И още една английска родилна история…

2

Получихме този разказ, след като публикувахме текста на Барбара Пейчева За раждането в Англия и България от личен опит, и днес го пускаме, тъй като е в интерес на всички да чуем и прочетем различни истории и преживян опит, включително и такива от други държави.

Авторката на днешния текст – Поля Йорданова, ни написа: “Аз също имам две деца – едното момиченце, родено в Англия, другото момченце, родено в България! Надявам се с написаното по-долу да не засегна пряко никой, но от личен опит ви казвам – нека не подценяваме системата ни до такава степен, нека да погледнем на реалността от малко по-различен ъгъл, нека чуждите държави и техните понякога безплатни, но и масово безразлични здравни грижи, не бъдат поставяни на пиедестал безрезервно”.

Темата за пациентската грижа (особено към родилките) ни вълнува много, тъй като, за съжаление, в България все още се случва пациентите са обект на агресивно/незаинтересовано отношение, да не получават достатъчно информация и да трябва да плащат за всякакви процедури и манипулации въпреки здравноосигурителния си статус.

Наясно сме обаче, че има и положителни примери, затова приветстваме конструктивните дискусии и споделянето на личен опит – от всякакво естество – по въпроса. Ако някой от читателите иска да ни разкаже нещо, може да ни прати текст на имейл maikomilabg@gmail.com!

**************************

Когато разбрах, че съм бременна, вече бях завършила образованието си и работех успешно като учител в Лондон. Първото, което направих, е да се свържа с регистратурата на GP поликлиниката, в която се намираше така нареченият ни личен лекар (винаги различен човек, на когото попадаш всеки път, когато ти се наложи – непознаващ нито теб, нито здравословното ти състояние).

От регистратурата ме попитаха дали искам да задържа детето (забележете кой и по какъв начин ти задава този въпрос). Разбира се, моят отговор беше положителен, съответно ми дадоха час за въпросното GP. Часът дойде, беше вял и кратък разговор, завършващ с “чакай писмо от еди коя си болница” – да, най-близката, но и най-ниско рейтингованата по отношение на хигиена и грижа за пациентите спрямо адресната ми регистрация.

Слава Богу, успях да я сменя с друга – уж по-квалифицирана. Тук идва въпросът: Къде е прословутият избор, който уж ти дават?

В дългоочакваното писмо имах насрочен час за преглед с ехограф – (един от двата за цялата ми бременност, отпуснати от здравната каса във Великобритания), който беше в 12-та седмица от бременността ми.

Демек, ако преди това се случи нещо, като кървене, неразположение или друго, което нераждала досега жена може да изпита, ами… може би трябва да пробва в спешното или… абе, не се знае точно къде какво да правиш и кого да търсиш. Поради тази причина моя колежка направи спонтанен аборт в 11-та седмица от бременността си, точно преди заветния ехограф.

След въпросния първи преглед ни дадоха снимки – 2 на брой, които, ако ги искаш, трябва да заплатиш на машина отвън, до кабинета, на цена от два паунда на снимка.

Следващ ехораф имах в 20-та гестационна седмица и това беше. По собствена инициатива отидох и на трети 3D преглед, който чинно заплатих. Дадох 120 паунда, но получих диск със снимки, включени в цената.

Бих искала да отбележа, че никога не съм излизала от кабинет с дадени ми витамини – това се случва след регистрация в определени сайтове, след което наистина ти изпращат Goody Bag (плик с мостри на кремчета, памперс и омекотител за пране).

По отношение на чакане и комуникация с акушерките не мога да кажа нищо лошо, винаги съм била търпелива, както там, така и тук.

Цялостната грижа за мен в Англия, като съвестен гражданин и данъкоплатец, определям като ниска, клоняща към неадекватна, имайки предвид, че:

1) За цялата ми бременност бях измерена веднъж, като се има предвид, че качих над 25 килограма и имах огромен корем, което предполага елементарна дискусия, сиреч как се храня, движа ли се, и прочие. Движение имах в излишък, тъй като, за да имам възможност за по-дълго майчинство, след като детето се роди, работих до първата седмица на деветия месец;

2) Когато вече преносвах с 6 дни и за втори път бях на процедура “sweep membrane” (отлепяне на мембраните на околоплодния сак от стените на матката – процес, по време на който се отделят хормони, които може да предизвикат начало на родовия процес) попитах акушерката (там с лекар не се комуникира, освен при извънредни случаи) дали бебето няма да е доста голямо, тъй като аз съм била над 4 кг., а и имах огромен корем.

Акушерката, жена на възраст с видимо дългосрочен опит, ми каза: “Не, ще имаш relatively small baby” (сравнително малко бебе), с което, разбира се, ме успокои.

Бебчето ми се роди 4,426кг… Защо ли пък да те прегледат с ехограф и да го измерят?

3) Екстрата “Birth Plan” (план за раждане) съществува наистина, тя е част от книгата, в която ти вписват бележките от консултациите, но поне в моя случай нищо от това, което бях написала, не беше дискутирано с мен по време на раждането.

Раждането… то продължи точно 24 часа и определено беше запомнящо се. Връщаха ме вкъщи 3 пъти, окуражавайки ме да си взимам вана и парацетамол, но да не прекалявам с него, тъй като имам само 2 см разкритие, нищо че буквално виех от болка и имах контракции с честота на 5 минути.

В болницата ме приеха, след като ги заплаших, че ако още веднъж ме накарат да хвана такси, ще умра пред вратата им, и те, сякаш от срам от всички други хора, които чакаха отвън, ме сложиха в една стая заедно с горкия ми мъж (без, който между другото нямаше въобще да се справя).

Спомням си, че в един момент крещях в агония, а той, милият, търсеше някой да дойде.

Спомням си, че в един момент дойде свекърва ми, която явно ги понатисна, та ме прегледаха и ми дадоха да дишам нещо за обезболяване.Спомням си колко бях щастлива, като чух плача на прекрасното си бебе и изведнъж установих, че в стаята имаше повече от 10 души медицински персонал (чудя се защо?)

Няколко мои приятелки стигнаха до дърпане на бебетата им с форцепс, а когато и това не помогна, им направиха спешно Цезарово сечение…

Защо трябва да се стига дотам?

Спомням си, че имах ушна инфекция, която екзотичният ми личен лекар лекуваше с парацетамол, докато не стигнах до спешното, където чинно чаках 3 часа, бременна в края на 7-ми месец, за да ми изпишат антибиотик.

В заключение ще кажа – радвам се за личния ми опит, иначе и аз щях може би да хуля нашата система. Ами да, плаща се. Предпочитам да си платя, да имам избор на лекар, на болница, на грижа.

В България имах честта да родя при чудесен лекар и прекрасни акушерки, които направиха раждането на Андрей истински празник.

През всички 9 месеца имах достъп до телефон, вайбър и месинджър на избрания от мен специалист и, повярвайте, тя беше денонощно на разположение за всички мои въпроси и неволи. Това в Англия – или където и да е, не може да ти се случи.

В България получих персонално отношение и се чувствах сигурна. Благодаря!

Facebook коментари

2 КОМЕНТАРИ

  1. Това,със смяната на личния лекар, не е много лесно. Кабинетите са районирани, лекарите претоварени и ако не си им в района отказват регистрация с безличното – sorry. Обиколила съм 8 лични лекари, с болен човек, без на някой да му пука. Рецепционистката поглежда безлично и то ибяснява, че не може да те регистрира, или ти обяснява как може да видиш лекар след месец минимум. Та не знам колко е удачно бременна жена да обикаля кабинети и да търси помощ.

  2. Аз мисля,че в Англия са много по-адекватни, ако имаш някакъв проблем, я с бременност, я при раждане. Моята бременност премина нормално и общо взето опита ми е същия като авторката, раждането обаче беше тежко, при което екипа беше невероятен. След това обаче, буквално ме зарязаха в след родилното. Беше толкова пренаселено, че никой не ми обръщаше внимание и ни изписаха след 3 дни като аз ходих да им дудна на главата, защото не издържах. След това обаче при визитата на сестрата, ни пратиха по спешност в болницата, защото се оказа,че са ни изписали с много лоша жълтеница. И така, още една седмица в интензивното, в което отново ни оказаха невероятна помощ. Извод: ако всичко е наред и нямаш кой знае какви оплаквания общо взето няма да ти обърнат кой знае какво внимание, но ако ножа опре до кокала нещата са много адекватни.

Добави коментар