеже все още бях глуха с едното ухо): „%%%!!!888““%%“!!!????!!!!, сиреч – „Ти в ред ли си, бе????!???“.

От този период съм запаметила една дата. 12 април, Великден. В тази велика нощ бебето спа от 11 до 6 сутринта, което не се повтори НИКОГА повече през тази календарна година. Колко пъти през юли, а също и през ноември, но най-вече – през декември, съм го гледала и съм казвала – „Не можеш ли да поспиш така, както спа на ДВАНАЙСТИ АПРИЛ???“ Предполагам, че тая дата ще я помня докато умра, и на всяка семейна сбирка, когато вече съм съвсем изкуфяла, пред всички ще разказвам как на 12 април 2015 година синът ми е спал непробудно ЦЕЛИ 7 часа.

Етап „повредата е във вашия телевизор“. Стартира някъде от 5-я месец нататък, когато започнах да заспивам, хранейки бебето. Сядах в леглото, поглеждах с мътен поглед часовника, отбелязвах на глас – за сведение на паяка на тавана – „пак е 3.15“, облягах се на стената и следващото, което помня е, че часовникът вече показва 5 часа, аз съм вдървена като престоял труп, а главата ми е увиснала напред и малко ѝ остава да се откърши и да се търкулне под леглото. Вратът ми започна да скърца отчетливо и се наложи да спя с възглавница за пътуване до мен – като се събудя през нощта, да ми е пред очите и да се сетя да си я надена на шията.

Започнах да забравям кой как се казва, а също и имената на разни неща, като влак, хляб, асансьор, кашкавал, радио, пъпеш и много други. За да не мълча като пълен тъпанар, заменях липсващите думи с многозначителното ЪЪЪЪ… АААА…ЪЪЪЪ??? и въпросителен жест с ръка, на който околните, от неудобство да ме гледат как се мъча, откликваха и започваха да се надпреварват да отгатват. Когато ми се наложеше да водя разговор с хора извън най-близкото ми обкръжение, репетирах предварително.

Добър ден, аз съм…., дошла съм за…, кога ще мога да…, МНОГО ви благодаря, довиждане!

и на излизане гледах да не се блъскам във вратата.

Няколко пъти ми се случи на улицата да ме срещат хора, които очевидно ме познават. Мисля, че и аз ги познавах, но нито помнех кои са, нито откъде са. Здравей, как си, как е детето, олеле, какъв е сладък, целият на баща си (добреее, начи познават и бащата!!), и така нататък, сещате се, а аз се чувствах адски неловко, защото бях СИГУРНА, че и преди съм ги срещала, може би дори сме били заедно на море, планина или дискотека, но, да пукна, ако се сещам кои са и как се казват. Всеки път успявах да се измъкна без да се изпусна, че страдам от амнезия, а един път дори се сетих с кого съм говорила три месеца по-късно, когато с човека се озовахме в един и същи хотел и компания.

Развих проблем с алкохола. В смисъл, че като изгълточех две-три глътки бира, се замайвах като след три големи водки. След една такава необмислена следобедна бира се наложи да се подпирам на количката, за да се прибера до вкъщи без да припадна в някой пясъчник.

Често прибирах същата онази кафеварка в хладилника, кутията с кафето – при вилиците, а сушилнята се задръсти зловещо от хартиените кърпички, които нонстоп забравях във ВСИЧКИ джобове на дрехите си. На шестия месец, когато машината вече виеше като парен локомотив, мъжът ми просто я отваряше, отвътре, заедно с дрехите, се изсипваха хиляди миниатюрни парченца изсушена хартия и той сломено започваше да си пощи чорапите.

Споменът ми от този период е една сценка, която се разигра в къщата до нас. Тя приютяваше нелегални имигранти и понеже беше лято, върволицата беше безкрайна и денонощна. В поредната юлска нощ, в която будувах, чух крясъци и надникнах зад завесите. Едрата, руса хазяйка на бардака висеше до кръста през прозореца на първия етаж и млатеше с РОЗОВА джапанка по главата двама имигранти, които се опитваха да се катерят по стената. Няма да се качвате, бе, пляяяяс джапанка по главата, махай се оттук, пляяяяс джапанка по главата, изчезвайте и двамата, ПЛЯЯЯЯС.

Господи, казах си, аз поне си имам легло – може и да не мога да спя в него, но го имам и никой не ме бие с джапанка по главата. Всичко друго ще се оправи.

Етап „истерия“. Настъпи след 7-8 месеца липса на сън. Разговорите с роднини и приятели започнаха да звучат като визитация в болница. Успя ли да поспиш? – Не. (неловко мълчание) – Колко спа тая нощ? – Три часа. (неловко мълчание). Е, айде, утре пак ще се чуем.

Всичко ме дразнеше ужасно. Тая котка няма ли вече да се научи да си отваря хладилника и да си слага сама? И как така „Какъв бензин да ви сипя??“ Еми, сипете какъвто има!! Най-много ме товареха въпросите „как изкарахте празниците“. Как, та как! ЕМИ, НЕ ЗНАМ КАК! Просто не знам как съм изкарала празниците – сигурно съм правила нещо и съм била някъде, но нямам представа какво и къде.

От време на време слушах истории за жени, които имали малки деца, които спели от 9 вечерта до 7 сутринта. На тия брат ми (който има близначки и е професионалист в оцеляването без спане) им вика „бебета-еднорози“. Всички сме чували за съществуването им, но никога не сме ги виждали на живо.

Веднъж отидохме с приятели на театър и аз заспах. На тръгване казах на всички, че пак трябва да отидем. Два часа – два часа. Кой ти ги дава.

Кулминацията настъпи една нощ през януари, в която детето за пореден път реши, че в 1 часа през нощта е време да блъска по кофата за боклук и да свири на миниатюрното си пиано. Нахлух при спящия ми мъж, изкряках му в ухото НЕИЗДЪРЖАМПОВЕЧЕ!!! ЩЕСЕПОБЪРКАМ!!, тръшнах се драматично на леглото, сложих си възглавницата на лицето и се опитах да се самозадуша (понеже живеем на 1-я етаж и за да приключа тая мъка със скок, трябваше да скоча 17 пъти).

Неочаквано за всички, най-вече за мен, облекчението настъпи скоро след това. Може би защото проходи и започна да се изморява, може би защото му изникнаха триста и трийсет зъба, може би и заради двете. Може би защото го отбих. Честно казано – не ме и интересува защо. Единственото, което ме интересува, е, че сега, като си легна в 12, се събуждам в 7 и не се чувствам като нещо зловещо, изпълзяло от шахтите. Сигурна съм, че много от вас ще ме разберат. На останалите мога само да кажа – „Гледайте да спите сега, че после…. “.

P.S. И никога не съм разбирала израза “спах като бебе“. Като кое бебе? Посочете ми го!

Facebook коментари

102 КОМЕНТАРИ

  1. Все едно четох за собственото си дете-бухал. Той е на 1,7г и едва сега започна да спи с по едно събуждане нощем… Инак върхът на на сладоледа беше периода 6 мес – 1,4г, когато с татко му спяхме на смени, за да можем всеки от нас да събере поне 4 часа непрекъснат сън. Малкият звяр се будеше по 5-6 пъти на вечер….И при все това, беше отбит. Майко мила, живот ли бе да го опишеш…..

  2. Аз съм с два еднорога от 18:30 до 7:00 без будения за хранене от 2-рия месец 🙂 Сигурно защото ги кърмех, но от шише, АМ никога не са пили. Кърмените бебета от гърда са мнооого прилепчиви даже и след 2-рата годинка.

    • И аз съм с 2 “еднорога”, но от 21:00 до 7-8:00, кърмени от гърда, до година, година и 2 мес. Отбити от раз.
      Проблем с нощния им сън нямах, но с първия еднорог направих хиперлактация, заради която трябваше да ставам по няколко пъти нощем да се цедя. И от тогава моя нощен сън е разбит и така вече 9 години 🙂

    • Много ги обичам такива хора, които си мислят, че са открили огъня. Знам, че това не е намерението, ама от коментара лъха: “Сами сте си виновни, като го кърмите, така ще се събужда”. Радвай се, че децата ти са спяли добре, но мога да те уверя, че не е заради шишето!!! Смея да твърдя, че със сина ми опитахме абсолютно всичко: спрях да го кърмя за 2 седмици (само шише му давах), повивахме го да не мърда толкова, че сам се будеше, при нас в леглото спа, в кошарката до нас, в другата стая, нищо не помогна. Дори и светена вода му донесахме от църквата, баяха му, абсолютно нищо не помогна. С възрастта се подобри малко положението, та от 8-9 буденета, станаха 2-3 (към 7я месец). Ама да не си помислите, че заспива бързо. Броях го като добра нощ при 3 събуждания със заспиване до 30 мин. Сега е на 2 години и никога не можем да кажем как ще бъдат нощите. Нощите без събуждания можем да ги сброим на двете си ръце. Миналата седмица три поредни нощи се събужда в 4:26! Готов за игра.

  3. ПОЗНАТО. Но….ако всички бъдещи майки четат това, може би ще си останат “бъдещи”!Мили бъдещи майки, има и изключения…..може би вашето бебе ЩЕ е изключение. Моят Звер беше същата работа.С прибирането от родилния дом, облякохме пижамите, легнахме си щастливи……и всичко започна още преди да сме задрямали.И така, всички у дома в продължение на 11 месеца ходехме облечени в пижами.Защо ли….ами защото ако в някакъв миг ВРАГЪТ заспи….и ние лягахме без значение коя част на денонощието е! И друго-в болницата постъпих за раждане 108 КИЛОГРАМА! /висока съм 1.60/. повече от 40 дни от никаква позиция не си виждах краката.Като седнех на дивана там някъде м/у тумбака и циците се овразуваше една площадка, на която спокойно слагах голяяяма чаша чай./а после само баща ми можеше да ме извлече като онази ряпа, но чернобилски мутирала в килограмите. Но посто той беие 132 кг./. ТА……. родих на 10 янурани /108 кг……аз а не бебето!/. на 28 август отидохме на море без Дзвера, разбира се. Аз бях 56 КИЛОГРАМА. /толкова съм била в четвърти клас.Майчета, раждайте, вашето бебе ЩЕ Е ИЗКЛЮЧЕНИЕТО…..!

  4. И с това всичко е казано.
    Едно от най-дразнещите неща все пак са историите за малки деца, които спели от 9 вечерта до 7 сутринта. И театьрьт е чудесна идея !!!

    • Моето бебе е така,на 6 месеца е,заспива в 20ч. И се буди в 7,но аз ставам чак когато се разплаче,обикновено към 9.
      Така че има изключения разбира се 🙂

  5. Спомням си как при 2 годишния ми син дойде майка да го гледа, за да пътуваме ние с мъжа ми за 5 дена. Когато си дойдохме тя каза, че няма НИКАКВА представа как ходя на работа и съм жива – отиде си в родния ни град и каза, че е реанимирала седмица, за да се освести от непрекъснатото будене. Заяви, че трябва непремено да вземем някакви “приспивателни капки” за детето:)

  6. Поздравления за страхотния текст! Докато четях, хвърлях по един поглед надолу, с надеждата да има още доста за четене 🙂 Сякаш описахте и нашите преживявания с дъщеря ни, която вече е на 1,6г. На нас с майка й също най-дразнещият въпрос от близките ни беше “Спа ли?”, а най-дразнещото “пожелание” “Е, сега през уикенда/почивните дни дано се наспите!” Това последното понякога предизвикваше лавина от суицидни мисли, когато беше отправяно във вариацията “Е, сега през уикенда/почивните дни ПОНЕ ЩЕ се наспите!”

    • RRusseva – много познато. Моята майка и свекърва ми започнаха да идват да гледат детето след първата му година, когато малката се разболееше, а аз трябваше да ходя на работа. И както и двете преди това все ми обясняваха, че по цели нощи не можели да спят и се будели в 4 сутринта без причина (а дали не е било щото си лягат в 9?) да видиш на втория ден спане с детето как и двете заспиваха във всякакви позиции по всяко време. Как се прибера от работа и взема малката в другата стая и веднага се разнасяше блажена тишина/хъркане от бабата.

  7. Статията Ви е уникално добра, не помня от колко време/и аз страдам от амнезия по горните причини/ не съм се смяла така, от сърце и през сълзи!

    Благодаря!

    П.П Припознах се многократно.

  8. Май съм случила на две бебета-еднорози 🙂 съчуствам на Красимира и всички преживели това. Статията е страхотна! Приятни сънища 😉

  9. Все още нямам дете, но искрено се смях на разказа ти и благодаря за реалното пресъздаване на ситуацията в която може да попадна. Знам, че не ти е било или все още никак смешно, но – докато не го изпиташ, не вярваш 🙂

  10. Всички се разпознаване тук 🙂
    Освен горе изброеното, се научих да ям храна от пода- яяя, маме този сандвич, ставал и кола, бррр-ъм, бръм, бръм…или пък- я да видя това яйчице мога ли да го размажа като буболечка- не ми пука, взимам го, измивам го от полепналите влакна, обелвам каквото мога и го изяждам най-невъзмутимо…. :)))))

  11. Много много добро ! Майка му ставаше и сядаше на дивана а аз подавах диването. Дето веднаж като се забавих все да маха с четирите лапички в въздуха , да вика “ау-ау-ау” и да отваря устенце точно колкото да вкараш зърно там. Е това ако не е намек. Или събуждането през ноща сам и да го видиш застанал прав на кошарата и те гледа с едни големи очи без да издава нито звук …

  12. Това е единственото нещо,на което съм се смяла истински,с глас!!! Може би защото в редовете виждам себе си,с единствената разлика, че на мен това ми се случваше в продължение на 4г.,понеже момчетата ми са с малка разлика.

  13. Здравеееейте! Аз съм тази майка,дето бебето и спеше от 9 вечерта до 7 сутринта!Историята е жива 🙂 🙂 Какъв късмет съм имала само…:) Само да уточня- до 1 година сънят беше от 20:30 до 6:45ч.,а след това от 21:00 до 7:00! Истина е !

  14. Моите две щерки са вече големи, но спомените от ,,белите нощи,, още са живи в мен.Първата плака първите 6 месеца- с малки почивки след къпанията, в които просто заспиваше, нямаше как да устои.Донесоха и вносни капки от копър от немско, та дано спрат коликите- ами, пие капките с охота и плаче с още по-голям кеф.Най-обичаше да има режим- ства 22,30 и сирената е пусната, та си знам- щом минат новините в 22ч аз съм на линия.Позата на счупена маргаритка /главата виси, от устата се процеждат лиги../ я тренирах до 6-7 месец, после взеха да растат зъби, да се оглежда наоколо и порасна едно чудно дете, да му се не нарадваш 🙂
    Малката щерка я ,, победих,,- спяхме заедно в поза ,,сандвич,,-тя на корема ми- хем е близо до източника на амброзия, хем си дишаме нос-в нос, хем сме си заедно.И някак и тя порасна, вече е по-висока от мен.На всички бъдещи майки- забравя се, преживява се, децата са прекрасни!

  15. Да кажа, че и аз се смях с глас и със сълзи – уникално добре описано! Браво на авторката! Моето безсъние стана поносимо след втората година на малката.

  16. Здравейте, прочетох тази интересна статия…съчувствам на майката, но определено държа да кажа…това го изживях само 23 дни. Първите 20 от живота на бебето + 3 преди то да се роди, заради контракции през десет минути нон стоп. Момченцето ми бе на 20 дни когато заспа към 11ч и се събуди в 6,10. Следващата сутрин в 7часа, после в осем. Щом стана на 2 месеца си заспиваше в 20 ч и ставаше в 8ч. Имаше колики до 1 месец, докато ме ме светнаха да спра да конcумирам изделия от краве мляко.Сега е на 16 месеца ляга в 20.00 и става в 7ч сутрин защото търси все да играе и ставайки от леглото повтаря…Игра…Игра…Игра…
    Просто му обясних, че трябва да спи, защото мама не може да издържа, тъй като през деня между две кърменета мама маха тапети, шкури и шпаклова в новия дом, а след два месеца мама ще се връща и на работа и няма как….
    Майки, само едно си имам за сега, не знам дали съветите ми са полезни но…неволята учи…бебетата дори и на 20 дни разбират.

    • Муахахаха този коментар е по-забавен дори и от самата статия! 😀
      ” бебетата дори и на 20 дни разбират. ” Сериозно?! Добре, че ни светнахте нас, всички останали майки, за да разберем как да направим така че да ни спят бебетата по цяла нощ 😀

  17. Много смешна и хубава статия 🙂 браво! 🙂 напомня ми за моя син, като беше малък (сега вече е на 4). Той даже имаше един период, в който всяка нощ от 3 до 4 трябваше да го бутам в количката на средата на хола и права. После съответно трябваше да поизчакам задремала на дивана, докато се унесе, за да мога да до преместя. И недай си боже се събуди отново…пак всичко се повтаряше 🙂

  18. Колко много се смях, страхотен начин на изразяване От много време не се бях забавлявала така, благодаря за емоцията! А аз, от друга страна, отглеждам второ бебе еднорог, в момента на 9 месеца. Каката спеше по цяла нощ точно от втория месец, а сега мъника-от четвъртия. Така че не се плашете, има надежда

  19. Пръвото ми дете беше еднорог. И понеже такова се отглежда изключително лесно, реших,че искам още едно! Еми.. Шест месеца никакъв сън. И още шест месеца сън с Хулио Иглесиас по цели нощи! Мразя испански.
    Щеркатата(еднорога на годинка и половина) на втората вечер,след прибирането ни от болница попита:
    ” Кога ще го връщаме обратно?..”

  20. Здравейте и от мен! Пишете страхотно! Умрях от смях….Първите три – четири месеца и моят син беше така, но после за късмет се превърна в еднорог! Пожелавам ви щастие…щом имате дете знаете….то оправдава всичко!!!!!

  21. Евала. Чета блога от 2 седмици и се смея много. Понякога и плача :))))) имаме син от 3 седмици и веселието започна. :)) поздрави. Митко

  22. Смях се със сълзи! Браво! Чудесна история! Моето дете никога не се е будило вечер! Слагахме го да спи към 21:30 часа. Заспиваше сам в стаята, на угасена лампа и се будеше сам в 9 сутринта. Ние го будехме в 6 сутринта, за да го нахраним, но той ядеше почти насън! Така, че има два вида бебета: такива, дето не заспиват и такива, дето не можеш да ги събудиш!

  23. Здравейте и от мен синът ми вече е на 8 години но и аз никога няма да забравя моментите когато трябваше да отменя съпругата ми за да си поспи а аз да съм нощната смяна……..тоест аз съм на наряд!!!
    А на следващия ден естествено съм на работа!!!
    Да помагах и много но и за това по леко усетихме тези тежки периоди за които говорите му периоди!

    И наистина Театъра е много добра идея !!!

  24. И на мен ми се губят цели периоди. Мислех, че е повече от кърменето и хормоните. Всичко в мъгла. В един момент толкова съм била изтрещяла, че мъжът ми като се опитал да ме събуди за хранене аз само съм извряскала “Махайте се и никога не ме будете повече!”. Нямах никакъв спомен за това. Явно чудодеен животоспасяващ мехатизъм се е задействал… последно отпадна кърменето в 3-4 през нощта. Само това ще кажа. А заради тия колики по едно време ядях само варени картофи. Които си съперничаха по интелект с мен. Друго не помня. Честно.

  25. Много смешно и забавно пишете. Чета Ви с удоволствие и се разтоварвам приятно. Значи, да кажа и аз, че имам голям късмет с две еднорожки на вече 11 месеца. Сега ще ви скандализирам, но с мнооооого малки изключения /когато имат газове заради някоя нова храна/, спят непробудно от 20,30 до 8,30. Е, вярно след 6-ти месец когато ги захраних, дотогава /както казва моя мил съпруг/ бях ходещ Калашников и всеки се стараеше да не ме дразни.

  26. Виж ся, ако имаш случка, равносилна на: слагаш дървото, вместо в камината, в пералнята – и завърташ съсредоточено програматора за пране на едри работи с 800 оборота центрофуга, за да не се прецкат нещаат вътре, ДАЙ СИГНАЛ, ще пием по бира.

  27. Сина ми беше бебе-еднорог. От третия месец, като по учебник, отказа нощното хранене и спеше по цяла нощ без да се буди. С дъщеря ми историята е съвсем друга. Безмислено беше да ми казват „спи сега, че послееее”. Аз спрях да спя от втория месец на бременността. То не бе повръщане, то не бяха крампи на краката, киселини по цяла нощ. Сага малката гадина е на 10 месеца и ако се събуди само веднъж на нощ за водичка, съм щастлива. Сложихме колелца на креватчето, за да си го дотъркалвам до мен за през нощта, че само да се пресягам. Веднъж се случи да не се събуди. Аз обаче по навик си се ококорих в 3:10 и я зачаках да замрънка. И така до 6…

  28. Поздрваления за статията! Страхотна- на Авторката! С деана сина съм-коренно различни като бебета един от друг. Хубавотп е, че малкият сега е този дето спи когато му кажеш, че е време за спане. Късмет инуспех на всички, на кпито им предстои раждане на тези прекрасни човечета-вярвайте, сега са най-хубави-после идват многото проблеми. Затова че се наслаждавайте на неспането-то поне не ви хаби толкова нервите

  29. Смях се много, леко истерично, защото написаното е 100% истина!!! На всичкото отгоре в момента ми се случва за втори път!!!

  30. Изобщо не ми е смешно. Много добре знам какво е 2 години безсънни нощи, а след това се буди само по 1-2 пъти на нощ и ми се вижда рай. По някое време свикнах с бъзсънието, и я карам по навик. Снощи помня, че като се събуди, и ревеше “пусни звездичките” – нощна лампа, която изключва автоматично след час, изкрещях “Какви звездички?” Не знаех изобщо на кой свят съм, бях забравила и за дете и за звезди. Какво ли не правих за тези 2г и 9м, и по-рано от 23ч не заспива, става в 7:15. Успокоявам се с факта, че има и по-зле. Лягаше като бебе към 21:30-22 спеше по 40мин и после играеше до към 2ч сутринта.

  31. Мдааа. Ние се кърмихме 2 (ДВЕ) години и 4 (ЧЕТИРИ) месеца по същата схема. Има и още етапи… 🙂

  32. Моята мила дъщеря -сега на 6 г. се будеше всяка нощ до 3г. възраст. До 2 г. възраст ставахме на всеки три часа. Аз вече работех, и не мога да опиша състоянието си. Бях в постоянен транс. Само веднъж и аз помня датата спа 6 часа и аз се събудих толкова бодра и свежа. И да кажа, че след толкова години още не съм си отспала. Свързвам почивните дни и почивките въобще само и единствено със сън :). Все едно аз съм писала статията. Поздрави за свежия хумор. Това е истинското родителство. Не е като по рекламите. Има и такива моменти когато си изморен и ти е зле.

  33. Аз съм на 59 г. и вече баба. Скайп-баба. Та за внучките нищо не мога да кажа, но пък съм майка на два еднорога. При баткото /който вече е татко /еднорожкият период започна след 4-я месец, а при госпожицата от 20-тия ден режима беше заспиване в 19 и събуждане в 5.30.Според мен рецептата е Никакво хранене през нощта! Успех, момичета, и раждайте!

  34. Просто кърмете децата, докато спите. Преглътнете всички разбирания, че с бебе не се спи и го направете. Получава се много добре. После с отбиването всичко това приключва и от неспящо бебе вече имате пораснало дете, което спи като голям човек. Изпитано и доказано вече два пъти.

  35. Здравейте, аз съм от професионалистите- с близначки… Първите месеци докато ги кърмех си беше едно безкрайно ядене, за спане нямаше изобщо време, добре че имах помощ от бабите, та и аз да хапвам нещо от време на време… Към 8-9 месец нещата взеха да се поуспокояват – т.е. започвах да заспивам толкова дълбоко, че не чувах бебетата – тук се включваше и мъжа ми – и на сутринта правехме разбор кой колко пъти е ставал през ноща, защото бройката и на двамата ни се губеше :). Е за успокоение на всички – и това минава… сега са на 5 не искат да стават сутрин 🙂

  36. Доста познато, моя син не спа 2 години, повече заради зъбите, отколкото за нощно хранене. А колко чаши и чинии изпочупих през това време 🙂

  37. Все едно чета за първата година с дъщеря ми. Тя – първородно чадо, аз – напълно неподготвена за това, какво ме чака. Обаче, нещо трябваше да ми подскаже какво следва, защото беше най- ревливото бебе в отделението. Само че аз, като бъдеща майка – кариеристка /на която акушерката по време на раждането, изсъска да не говори по телефона по работа, защото съм и смущавала апаратурата/ живеех в блажено невежество. Бях прочела цяла една книга за бебетата и се чувствах абсолютно непоклатима в своите знания и възможности.

    После….. мъгла. Честно!!! Имам изключително смътни спомени за първата година на дъщеря ми. Бегло си спомнях, че бях в такава депресия от недоспиване, че съвсем сериозно обмислях да се метна през терасата. Килограмите ми бяха стигнали тези от младите ми юношески години и по едно време избягвах да излизам по разходки, защото не бях сигурна, че ще мога да се завлека до вкъщи обратно, бутайки количката.

    Когато дъщеря ми проходи, с мъжа ми дружно обсъдихме ситуацията и решихме, че животинчето е достатъчно самостоятелно да си обикаля по цяла нощ из къщи, докато ние спим.

    Когато рабрах че съм бременна за втори път, направо ми идеше да си сложа въжето! То пък се оказа “бебе -еднорог”…

  38. Малко истерично звучи., Инак не е лъжа. Нищо чааааааааааааааааааааак толкова хубаво не се случва, особено в първите -1-2-3 -амнайсет години 😀

  39. И аз се смях с глас, но моите две деца са са повече от еднорози. Дъщеря ми, която е на 10 години, още от първия ден в къщи отказа да яде през нощта, като напълно незаслужаващо си усилията, действие. Заспиваше сама в 7 вечерта и се събуждаше без плач в 7 сутринта. Синът ми е на 1 година 3 месеца и също отказа да яде от първия ден в къщи. В началото пак се опитах да го будя за храна, нали така пише в дебелите книги, но той беше толкова незаинтересован, че се отказах много бързо. Интересното е че дъщеря ми мрази да яде, синът ми обожава, но и двамата решиха, че не си заслужава да си развалят съня, за да ядат. След първото дете, всички ме заплашваха с второто, а след второто или цъкат или ме заплашват с евентуално трето 🙂 Не знам на какво се дължи, но еднорози има :)… Но почти не съм кърмила, нямах почти никаква кърма. Даже опитите ми за нощни хранения бяха свързани с опити за стимулиране на кърмата, ама то като няма и цели тенджери с лук да изядете, пак няма да проима. Така дерзайте, има еднорози…

  40. Боже, все едно, че аз съм го писала това, само че заспах в операта и се прибрах след антракта, след което се зачудих защо за Бога не останах там да си поспя и втората част…. Мисля, че ще имам мускулна треска от смях…а мъжа ми през цялото време ме питаше в недоумение дали се смея или плача?!?!?

  41. Страхотен стил ! Можете да продължите това в една книга как детето расте и вашите преживявания през това време. Ще има голям успех, убеден съм.

  42. На номер едно първия зъб поникна на 11 месеца и две седмици. След това поникваше по един зъб на всеки две седмици. Всеки път с рев, температура и нурофен. До първия зъб нямам ясни спомени. Спеше на сушоар и записи на дъжд от ю-тъп. И сега като вляза във фризьорски салон и пуснат сушоара и аз започвам да клюмам с глава. Толкова беше крива, че и по време на разходка искаше количката да бъде бутана в определен ритъм /леко забързан с разлюлявания/, за да заспи. Бабата се сърдеше, че не я разхожда. В момента, в който я захраних с първото пюре връчих на бабата един брой пюре и един брой бебе и отидох да спя. С дядото ми я върнаха след два часа и 40 мин. Стигнали с мрънкане до парка и там бебето надало страшен рев, бабата бутала, дядото припявал – без ефект. Някъде при “разходката” загубили едната обувка, докато се връщали да я търсят – припявайки и подрусвайки, ухилена баба им казала “А, не сте си загубили обувката тука, тука минахте вече без обувка” . Представям си каква гледка са били щом са ги запомнили.
    Майка ми все припяваше мантрата, че като се изкъпе бебето с вода и “злите очи” се отмиват и бебето се успокоява. Та газ до техния апартамент, къпане, рев, второ къпане и още рев. Доставиха ми го с думите “И ти беше ревлива, ама такова чудо не е било!” За протокола майка ми е детска учителка и не се плаши лесно.
    Номер две е еднорог. Като разбрах си казах, не това втори път няма да го преживея – нищо общо нямаше – усмихнато, ядящо, без колики. Така че не се отказвайте има надежда.

  43. И аз си имам еднорог. Само че моят не яде. То така е, ако спи, няма да яде. Пълно щастие просто няма. 🙂

  44. Сигурна съм, че авторът хиперболизира;) И не може да не се е сетил/а да събужда другия родител да си наглеждат наследника заедно… Изобщо… къде ги намирате тия бебета дето не спят нощем?!?!:)))

  45. Мили майки, моите бяха малки сравнително отдавна, но аз имах късмет с 2 еднорога. Баткото беше най-страхотното бебе на света, една безсънна нощ нямам, той и за първи път се разболя на 2 г. и 2 месеца. За щастие и сестра му, която е 5г. и половина по-малка беше същото бебе, с тази разлика, че ми се разболяваше от време на време и тогава от притеснение се събуждахме от време на време да я проверяваме. Не знам каква е рецептата, може би това, че съм гледала на децата си винаги като източник само на положителни емоции……. това може би ги е карало да се чувстват спокойни, не знам. Обаче и двамата бяха на адаптирано мляко и като напълнеха коремчетата, спяха по 8-9 часа на нощ. Това мисля, че е нормално за бебе до 1 година. А и през деня си спяха. Ама баткото много обичаше да спи навън – още като се завъртят колелата на количката 2-3 пъти и вече беше заминал и спеше през цялата разходка от 3 часа, като понякога от хладния въздух така се унасяше, че спящ го прибирах вкъщи и продължаваше да спи по половин-един час още. А дъщеря ми не обичаше много да спи навън – по половин – един час най-много и се събуждаше, обаче спеше като пън в ресторанти с жива музика през лятото, без значение колко високи са децибелите – бебешка работа. Сигурна съм, че сега на някои от вас им иде да ме пречукат, ама просто споделям опита си, който ми показа, че всяко дете е само за себе си, но има едно нещо със сигурност – спящо или будуващо бебето е най-любимото нещо в живота, дори и понякога да ти се иска да се задушиш с възглавница (слава Богу, до там никога не съм стигала, спестиха ми го)

  46. Тих кикот, следва леко кискане, накрая цялото легло се разтресе неудържимо и “милото” сърдито измърмори: “стига вече, заспивай” (идеята му е, че трябва да спя, когато децата спят, за да съм свежа като краставичка на сутринта, да разливам с усмивка чай и кафе по чашите и да пръскам чар с пулвелизатор. Но това е много друга тема.). Да, обаче наследството се буди на 2, най-много 3 часа и въобще не го интересува какво отражение на нерррррррвната система предизвиква. 3 годишно все още бозаещо (да, Крали Марко отглеждам, гответе си щерките :Р), спящо като заек под лисича обсада и събуждащо се ако се отдалеча от обонятелния му орган на повече от 3 метра…
    Така че дали спя в тези интервали (или по-точно се унасям повърхностно) или си будувам, просто няма значение.
    FANTA_SHMEKERIA Въпросният втори създател и щастлив татко на първото се будеше с ентусиазъм (поне първите 3-4 месеца, пардон – седмици), на второто измърморваше: “бебето мрънка”, обръщаше си полушарията на 180° и заспиваше кротко, а на третото… Хм, думите са слаби да опиша картинката: Легло, по средата ревящо до посиняване бебе, а точно пред зиналата му устица, която издава 147 db, таткото похърква лекичко и дори не си прави труда да си отмести главата, поне да се предпази от оглушаване…
    Та такива ми ти работи с ” другия родител ” 🙂

  47. Първо бебе – еднорог. В 22 го слагахме в креватчето и отивахме да гледаме филми. Един месец се будеше към 2 да яде, после спря. Събуждането беше към 6-7. Интересното е обаче, че правех същите глупости на недоспалите, а именно да объркам хладилника с шкаф и после да изрина къщата в търсене на обувки (‘щото само те стават за излизане). Доста голям период ми се губи, имам някакви спомени от времето на захранването как мачкаше зеленчуците и мяташе по пода или омазваше себе си. Добре, че има снимки, че да знам къде съм била и какво съм правила.

  48. При мен също имаше известно недоспиване, обаче бебка е много спокойна и се събужда само да яде през нощта, което не е голям проблем за пет минути да будуваш на вечер, а после си спиш от 20:00 до 07:00. А колики не сме имали никога, сега сме на 9 месеца, може би само за едно зъбче мрънкаше един единствен ден и това е. Вярно е, че е много трудно в началото ако се справяш изцяло сам. Та ние сме от спокойните кърмени бебета!

  49. Ехее,поздравления за написаното,надявах се на още…През сълзи съм се смяла :),аз съм майка на момчета близначета едното беше еднорог ;),но другото също като подгоре описаното ….

    Благодаря за споделените мисли <3

  50. Леле, отглеждам си еднорози!!! Хем ядат, хем спят, колики може да са имали, ама не съм разбрала, а зъбите май им никнат само през деня и то, докато не спят обеден сън… Направо шестица от тотото…два пъти!:)

  51. Айде и аз да се похваля-моето беше кърмено,но от 3-тия ден спеше от 11 до 7,след 4-5 месец,като почнах да го захранвам-от 9 до 7….. Сега спи от 22 до 10,вече е почти на 3,но за сметка на това ми спира тока през деня………..

  52. Аз съм била от бебетата еднорози. От друга страна моето е получило просто рог от феята кръстница. Надува го точно в 2.15 и така до безкрая и отвъд.

  53. 42 дни след секцио с пълна упойка се върнах на работa, въпреки коликите и безсънните нощи на бебо, въпреки палавата и дяволита кака на три години, въпреки тоталната липса на баби, най-близко живеещата от които е на скромните 150 км. Оцелява се с хъс, мотивация и с най-готиния татко на света, който винаги е насреща. 🙂

  54. Страхотен стил на писане с хумор,който могат да оценят само прясно миналите през това.Другите няма да могат дори да си представят за какво става въпрос… За съжаление след тръгването на ясла или градина и съпътстващите ги ПОНЕ веднъж месечно боледувания картинката остава актуална в малко по-различни краски.

  55. Ох, мами, скъпи мами!! Това е нищо в сравнение с онова, което ви чака. Идва момент, когато си казвате “ох, веднъж да завърши това училище”, после: “веднъж да завърши този университет”. За после не зная, но се подготвям психически. Минах през всички етапи, четох книгата на Спок и сега ми идва да му откъсна главата на тоя ненормалник. Не слушайте Спок!!! Никаква демокрация във възпитанието! Не им угаждайте на капризите. Ако имате всички играчки от Мак Доналдс, един ден ще ви се наложи да му (й) купувате въртолет! И ако не го направите, ще бъдете безотговорен родител, който обрича детето си на вечно страдание.

  56. Разсмяхте ме от сърце! С първата дъщеря спяхме заедно, кърмех я и така си заспивахме. Само я премествах от ляво на дясно и обратно. Голямо диване беше! Втората до 6-я месец се будеше само за да се нахрани, не можех да я кърмя. Все си мислех, че нещо не и е наред. Сега разбирам, че е била еднорог :). А третата – нямаше да разбера, че имам трето дете, ако каките не ми напомняха, направо изпаднах в депресия, когато я дадох на ясла и трябваше да изляза отново сред тълпите. На всяка майка пожелавам бебе като нея!

  57. 4 години частичен сън. Двама сина един след друг – разлика от 1 год и 10 мес. През деня буини, а през нощта ревливи и гладни. А сега невероятни – красиви, дисциплинирани и умни деца на 15 и 17 г. Баба им казваше, че интелигентните деца спят по много малко

    • Същата съм само че мойте са момичета със същата разлика като вашата е вече пет години ме будят на всеки два часа вече си мисля да се хвърля от някъде

  58. Толкова много не съм се смяла отдавна, момичета!!! И със сълзи даже! Когато чета тази статия разбирам, че май не трябва да се оплаквам толкова, а че имам късмет. Бебенцето ми е на 6 месеца, имаше страховити колики, спеше върху мен (не точно спеше…горе е описано ясно!) След 3тия месец коликите свършиха и аз реших, че пак трябва да стана човек. Закупих научна литиратура, заинатих се и не знам точно защо, но след кратък кошмарен период на борба детето ми заспива само в 7 вечерта и се буди в 6 сутринта всеки божи ден!!! Вече 2 месеца! Дано нака остане! Може пък да имам бебе-еднорог! :))))

  59. Неделна сутрин преди н на брой години прабабата ,която е дошла на гости пита двегодишния ни син”-Какво правят мама и тати” и отговора:”Мама спи, а тати я пази да не и ходя по главата “

  60. Много добре написано! Продължавайте в същия дух! 🙂
    А по повод перипетиите – все още съм бъдеща майка, но всичко това го мога и ми се случва и без бебе, с изключение на кърменето :D.

  61. Явно моята дъщеря е от еднорозите. Тя заспиваше сама в 8 (без приспиване, оставяш я в стаята и в леглото и заспиваше) и се будеше около 6:30-7

  62. Аз съм майка на бебе еднорог. 🙂 Айде, не от 9 до 7, ама от 11 до 6 си спеше човека още от петия ден Ама като взеха да растат зъби и да се разболява, ми излезе през носа първоначалното спокойствие. 🙂

    Много готин текст, умрях от смях. Много добре си ги спомням някои от описаните състояние, но толкова смешно не съм успявала досега да ги опиша, мен не избиваше на мелодрама по-скоро. 🙂 Поздрав. 🙂

  63. Поздравления за статията Това нещо който не го изживял няма да повярва. А на коменарите със сълзи се смях. Аз отгледах едно дете-бухалче. 8 години ми разказа играта.(2001-2009) Ако в месеца спях една нощ без да ме събудят тези гадни мъже бях най-щастлива и стисках зъби до другия месец когато пак ще имам една блажена нощ. Имах кърма само 14 дена и до 3 години си пиеше шишето с АМ. През нощта не е хранен. Но пък 2-3 пъти ревеше и пищеше. Таткото се прави не на заспал, ами направо на умрял само и само да не стане или ме щипеше да се събудя и да го успокоя. Стисках зъби и си виках да престане да реве нощем 1,2,3, години, ами не престава и това е. Куршум му ляха, баяха му на пижамката-без резултат. Докато едно лято след първи клас отидохме на село и там с първата нощ спа непробудно и така до сега. Сега като видя бременна или с малко бебе направо ми става гадно като се сетя за тези 8 години дето как не полудях.
    На всички майки с еднорози им пожелавам внучета-бухалчета, а пък на сина заявих с внуци няма да се занимавам че имам безсъние за 3-4 деца.

  64. Смях се не през сълзи, а през силен рев! Искрена истерия от веселие ме обзе, лиги ми текоха, разсополивих се, а мъж ми ме пита дали плача или се смея. Сега няма търпение да седне той да прочете какво толкова…

    Благодаря за този текст! 🙂

    Макар че, имам три малки поредни дечица – най-малкото е тъкмо за отбиване сега, каката и баткото са на 3 и 4.5, така че знам за неспането. Знам и за спането обаче!

    ЕТО КАК СТАВА СПАНЕТО: лягаш да кърмиш на една страна като полегнал паметник на съветската армия, а срещу теб корем в корем мърка и суче поредното потомство. И така си откарвах доста часове сън и през деня, и през нощта. Вярно имаше прекъсвания и накъсания през два-три.четири часа, но събирах сериозна сума часове за денонощие. Така беше с второто и третото (още я кърмя, но сутрин след ставане и следобед по време на игра, а не е свързано със спането й). Ако бях продължила като с първото (виж най-горе статията), досега щях вече да съм си посегнала успешно със сигурност!

    Така че, има неспане, има и спане. Не зависи от броя на децата, всъщност, не зависи изобщо от децата! Зависи си от самите нас, майките и татковците! Жал ми е за родители, които заради едното не-спане се отказват да имат повече деца. Или заради едното не-ядене, “той не спеше през първата си годинка, тя не щеше да суче, то само плачеше, непрестанно боледуваше,… не мога да си го причиня пак! Ти си много СМЕЛА!”

    Не съм смела! Просто съм егоист в положителния смисъл на думата: гледам първо аз да се нахраня, а да не стоя гладна, докато нахраня малките; ако не се търпи нуждата за сън, лягам веднага и спя, нека си реве; водя ги на басейн и първо себе си изкъпвам, подсушавам, обличам, за да имам комфорта, докато обслужвам тях. Ако никой не страда и всичко е безопасно, гледам първо на мен да ми е добре – така и на тях им е добре около мен…

    А сега номер 1, 2 и 3 мече си спят заедно в ДЕТСКАТА СТАЯ както си му е реда, нали знаете, вечер от някое време до сутринта преди детска градина. Да! Възможно е 🙂 С три малки деца сме и… спим! Е, понякога има събуждане. Само понякога…

    Така че, много благодаря за този текст и да, има деца, които спят! Просто си ги направете и после си ги гледайте с удоволствие 😉

    Благодаря!

    П.С. Хей, тука пише “ДобаВАви коментар”

    • Прекрасно казано, създавате спокойствие с думите си, а и толкова мъдрост и истина има в тях. Искам да имам като вашето семейство, усещам че освен другото има много смях и хубави емоции. А на статията се изкефих максимално, смях се с глас дълго време, авторката е разкошна жена и тя като вас и другите пишещи под нея..

      • Невероятна статия!!! Ксто дете родено с мн мъки аз пр целия си бебешки и детски живот съм била дори двурог. На 2 год знаех целия буквар благодарение на прабаба ми, на 10 м съм проходила. Имам спомени от 2 год възраст. По спомен помня как мама дърпаше едно коланче от пеньоара за да усмири сестра ми в едновремешното кошче. Вече съм ма 32, но осъзнсх че еднорозите май стават бухали като пораснат и сега аь съм лошта.гледахме прабабата 12 г с 4 инсулта и и се отблагодарихме. Още няам деца но само се моля да са живи и здрави и да спят като заклани както мен до 7 год възраст. Ажна всотгоре пр време исках близнаци…ох дано сепаднат добър баща и свеки! 🙂

  65. Аз имам две породени дечица. И откакто са се родили нямам спокоен и дълъг сън. Ту едното, ту другото. Но толкова съм свикнала с това, че вече не ми пречи. Не са имали колики. Кърмени са по година и половина. При всяко приплакване, ставам веднага и не говоря, само напомням, че е тъмно, че всички спят гушкам ги и чакам да заспят. Не се оплаквам, приятно ми е да съм с тях. Трудно е, но човек свиква с режима. Постъпвам така лакто е описала password. Обожавам си децата, дори бих искала да имам още, само, че мъжът ми е категоричен.

  66. Ха, ха! Нашето първо дете беше еднорог и аз не можех да повярвам, като ме разказваха, че има и други видове. И си беше еднорог още от втория месец! Това беше в далечната 1997. Второто – през 2000г – вече си имаше майката описана по-горе. Държа ми влага цели 8 години докато се решим на третото. Попаднах случайно на тези статии и съм ги захванала наред. От разстоянието на времето е още по-интересно да си припомниш какво е било :-).

  67. Това със забравянето си мислех, че само на мен ми се случва. След 2 момчета, които изобщо не спяха и на всичкото отгоре ревяха като разпрани, мозъчните ми клетки започнаха да умират, аз гледах хората и не знаех как се казват. Описанието е много точно. Добре, че всичко мина.

  68. Скъпа Краси,
    За 6 път (май толкова станаха) ти чета статията. Има поне още 10-15 жени, на които я препратих директно. Така не съм се смяла в целия си живот. Имаш уникално хубав стил на писане. Продължавай да пишеш. Особено за мечката с хронична нарколепсия ме уби. Нямала съм много проблеми с моя син, но и аз се дразнех на коментарите за съня, а сега започнах и аз да ги правя. Уникална статия. Браво!

  69. Purvo se izviniavam che pisha na latinica-jiveya v chujbina i klaviaturata mi e na latinica.Razkazut e prekrasen-pozdravyavam maikata za dobroto chuvstvo za humor-mnogo se cmyah ot surce i vsichko tova me vurna 32 god. nazad.Moite dve deca sa golemi. Iskam da spodelya che imah udovolstvieto da prejiveya i dvete kraynosti. Sus sinut mi -purvoto mi dete prejivyah tozi gore dolu ednogodishen koshmar-cheteiki sega se smyah ot surce i vijdah sebe si-i kogato niakoya maika se pohvaleshe che bebcheto i spi po cyala nosht NE VYARVAH…. No s vtoroto mi dete povyarvah-kakva krasota……hranish bebcho, toi zaspiva i se budi sled 3,4 chasa….RAY…. Byah stignala dotam ,che kogato dushterya mi -vtoroto mi dete-speche otnachalo chesto se nadvesvah nad koshcheto da proverya dali disha i ya poshtipvah za da zareve malko. Statiyata e prekrasna i mnogo ti blagodarya che me vurna v spomenite mi po tolkova vesel nachin.

  70. Пишеш много увлекателно .И аз минах през това.Без таткото и с тежко болен дядо.Все още не мога да осмисля какво точно ми се случва. И да,от тогава не запаметявам ненужна информация.

  71. Мнооого познато, аз още чакам тоя щастлив момент в който ще спим по цяла нощ , а вече е на 2 години и 2 месеца

  72. Велика си!Смея се с глас и сълзи!Моичкия се будеше през два часа и половина да хапва (ама не да суче,ами от шише,че по-лесно)!После заспи,аз цедя,мия,стерилизирам и правя отчаян опит да заспя пак!Дааа,спомени…Че и сега ми се буди по1 път (или 2-а).Здравият спокоен сън все още е мираж.Но да ми е здравичък,другото ще мине!

  73. Забравя се! И после идват другите тревоги! И това със съня, някак си, остава забавен спомен! И е тежко когато вече са големи и нямат нужда от нас! Нека им се радваме сега, защото после ще ни останат само тези спомени! Пък и все се чудех в тази статия – къде е таткото?

  74. Момичета, смях с глас и със сълзи на очи. Аз съм майка на две деца и баба на едно прекрасно 9м внуче, което не спи! Само за Ваше успокоение ще ви кажа, че това е само началото. Определено и аз питам – Къде са тия кротки, спящи бебета от филми и реклами? Аз не съм спала нормално от горе-долу 26 г, от момента, в който забременях с настоящатата мама. Тя рева като гайда, денонощно 5 г, докато се появи Зверът т.е сестра и. Тогава разбрах пълният смисъл на думата “Разката ми фамилията” Тази мамина обична гад е на 18 год и няма умора от както проходи на 8 м. Бърза помощ и до сега са ми като рода – шием глави, крака, гипсираме ръце, краката и са като на ветеран от втората световна. Така, че, мили момичета, стягайте се! Купонът тепърва набира скорост! Неспането ще ви се стори бял кахър в сравнение с това, което предстои, но пък е адски готино, че ги има!

  75. Моят караконджул не спа докато не стана на 3 години. Първо бяха коликите, после зъбите, накрая кошмарите от деня. Нощ по нощ… Стигала съм до там, че след като ме будеше като часовник-кукувичка на кръгъл час, накрая да разтворя половинка растително хапче валериан в една спринцовка и при поредното кресливо будене, да й я натъпча в зиналите устенца… и спа до сутринта. ДА! Не се гордея с това, но крайните ситуации изискват крайни мерки, в името на собственото ми оцеляване.

  76. Блазя на всички с бебета еднорози,моя вече е на три и все още гледаме”Малката булка” повторението…нищо, че ходим и на ясла
    Поздравления за статията ритала съм от смях, но аз бях същата…даже май все още съм такава кукувица, но…да са ни живи и здрави

  77. Аз си мислех,че моето бебе (1г. и 2 м.) не е от спящите… От както се е родила се буди по 2 пъти през ноща. Зспива най – късно към 20:00ч., в 11 се буди (силно казано) да пие мляко на сън почти… после към 5 часа пак. Събужда се между 6-7 часа. Сега разбирам каква съм късметлийка 🙂 Наистина забавна статия, но доста плашешта за бъдещите майки…

  78. Оле боже като искате да спите не раждайте момичета,неспането не се помни и за това живеете в крайна сметка след като имате това невероятно същество до себе си.Това са толкова хубави моменти ,че е чак грозно да ги описвате така.Така че ако искате да спите спете ,но ще пропуснете най хубавото от отглеждането на едно бебе.Нали заа това всички казват не е лесно да си майка,но е най хубавото нещо на света,така че гледайте си децата и не се оплаквайте не познавам някой полудял от това.

  79. Плачаааааа! 😀 😀 😀 Извинете… нямам собствени деца и като цяло темата “Деца” ми е изключително безинтересна, досадна и скучна! Горе-долу проявявам същия “интерес” и към молекулярна биология….В редките случай, когато попадна във форума на БГ Мама, (понеже Гугъл ме е препратил натам по даден въпрос, който не е свързан с деца и майчинство, ама добра SEO, ко да праиш…), направо ми иде да си направя сепуко от преливащите реките от мелодрама и бутафорна приповдигнатост… Некак си, не мога да приема за нормално възрастни жени да се държат така, сякаш само те имат деца в тая Вселена…. Както и да е! Но вашия сайт го чета с нескрит интерес! Харесва ми, че темите, по които БГ Мамите се прехласват и едва ли не отчитат като мечтата на живота им- тва неспане, тва контракции и т.н., тук са представени реалистично, (според моите представи за реалност) и с приятна доза хумор и сарказъм. Благодаря ви!

  80. И статиите написани от хора на определена възраст са в стилистиката и в чуствителността на поколението. Не се учудвам на реакцията на “вече баба”, смятам я обаче за неуместна и нечестна, всички останали се забавляваме на преживяванията си наместо да ревем безутешно, не е ли по-добре, според вас? И да, за протокола, веселба е целият сайт, попрочетох доста и все с усмивка, благодаря за усилието и настроението, което той оставя. Моето изключително чуствително момиченце не спа до къмто 3 и половина год! И не само, че се чуствах и действах като идиот на моменти през това време. Малко след това се научи да издава звуци като че ли плаче и вие и ние с мъжът ми дори навън ходехме да гледаме всички деца, ако нашето не бе там, да видим кой и как се е ударил и да по възможност да го играем Бърза помощ. Та не само слепи, замотани, ами и със звукови халюцинации си бяхме и така къмто поне 9 год. Сислено е според мен да се правят изследвания на децата, сигурно не им достигат някои микроелементи, витамини, а може и хормони, но не зная в Б-я дали е възможно това.

  81. Здравейте!

    И двете ми деца са по вашия израз еднорози.
    Нито един ден няма, в който да съм будувала, да съм ставала през нощта.
    За щастие и двете ми деца бяха без колики.

  82. Моето си беше бебе-еднорог. И без колики. Не съм преживяла подобно нещо, но много се смях, благодаря. 😀 😀 😀

  83. Имам еднорог/за сега/ на 4 месеца.Събуди се през ноща само няколко нощи след като се прибрахме от родилния дом. После изведнъж започна да спи по 8 , дори 9 часа. И понеже не очаквахме това да се случи ,се бяхме разбрали с мъжа ми да ме отмени в сутешното хранене, преди да тръгне на работа. Така и си остана и до сега, с тази разлика ,че не се налага никой да става нощем. А и на всичкото отгоре, след като го нахрани, мъжа ми го оставя до мен на спалнята и той продължава да спи докато не се събудя аз. Засега…Ако остане така ще е чудесно…Докато не стане тийнейджър и не го хокаме, че си е проспал живота…:)

  84. Трябва много да се радвам, че си имам от еднорозите :)) от както стана на месец и половина, спи по цяла нощ ^_^

  85. Смях се със сълзи! Два броя и двамата с кошмарни колики. При баткото (4.5г) първите 3 месеца не знам как оцелях спеше 20-30мин, после час-два рев. Сешоари, безкрайно разнасяне, спорадични спане и то само върху мен. Минаха към края на 4тия и след месец го почнаха зъбите. И така да 1г и 7м като го отбих. Викам си с второто ще е друго…Да ама не. И този път 4 месеца колики, без много ревове, но стенания и мръкване. Пак носене, спане върху корема ми, кърмене до несвяст. Но поне тук се имам и аз една адата 1 юли цели 6 часа сън. Сега съм в очакване на зъбите

Добави коментар