“Как да отгледаме дете” – съвети за и от домакини от миналия век

2

Носите плод! Поздравления!

Да похапнем по едно Реване, да изпием един “Етър” и да се разходим по ескалаторите в ЦУМ, за да отпразнуваме тази чудесна благодатна вест.

Така щяха да се развият нещата, ако бяхме в 1987-ма година, а не в 2017-та година, защото, както всички знаем и сме чували, ЕДНО ВРЕМЕ как се гледаха деца, ехееее… не като сега! И въобще днешните майки нищо не знаят, нищо не правят и изобщо – я да им припомним и осведомим (по-младичките от тях) как се гледаха деца преди 30 години!

И така, пускаме машината на времето и voila – Добре дошли в новата 1987-ма година!

Докато сте бременна

Най-подходящо е да облечете пола на точки в размер милиони пъти ХL, в комбинация с елече в същия десен. Това ансамбълче ще съобщи на света “Ето ме, другари и другарки, аз съм бременна и мога да изям 40 тригуни и 20 пастички в сладкарница “Роза”. Ако сте стигнали до тази статия в търсене на съвети за бременност, нямаме представа какво да ви кажем, честно. Защото през 1987-ма нямаше Гугъл, който да ви изкара акъла от ужас дали сте бременна с човешко бебе или заради онова нощно плуване в Панчаревското езеро след 9 месеца ще ви показват в Ефир 1. Така че, кротувайте спокойно и бременейте. Пийте си “Етъра”, яжте си шипковия мармалад и гледайте Телевизионен справочник. Или там каквото показваха в 4 следобед.

Когато се роди бебето

Много е важно да се приберете от болницата с новородено, опаковано в най-кичозните, грозни, вълнени камизолки и парцали, които свекърва ви е успяла да оплете на 4 куки. Още от първия ден дайте на бебето Хумана, защото през 1987-ма нямаше рафт с адаптирано мляко от 100 различни производители, но пък се знаеше, че изкуствено създаденото мляко е по-съвършено и научно по-добро, отколкото кърмата на обикновената труженичка.

Ако новороденото плаче нощем, натопете биберона в мед и червено вино, дайте му я и после се завийте с руския юрган. Нощем бебета не се хранят, защото коремчетата им трябва да почиват! Каквото и да прави бебето, не го взимайте от кошарката! Не искате да порасне лигльо, нали? Колкото повече го гушкате и му обръщате внимание, толкова по-неподготвен ще е за околния свят някой ден! Никой не иска неподготвени за този враждебен свят хора!

Когато пътувате с бебето

Всяко дете обича да спи в свободна позиция на кожената задна седалка на Москвича, а понякога и отпред, стига да не пречи на татко си да сменя скоростите на таблото и да не се опитва да изяде горящата цигара. Сега има някаква нова мода да се слагат децата в някакви столчета и да се овързват с колани, но по онова време никой не е чувал и виждал столчета и колани. Най-добре, като всяко нормално дете, и вашето да се търкаля наляво-надясно от прозорец до прозорец през целия 10-часов път от София до Шкорпиловци. Не се притеснявайте от пушенето, цигареният дим укрепва дробовете на детето, подсилва се имунната му система и то не настива през зимата. Или поне не можете от целия тоя дим да го видите дали е настинало или не, което си е същото.

Когато играете с децата

Сегааа… то истината е, че възрастните не бива да правят такива детински неща. Децата на възраст от около 2 години биват изпращани навън, пред блока или къщата, където остават без надзор, да играят с други 2-3…-10-годишни деца докъм 22 часа вечер. Децата на около 4-годишна възраст вече търчат по улиците и влизат с взлом – с изследователска цел, в чужда собственост, като полусъборения гараж на съседа-алкохолик надолу по улицата, закования таван с гълъбите на странната жена от горната улица, къщата на онези, високите съседи, на които дори не знаете името, изкоп на канализационна шахта и др.

Ако децата се намират на разстояние, където все пак могат да ви чуят, полезно е от време на време да застанете на портата и да крещите с пълно гърло “Емиле, прибирай се да ядеш!” Ако Емил не е гладен, значи му е студено и пак трябва да се прибере. Ако Емил пак откаже, тогава крещите: “Не ме карай да идвам там!” и накрая вадите тежката артилерия: “ЧАКАЙ САМО БАЩА ТИ ДА СЕ ПРИБЕРЕ!”.

Когато навън вали или е минало 22 часа, и Емил все пак се е прибрал и реши да си говори с вас, не забравяйте да му връчите да чете една от задължителните 100 книги за лятната ваканция, или да гледа “Панорама”, докато вие чакате дуплекса да пусне телефона, за да се обадите на Мичето.

Ключът към успешното родителстване е да удовлетворите базисните потребности на детето от храна, вода и подслон, и в останалото време да го използвате да иде за пет бутилки Светло и една замразена кокошка – когато има, разбира се, защото то не е като сега… в магазина непрекъснато да има бира и кокошки.

Детето е много полезно и когато ще се лее бетон за плоча на къщата, защото може да бъде включено да помага с носене на кофи и бъркане с лопата.

На площадката

В квартала ви май има детска площадка, не сте сигурна. Знаете, че със сигурност има ясла, до нея – училище, обаче дали имаше и детска площадка… Знаете, че със сигурност има една площадка с бетонен слон в Младост 3, люлки и катерушка-ракета, обаче във вашия квартал не сте сигурна дали има!

Детските площадки от 1987-ма включваха стръмна метална пързалка от типа “тройна травма”, по която детето хем може да си ожули лактите, хем да получи 3-та степен изгаряне през лятото, когато ламарината се нагрее до 150 градуса, хем може да падне отвисоко!

В смисъл – пускате го и все някакси ще се претрепе!

Също така на площадките има люлки със стоманени вериги, които тогавашните тийнейджъри нарочно навиваха върху скелето, за да не може да се качи по-малко дете (то и сегашните го правят), бетонни плочки или каменна настилка, върху която е почти сигурно, че детето най-малкото ще си разбие главата, и въртележка, изграждана по стандартите за безопасност на Чернобилска централа.

Ръждата, стърчащият пирон или олющено дърво са си естествена част от съоръженията и, дето се вика, не си бил дете, ако не си се одрал на ръждив пирон на детската площадка.

Храненето

Майките от 1987-ма влачеха децата в НарКооп-а или хоремага, понякога буквално. Децата не смееха да пипат много по щандовете. Първо, защото имаше избор между едва 2-3 грозни буркана от лютеницата с хорото, зелен грах и юфка, и нищо, ама НИЩО не беше във фрапираща, цикламена опаковка с играчка и опулено анимационно лице върху кутията.

А и на децата от това време често им се отперваше един зад врата – кога с повод, кога профилактично. В НарКооп-а купувахме на детето нещо, което да съдържа всичките 4 групи храни от 1987-ма: захар, захарен сироп, глутен и оцветители. Не се притеснявахме, че след 2 Етъра и 5 дъвки “Турбо” детето не можело да седи мирно на чина си, защото другарката класна ги дисциплинираше ефективно в ъгъла за цял час. Така се изгражда характер!

Когато детето стане тийнейджър (макар че през 1987-ма нямахме тийнейджъри, а юноши и девойки)

Сексът, като цяло, е опасна, упадъчна тема, за която най-добре да се правим, че не съществува. Просто се преструваме, че такова нещо няма и не забравяме да засрамим детето, ако прояви някакво нездраво любопитство към тялото си или тялото на представител от срещуположния пол. Най-добре докъм 9 клас да им обясняваме, че бебетата излизат от корема, а влизат там чрез Божия благодат (то и за Бог не е много добре да говорим, та въобще въпросът е МНОГО СЛОЖЕН, и затова най-добре е нищо да не казвате, а само да мълчите).

За всеки случай на момчетата е добре да напомним, че от мастурбация се ослепява и се обелва кожата на дланите, а на момичетата, че гърдите са нещо като неудобните дръжки в градския транспорт – доста грозно и неприятно, ама върши определена работа, затова го търпим. По принцип на момичетата не се обяснява какво е цикъл, а им се казва, че “стават жени”, в случай че до към 13-тата си годишнина са живяли в състояние на безполовост.

Когато са в мензис (думата се казва много тихо, почти шепнешком, защото направо цапа устата), момичетата се спасяват някакси с дебели тухли от лигнин в гащите, не излизат никъде и особено на църква (то пък кой ли ходи на църква??). Майките не забравят да кажат на дъщерите си, че от крема за лице им поникват косми и че ако си бръснат космите, ще се окосмят мнгоо повече и по-гъсто.

Когато някой родител се двоуми за нещо

Всеки родителски проблем или несигурност се решава посредством метода “пердах”. Ако детето реве, опердашваме го и то млъква. Ако нещо не се разбират със съседските деца и не искат да играят заедно – бой по канчето, докато станат най-добри приятели. Ако са говорили твърде много и ви задават поредния досаден въпрос – пляс един зад врата, да се осъзнаят малко.

Не искат да си доядат мусаката, понеже коремът им се препълнил с газирана напитка? Мусаката се изсипва във врата! Ако по време на пердаха детето се разстрои повече и ревне, значи… просто го опердашваме още повече, ама този път не забравяме да му кажем, че сега ще му дадем причина за какво да реве.

Тогава вече на детето всичко ще му се изясни, ще проумее как работи причинно-следствената връзка и ще усвои логиката, така че един вид ще му помогнете с образованието и уроците по физика някой ден.

Изобщо никой не се притеснява, че ще отгледа един неуверен, комплексиран човек, който е неспособен да се справя сам и ще има проблеми в изразяването на чувствата си някой ден, когато има собствено семейство. Какви чувства, какви емоции, какви комплекси, бе, другари!

И така… Ето, видяхте ли, че да си майка едно време е било лесно, не като сега с тоя интернет, с мнотото онлайн многознаещи майки, с опаковки, на които пише, че в храната има глутен и ядки, и с надписи като този, че Игра на тронове не бил подходящ за 9-годишно дете! А ако случайно имате някакви съмнения дали не носите привички от онова време, прочетете и По какво разбираме, че сме се превърнали в баба си*, и всичко ще ви се изясни!

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

Добави коментар