За фамилията на жената и децата

0
Freepik

Отново имаме включване от Дарина. Дарина, която е Рангелова, но не само – тя е и Йорданова, и Донкова, и сигурно, ако българската администрация ѝ бе разрешила, щеше да има още някое допълнение. Вече доста пъте ни е разказвала за северните си приключения, а ние с нетърпение очакваме всяко нейно ново попълнение, защото определено си заслужава да се прочете какво има да каже. Днес тя ни разказва за епопеята с имената в семейството ѝ и как стоят нещата с фамилиите на женещите се и раждащите се хора у нас и в Канада, където живее.

——

Здравейте,

Казвам се Дарина Йорданова Рангелова-Донкова. Ох, не се събира във формуляра.

Мненията за това дали да приемем фамилията на съпруга си са доста крайни – както „за“, така и „против“, като всеки си има своите причини за едното или другото.

Аз съм от третите, дето им е все едно как се казват. Е, освен ако не е някоя тотална глупост. Даже бих се забавляваха на реакциите на хората, ако се казвах Пръдлева, да речем /но не и когато бях млада/.

Но какви са ползите и негативите, ако приемеш фамилията на съпруга си?

Ползи няма. Шегувам се. Може би, все пак, че всички, барабар с бъдещите деца, ще са с една и съща фамилия, а и свекървата няма да ви гледа на кръв.

Когато встъпих в брак за първи път, изобщо не съм се занимавала с този въпрос. Нали така се прави, а и ми се стори забавно, аз обичам разнообразието, затова без колебание смених фамилията си с тази на съпруга ми.

Така си поживях десетина години с новата фамилия и се разведох. По това време, ако искаш да запазиш фамилията, придобита от брака, трябваше изричното съгласие на мъжа или чрез съд да докажеш, че с това име си вече известна в обществото и т. н. Сега вече не е така – може да си запазите фамилията без да питате бъдещия бивш съпруг. Аз тогава, както и сега, не бях известна с нищо на обществото, така че не е имало дебати по въпроса и просто си върнах моминската фамилия.

Както и при приемането на фамилия при брак, така и при развод, следва смяна на всички документи.

След това се омъжих втори път. Мъжът ми нямаше никакви претенции и ме остави сама да реша какво да правя с фамилията си. Понеже бракът беше заради емиграционната ми процедура, реших, че ако не приема фамилията, може да вземат да си помислят, че бракът е фалшив /въпреки наличието на общо дете/. Естествено, че фамилията няма значение, но хайде да я добавя с тире – такова име не съм имала все пак. Разбира се, отново последва смяна на всички документи. За някои това може да не е голям проблем, но когато го правиш за трети – четвърти път, става досадно, а и не е безплатно. Та, гледайте да планирате браковете си… или имената си.

Понеже имам дете и от първия си брак, което си има друга фамилия, кашата с имената започна да се забърква. Аз винаги пътувам с целия наръч документи, доказващ, че аз съм майката на тези деца и съответните пълномощни на 105 езика. За всеки случай. Както казах, второто ми дете е родено преди да сключим брак и още дори нямаше тире, и тогава преживях една едночасова проверка на 40 градуса пек на слизане от ферибот в Италия, идващ от Гърция. Все пак, да пътуваш с две деца, които твърдиш, че са твои, пък на нито едно не му съвпада фамилията с твоята, си изисква известни доказателства. Аз – Рангелова, малкият син – Донков, а големият – трета фамилия. Не мисля, че изглеждам като трафикант на деца, но мисля, че това бе причината за тази продължителна проверка. Не казвам фамилията на първото ми дете, че не знам дали баща му иска всички да разберат, че е бил женен за мен.

Отделно, поне четири пъти ми се е налагало да си вадя удостоверение за идентичност на имена, по различни поводи.

Сега това добавяне на фамилия с тире го намирам за ужасна глупост. Досадно е да пишеш толкова имена, а и никога не се представям с двете фамилии – избирам едната. Всичките си имена използвам само за официални документи. Във Фейсбук и в България съм Рангелова, в Канада съм Донкова, защото по-лесно го произнасят. А и тук е странно, ако съпрузите не са с еднакви фамилии, а тирето допълнително ги обърква.

Всъщност, в цялата история с имената, единственото, което ме дразни ужасно, е че децата винаги приемат името на бащата, а майката никаква я няма. Харесвам как е при испанците – детето взима фамилията и на майката, и на бащата. По българското законодателство това е невъзможно. Затова, когато се роди дъщеря ми в Канада, реших да поправя тази несправедливост. Тук можеш да си сложиш каквито си искаш имена.

И за да бъде още по-изчанчено, и да „накажа“ служба ЕСГРАОН, реших, че презимето ѝ ще е Дарина. Казва се Кристина Дарина Донков. Окончанието „-ова“ направих на „-ов“ единствено за удобство, тъй като за тях е непонятно това и мислят, че има грешка. Естествено, във въпросната служба поспорихме – според тях актът за раждане бил преведен грешно. Дарина е лично име и в никакъв случай презиме. Презимето можело да бъде само на бащата, точка. Интересно, ако я бях кръстила Даринова, какво ли щеше да е. В крайна сметка няма никакво значение те какво смятат, защото и в двата паспорта имената изглеждат по един и същи начин. И най-накрая има някаква индикация, че това дете е мое. Победа!

Третият вариант – да си запазя моминското – очевидно не е моят случай. Много жени го искат, но някои са подложени на натиск. Българското законодателство позволява (поне това) мъжът да приема фамилията на жената, било то с тире или не. Бъдещата булка може да попита кандидат-съпруга дали не е склонен да направи това за нея. Обзалагам се, че няма да са много.

Брат ми, например, когато се ожени, взе фамилията на жена си. После се разведе, но я запази. После пак се ожени и съпругата му взе неговата фамилия, демек на първата му жена. За по-консервативните това сигурно си е направо скандално. И двата му брака се случват в чужбина, а той малко промени и първото си име и може да се каже, че е направо със сменена самоличност.

След дългогодишен престой в чужбина, на първото си прибиране в България опита да подмени българските си документи, нали е длъжен като български гражданин. Отказа се поради тромавата процедура и невероятните изисквания и сега няма български документи. В момента с тези си имена не фигурира в никой списък, никоя база данни на българската администрация и не могат да разберат кой е, освен ако той не реши да каже, че има ЕГН. Което мисля е страхотен позитив. Кой не би искал да е заличен от българската администрация?

Facebook коментари

Добави коментар